Ето ме

Господ обещава многобройно потомство на Авраам и Сара. Получаването на тази благословия отнема време или по-скоро тя е получена в определеното от Господ време. Обаче Господ подлага на изпитание вярата на Авраам, когато иска от него да пожертва сина си Исаак – като той е самата благословия, за която са се молили и чакали толкова дълго. Може да сме чели този разказ от Писанията много пъти, но колко често сме се поставяли на мястото на Авраам?

Трудно е дори да си представим чувствата на един любящ баща преди подобна задача. Обаче решителността на Авраам да се подчини, докато се подготвя да отиде на хълма в местността Мория и да принесе поисканата жертва, никога не престава да ме изумява. Като израз на готовност и покорност на волята на Небесния Отец, неговият отговор винаги остава: „Ето ме“ (вж. Битие 22:1–2).

В отговор на своето подчинение Авраам е благословен със запазване живота на Исаак, както и с удивителни и неизмерими благословии за него, Сара и тяхното потомство (вж. Битие 22:15–18).

Покорността на Спасителя

Без съмнение, върховният пример за подчинение и покорност на Небесния Отец е Самият Спасител Исус Христос. Той проявява Своята готовност да се подчинява, като идва на тази земя, бива кръстен, въпреки че е чист и съвършен, отдава Своя живот като приношение и взема върху Си болките, оскърбленията, немощите, греховете и смъртта на Своя народ, за да може да узнае как да ни подпомага в плътта (вж. Алма 7:11–13).

Преживяването е толкова силно, че за миг Го кара да попита дали има начин да Го отмине горчивата чаша. След което веднага казва: „Обаче не Моята воля, а Твоята да бъде“ (Лука 22:42) – с други думи, „Ето Ме“ – като по този начин проявява Своята готовност да върши волята на Отца.

Как можем да развиваме тази готовност да казваме „Ето ме“ в отговор на всяко нещо, което Небесният Отец би поискал от нас като членове на Църквата или понякога лично?

Павел учи римляните: „Любовта изпълнява закона“ (Римляните 13:10). Ако потърся дума, която да замести израза „изпълнява закона“, мисля, че думата подчинение бързо би ми дошла на ум. Следователно можем да кажем, че любовта е подчинение. Така че в твърдението на Спасителя „Ако Ме обичате, ще пазите Моите заповеди“ (Йоан 14:15) има голям смисъл.

Можем да отговорим с „Ето ме“ или с думите на Нефи „Аз ще отида и ще сторя“ (1 Нефи 3:7). На нашия съвременен език бихме могли да кажем: „Разбира се, готов съм да направя това, което Небесният Отец заповядва, независимо от обстоятелствата“.

Това, което бих искал да подчертая, обаче, е взаимовръзката любов – подчинение, в смисъл, че ние се подчиняваме на Отца, защото Го обичаме. Вярвам, че да избираме да се подчиним е един от най-добрите начини ясно да проявим любовта си към Него. „Вярата без дела е мъртва“ (Послание на Яков 2:26) и лично аз също не мисля, че любовта към Небесния Отец и Исус Христос без подчинение е жива.

Как увеличаваме любовта си към Бог и как можем да Му се подчиняваме в по-пълна степен? Спасителят казва: „А това е вечен живот, да познаят Теб, единствения истинен Бог, и Исус Христос, Когото си изпратил“ (Йоан 17:3). Да получаваме повече познание за Исус Христос – а чрез Него и за Отца – ни позволява да опознаваме любовта, която Те изпитват към нас, и неописуемите неща, които са направили и ще правят за нас, включително по време на трудните моменти, които преживяваме в този земен живот. Опознаването Им променя сърцата ни, кара ни да желаем да следваме Техния пример в действията си и да имаме готовност да казваме с думи и на дела: „Ето ме“. Тази готовност намира отражение в желанието да четем Писанията или да се обръщаме към Небесния Отец в молитва.

„Ето ме“ може да е отговор на призование да отслужим мисия или да бъдем по-посветени на подчинението на заповедите, като освещаваме Господния ден, почитаме своите родители или се стремим да водим морално чист живот. „Ето ме“ е изразът, който постоянно съпътства Христовите ученици дори когато поисканата жертва засяга това, което желаем най-силно или за което сме платили висока цена.

Готовността да се подчиняваме е много ценна, особено по отношение на заветите, които сме сключили, когато сме били кръстени или при влизане в храма. Можете ли да си представите какъв би бил животът ни, ако постоянно си мислехме „Ето ме“, когато вземаме върху си името на Христос или за да си спомняме винаги за Него и да спазваме Неговите заповеди? Вземането от причастието ни кани да подновяваме тази отдаденост, която следва да намира отражение в действията ни през седмицата. Същото важи и при посещение на храма, докато сключваме завети или си спомняме за заветите, сключени там.

Спомням си един разговор, който проведох с наскоро сключила брак двойка, преди много години, докато служех като епископ. Една нощ те имали дълъг и разгорещен спор относно плащането на десятък. Младият съпруг беше преминал през трудна седмица на работа и искаше да спести спечелените пари за някои от техните лични разходи. Но си спомням думите на младата съпруга, когато пред съпруга си тя каза: „Епископе, готова съм да не правя тези разходи и дори да спра да се храня, ако е необходимо, но искам да плащам десятък и да се подчинявам на Господ“.

Толкова кънтящо беше това „Ето ме“, изразено с толкова силно свидетелство от младата съпруга, че съпругът и аз почувствахме силно Духа по време на разговора. В крайна сметка, не знам дали беше по негово собствено желание или защото беше убеден от съпругата си, но съпругът плати своя десятък онзи уикенд.

Следващата неделя, преди събранията, младият съпруг ме помоли за кратък разговор. С изражение, различно от предходната седмица, той ми каза: „Епископе, знаеш ли, миналата седмица в крайна сметка си платих десятъка и се страхувах, че няма да имам достатъчно пари за храна, но просто исках да знаеш, че тази седмица имахме два пъти повече пари за храна от тези, с които обикновено разполагаме. Епископе, това беше чудо и искам винаги да виждам тези чудеса в живота си“. За мен този млад мъж сякаш ми казваше: „Епископе, готов съм да отговоря с „Ето ме“ на всичко, което Бог поиска от мен“.

Господ казва, че е обвързан, когато вършим това, което Той иска от нас (вж. Учение и завети 82:10). Наистина ли вярваме в категоричността на това обещание?

Може би благословиите не идват във времето или по начина, по който ние искаме, но аз ви свидетелствам, че обещанието е реално и истинно. Изисква се да Го обичаме и да Му се подчиняваме, да имаме желание да вършим Неговата воля и да живеем като ученици на Христос. Той ще ни помага и ще ни благославя да разбираме и спазваме сключените завети. И когато Небесният Отец иска от нас да вършим Неговата воля, нека отговаряме с категоричното „Ето ме!“.