В тебе ще се благославят всички земни племена

Старейшина Брус К. Хейфън, почетен член на Седемдесетте, веднъж получил телефонно обаждане от редактора на национално новинарско списание. Редакторът искал да разговарят за наскоро издадена книга, която изследва историята на вярванията за небесата в различни религии.

„Авторите установили, че обществеността изпитва всеобщ глад за небесата – и семействата в небесата“ – пише старейшина Хейфън. Но докато повечето хора все още вярват в живота след смъртта, във вечната любов и в събирането на семействата в небесата, „повечето християнски църкви слабо откликват на този вътрешен глад“ – с едно изключение: Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни.

Във възстановената Църква на Спасителя имаме свещени храмове. Имаме вечен брак с властта за запечатване, която благославя отвъд физическата смърт. Имаме обещанието за вечно бъдеще с любимите хора в присъствието на Отца и Сина. С оглед на всичко това, авторите стигат до заключението, че представата на светиите от последните дни за небесата е най-пълната – и, бих добавил, най-щастливата.

„Какво откритие! – отбелязва старейшина Хейфън. – Повечето хора днес копнеят за вечни семейства и (възстановеното Евангелие на Исус Христос) удовлетворява този копнеж по-добре от всеки друг известен набор от идеи (или религиозни вероучения). Бих искал целият свят да може да чуе как децата (ни) пеят радостната вест: „Заедно семействата могат да са във вечността.“

Семейството не е просто удобно социално споразумение. То е вечният модел на небесата. Семейството заема „централно място в плана на Твореца за вечната съдба на Неговите чеда“. Както ни учи президент Ръсел М. Нелсън (1924 – 2025): „(Господ) е сътворил земята (така), че да можем да придобием физически тела и семейства. Той е установил Своята Църква, за да възвисява семействата. Той осигурява храмове, за да могат семействата да бъдат заедно завинаги“.

Но интересът ни към силните семейства не е свързан само с вечната съдба. Семейството също така има съществена роля в нашето земно щастие. Нашият Небесен Отец, Който знае съвършено какво носи щастие сега и за вечността, изпраща Своите чеда в семейства – колкото и несъвършени да са те – и ни кани да изграждаме и поддържаме силни семейства. Разбира се „недееспособност, смърт или други обстоятелства могат да изискват индивидуално приспособяване“. Но нищо не може да замести съществените, божествено постановени отговорности на съпруга и съпругата, бащата и майката.

Изследвания върху „семейства с двама свързани, биологични родители“ продължават да показват, че семейството е абсолютно необходимо за запазването на „дълбоки връзки на любов и привързаност“. Това е „основният инкубатор за развитието на стабилни, добре приспособени и социално осъзнати личности“.

Разбира се, не трябва да ни изненадва, че нещо толкова важно за плана на Бог ще среща противопоставяне. Сатана винаги е бил враг на семействата и усилията му стават все по-настойчиви, „понеже знае, че му остава малко време“ (Откровението на Йоан 12:12). Както казва президент М. Ръсел Балард (1928 – 2023), действащ президент на Кворума на дванадесетте апостоли: „Сатана знае, че най-сигурният и ефективен начин да се осуети Господното дело е да се намалят ефективността на семейството и светостта на дома“.

С познанието, което имаме за вечното семейство на Бог, плана Му за Неговите чеда и вечната значимост на семейните взаимоотношения, следва да сме сред най-усърдните защитници на семейството в света.

Как можем да правим това?

Президент Далин Х. Оукс предлага следното напътствие: „Чрез Прокламацията за семейството (…) Господ отново набляга върху евангелските истини, от които имаме нужда, за да ни подкрепят през настоящите трудности на семейството“.

