„Молитва в сърцето ми“, Лиахона, ян. 2026 г.
Гласове на светии от последните дни
Молитва в сърцето ми
Всекидневният съвет на майка ми за молитвата оказа голямо влияние върху живота ми.
Илюстрация от Алън Гарнс
Когато бях в началното училище, майка ми винаги ми подаваше обяда, целуваше ме по челото и казваше: „Дай най-доброто от себе си днес и не забравяй да носиш молитва в сърцето си“. Казваше едно и също нещо всяка сутрин, така чак до гимназията.
Всъщност „носи молитва в сърцето си“ беше последното нещо, което тя ми каза, когато се качвах на самолета, за да отида на мисия във Флорида за две години. Толкова бях свикнал да чувам тези думи, че не мислех много за тях, докато растях. Смятах, че те са просто нещо, което нейното поколение винаги казва, като „Приятен ден“.
Като пълновременен мисионер научих да говоря малко испански, докато служех в Маями, Флорида, САЩ. Открих, че новите ни приятели, много от които от Куба и Пуерто Рико, бяха точно като майка ми. Всяко семейство, което посещавахме, ни изпращаше с подобно мило пожелание: „Vaya con Dios“ („С Бог напред“).
Когато най-после взех да разбирам какво е искала да каже майка ми, започнах да търся начини наистина да нося молитва в сърцето си. И докато правех това, благодарността ми за Небесния Отец и Неговия Син Исус Христос нарастваше. Чувствах се по-устойчив в моменти на изпитания и трудности. Чувствах по-силна обич към родителите си и благодарност за жертвите, които бяха направили за мен.
Един ден четях за посещението на Спасителя сред нефитите след Неговото Възкресение. На втория ден от Своето посещение „Той заповяд(в)а на учениците Си да се помолят“. Докато те се молят, Спасителят също се моли, изричайки „велики и чудни“ слова. Когато приключва, Той заповядва на множеството „да не престават да се молят в сърцата си“ (3 Нефи 19:17, 34; 20:1).
Един от начините да правим това е да гледаме на молитвата като на рамка за картина, която обгръща ежедневните ни дейности. Тази рамка от молитви, съчетана с любов и благодарност, ни помага да се съсредоточаваме върху Спасителя и да спазваме заветите, които сме сключили.
Благодарен съм за всекидневния съвет на майка ми „да не преставам да се моля“ в сърцето си. Това определено оказа голямо влияние върху живота ми.