Първосвещеникът Каяфа

От Кейти Ламбърт

Църковни списания

Заслепен от светски стремежи и въпреки множеството възможности, той не успява да разпознае Месията.

След като Спасителят вдига Лазар от мъртвите, най-влиятелните юдейски ръководители свикват съвет, за да решат как да постъпят с Исус. Те се страхуват от популярността Му сред хората, защото Той върши много чудеса. (Вж. Йоан 11:47.)

Каяфа ръководи този съвет като председателстващ първосвещеник и ръководител на Синедриона, управляващия орган на юдеите по време на римската окупация. Като първосвещеник, той ръководи храмовите обреди, които имат за цел да насочват към Христос.

Но когато Христос идва, той не разпознава Спасителя. Дори по-лошо – той заговорничи да Го убие. Това е една от големите иронии, записани в Новия завет.

Пророчески слова

Въпреки важната му роля, за Каяфа се знае много малко. Споменат е само девет пъти в Новия завет. Действа като връзка между юдеите и римляните. Той е част от садукеите – юдейска секта по времето на Христос, която не вярва във възкресението (вж. Деянията на апостолите 23:8).

Каяфа говори на съвета, след като Христос вдига Лазар от мъртвите – чудо, което е разтревожило него и другите садукеи поради техните вярвания.

Съветът развива теорията, че ако те не направят нищо в отговор на това добре известно чудо, хората ще повярват, че Исус е Месията, Царят на юдеите, „и римляните, като дойдат, ще ограбят и храма (им), и народа (им)“ (Йоан 11:48).

„Вие нищо не знаете – казва Каяфа, – нито вземате предвид, че за нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото да загине целият народ“ (Йоан 11:49–50).

Апостол Йоан отбелязва, че Каяфа не казва това „от себе си, но (бидейки) първосвещеник през онази година, предсказ(ва), че Исус ще умре за народа,

и не само за народа, но и за да събере в едно разпръснатите Божии чеда“ (Йоан 11:51–52).

Осъждане

Името на Каяфа се появява отново в Новия завет, когато Христос е разпитван преди разпъването Му на кръста.

„Първосвещеникът му каза: Заклевам Те в живия Бог да ни кажеш: Ти ли си Христос, Божият Син?“ (Матей 26:63).

Исус потвърждава, че е Той: „… Ти каза. Но казвам ви, отсега нататък ще видите Човешкия Син, седящ отдясно на Всесилния и идващ на небесните облаци“ (Матей 26:64). В отговор на това Каяфа отново отрича Спасителя. „Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Той богохулства!“ (Матей 26:65).

Макар да се намира в присъствието на Спасителя на света, Този, Който е предопределен да извърши Единение за греховете на цялото човечество и да изстрада всички болки, скърби и оскърбления, Каяфа не разпознава, че Исус е Христос, и Го осъжда.

Божият Син е жив

Каяфа отново е споменат в Библията в Деянията на апостолите 4. Летописът разказва как апостол Петър изцелява мъж, който е куц по рождение (вж. Деянията на апостолите 3:1–8). След това, докато той и Йоан проповядват за Възкресението на Христос, те са арестувани по заповед на Синедриона. Поставени са под стража за през нощта и са изправени пред съвет, който включва Каяфа и неговия тъст Анна, бивш първосвещеник. (Вж. Деянията на апостолите 4:1–6, вж. също Йоан 18:13.)

Когато ги питат чрез каква власт са изцелили човека, Петър отговаря: „… да знаете всички вие и целият Израилев народ, че чрез името на Исус Христос Назарянина, Когото вие разпънахте, Когото Бог възкреси от мъртвите, чрез това име този човек стои пред вас здрав“ (Деянията на апостолите 4:10).

Това е последната възможност за Каяфа да приеме Христос, която е записана. Вместо това съветът заплашва Петър и Йоан. Но заплахите им не променят истината, че Христос е жив. (Вж. Деянията на апостолите 4:13–22.)

Петър изцелява куция човек чрез силата и властта на Исус Христос. По подобен начин чудеса могат да се случват и днес чрез възстановеното свещеничество на Христос и чрез вяра в Неговото име. Урокът, който можем да научим от Каяфа, е простичък. Той не приема Исус като Христос, Божия Син, но ние можем да Го приемем. Когато вярваме в Него, ще следват знамения и чудеса (вж. Марк 16:17–18).