В личния си живот можем да използваме „малки и прости средства“ (Алма 37:6), които укрепват семейните взаимоотношения. Те включват следването на принципите за успешни семейства и бракове, изложени в Прокламацията за семейството: „вяра, молитва, покаяние, прошка, уважение, обич, състрадание, работа и благотворни, развлекателни дейности“. Независимо от настоящото ни семейно положение, можем да показваме чрез действията си, че семейните взаимоотношения са от вечна значимост за нас.

Като „отговорни граждани“ в нашите общности, можем да „подкрепя(ме) мерките, предназначени да запазят и укрепят семейството“.

Ние сме заветният народ на Господ в последните дни. Ние сме наследници на обещанията, дадени на Авраам, Исаак и Яков – обещания, които са изцяло свързани със семействата. Тези обещания идват със свещеното призование да благославяме „всички земни племена“. Важен начин, по който можем да правим това, е, като живеем, защитаваме и споделяме вечната истина, че семейството е „постановен(о) от Бог“ и че „обреди(те) и завети(те), достъпни в светите храмове, дават възможност на отделните хора да се завърнат в присъствието на Бог, а на семействата да бъдат свързани за вечността“.

Когато със сестра Ухтдорф гледаме как членовете на нашето семейство сключват свещени завети с нашия любящ, вечен Небесен Отец, сърцата ни се изпълват с радост и благодарност. Радваме се не само на нашите деца и техните деца, но и на нашите родители и техните родители. Размишляваме с дълбока любов как евангелските завети обединяват поколенията. Това е преживяване, подобно на това да видиш „стълба, изправена на земята, чийто връх стигаше до небето; и Божиите ангели се качваха и слизаха по нея“ (Битие 28:12).

Благословиите, които Господ обещава на Яков в съня му, са достижими за всички Негови чеда на завета – включително за вас и мен. Както прави това за Яков, Господ ще ни отговори „в деня на бедствието (ни)“ (Битие 35:3), ако изберем Него.

Господ казва: „Ето, Аз съм с теб и ще те пазя, където и да идеш, (…) защото няма да те оставя“ (Битие 28:15).

Подобно на Яков, за всички нас има пустош, която трябва да прекосим. Понякога обещаните благословии изглеждат далече. Когато се появяват сериозни проблеми или предизвикателства, може да поставим под въпрос Господната любов. Може дори да чувстваме, че Бог ни е изоставил. Въпреки най-големите ни усилия в ученичеството, може да чувстваме, че не получаваме благословиите, за които сме се надявали.

Братя и сестри, скъпи приятели, заветната пътека е пътека на радост, макар понякога да е покрита със сълзи. Ако чувствате, че аспекти от плана на щастие не са изпълнени в живота ви на този етап, моля ви, имайте упование, че Господ мисли за вас и ще ви благослови в определеното от Него време, съгласно Своята мъдрост.

Вярата в Исус Христос и Неговите обещания ни вдъхновява да гледаме напред, а не назад. Благодарение на Него не е необходимо нашето бъдеще да бъде в плен на нещо, което се е случило в миналото или което ни пречи да видим настоящето. Да, всички ние сме или ще бъдем наранени по един или друг начин. Но ние вярваме във Великия Изцелител. Ние се уповаваме на Него – всъщност толкова много, че приемаме Неговите обещания, напълно убедени в тях, дори когато те са все още „(на)далеч“ (Евреите 11:13).

„Нека на всички да ни бъде напомнено, че според времето и начинът на Господ никоя благословия няма да бъде отказана на верните Му светии – казва президент Нелсън. – Господ ще отсъди и награди всеки човек според нашите искрени желания и действия.“

Обещавам ви, че когато следваме и споделяме плана за семействата на нашия Небесен Отец, Той ще бъде с нас, ще ни подкрепя и ще се присъедини към нас в нашето пътуване. Той никога няма да ни остави сами особено когато изпитания сполетят нас или любимите ни хора. Той ще ни носи, ще повдига духа ни и ще ни отведе до обетованата земя – земя на пълнота от радост и вечен живот с Него, с Неговия Син, Исус Христос, и с нашите семейства.