Може ли един съвършен Спасител да разбере какво е да се бориш с трудностите?

Мислех, че съм достигнала апогея на мисията си – обучавах нов мисионер, подготвях кръщение и започвах да свиквам със задълженията си на мисионер. Чувствах се толкова щастлива.

Но не разпознавах стреса и тревожността, които се трупаха в мен.

Една нощ, докато заспивах, започнах да изпитвам паник атака за втори път в живота си – първият път беше девет години по-рано. Девет години!

Защо, след кратък период на тревожност като дете, изведнъж се появяваше отново в онзи момент?

Упорито се опитвах да продължа мисията си, както обикновено, мислейки, че мога сама да реша проблемите си.

Докато се борех с психичното си здраве, някой сподели с мен прозрение, което имал, докато четял за преживяването на Спасителя в Гетсиманската градина.

Исус казва: „Душата Ми е прескръбна до смърт“. И след това Спасителят се моли: „Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш“ (Матей 26:38–39).

Чувствали ли сте някога тежестта на собствената си скръб? Питали ли сте някога Бог: „Има ли друг начин?“.

Със съвършена готовност, съвършено подчинение и съвършена любов, нашият Изкупител приема волята на Отца. Той е съвършен, защото е безгрешен, но въпреки това изпитва болка, скръб и самота.

В крайна сметка, Той слиза по-ниско от всички неща, за да може да ни издига над случващото се в живота ни.

Президент Джефри Р. Холанд, действащ президент на Кворума на дванадесетте апостоли, учи: „В Писанията се казва, че Исус е „човек на скърби“ (Исайя 53:3). Той изпитва тъга, умора, разочарование и мъчителна самота. В тези и във всички моменти, любовта на Исус не отпада, нито тази на Неговия Отец“.

Знанието, че Христос се изправя пред трудности, ми напомня, че Той разбира мъката, депресията, изтощението, разочарованието, тревожността и самотата повече от всеки друг.

Той е Този, който плаче при смъртта на Лазар (вж. Йоан 11:33–36). И Той е Този, който, докато умира на кръста, пита: „Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?“ (Марк 15:34).

Но Исус Христос познава също и радостта, любовта, състраданието, милостта и мира повече от всеки друг. Защото Той е съвършен. Поради това Той знае съвършено как се чувстваме.

Президент Холанд свидетелства: „Една от големите утехи на Великден е фактът, че понеже Исус извървял това продължително и самотно пътуване в такава самота, ние не трябва да правим това. Неговото самотно пътуване ни е предоставило солидна компания за нашия малък негов вариант – милостивата грижа на нашия Отец в Небесата, постоянното спътничество на Неговия Възлюбен Син, ненадминатия дар на Светия Дух“.

Осъзнавайки, че Исус Христос разбира съвършено какво чувствах, докато се борех с тревожността, най-накрая Му позволих да ми помогне да нося бремето си.

Тревожността ми не изчезна изведнъж. Все още имах тежки дни. Но въпреки това, да бъда близо до Христос ми доставяше трайна радост, защото знаех, че Той е до мен, казвайки: „Аз знам. Знам съвършено как се чувстваш“.

По време на това преживяване Христос стана най-близкият ми довереник.

Според мен понякога сме склонни да мислим, че съвършенството на Христос означава, че Той е далеч и е недостижим, че Неговите велики дела и чудотворен живот са причина Той да изглежда толкова далеч от нас обикновените, несъвършени и горделиви същества. Но Той е най-близо до нас в моментите, в които сме изправени пред най-тежките си битки, най-големите си скърби и най-мъчителните си проблеми.

На този Великден можем да си спомним, че Исус Христос знае точно какво е да се бориш с трудностите, защото Той е съвършен – единственият, който е могъл да почувства болката ни и да носи бремето ни.

Така че, когато се борите с трудности, обръщайте се към Него. Той разбира съвършено.