Праведни настойници –ученици на Исус Христос

Матей 25 съдържа три поучителни притчи. Първо, притчата за десетте девици (вж. стихове 1–13). Пет са разумни и пет – неразумни. И десетте девици са на правилното място и чакат младоженеца; всяка от тях носи светилник.

Когато младоженецът, символизиращ Спасителя, пристига в неочакван среднощен час, пет от девиците нямат достатъчно елей за светилниците си. Може би са мислили, че наличието на допълнителен елей не е необходимо. Или може да не са били разумни настойници на елея, с който са разполагали. Вероятно разсеяни, те не успяват да се подготвят адекватно и да поддържат пламъка на светилниците си.

И така, в отговор на молбата им да влязат на сватбената вечеря, младоженецът отговаря: „Не ме познавате“ (Joseph Smith Translation, Matthew 25:11, в Matthew 25:12, бележка под линия a). И обратното, това означава, че чрез своята подготовка и мъдро настойничество, петте разумни девици Го познават.

Скъпоценният елей би могъл да символизира тяхното лично обръщане във вярата. Той позволява на разумните девици да запалят светилниците си и да влязат на сватбеното угощение с младоженеца. Елеят не може да бъде споделен с техните приятелки, защото личното обръщане във вярата е точно такова – лично. Ние можем и трябва да държим светлината на светилниците си високо, за да повдигаме духа, да укрепваме и да каним другите да дойдат при Исус Христос, но всеки от нас е настойник на собственото си обръщане във вярата.

Както казва Спасителят: „Бъдете верни, като се молите винаги, като държите светилниците си приготвени и запалени, и имате масло с вас, та да може да сте готови за пришествието на Младоженеца“ (Учение и завети 33:17; курсив добавен).

Втората притча, разказана в Матей 25, е тази за талантите (вж. стихове 14–30). В нея господарят, в очакване на далечно пътуване, дава на трима от своите слуги таланти. „Талантите“ представляват пари. Също така можем да мислим за тях като за дарове, способности и благословии от нашия Небесен Отец. На един слуга господарят дава пет таланта, на друг дава два таланта, а на трети – един талант. След това той се отправя на път.

Когато се връща, господарят открива, че слугите, на които е дал пет таланта и два таланта, са били верни настойници, чиито действия са били плодотворни – те са използвали талантите си добре, удвоявайки стойността им. И след като са били верни над малкото, господарят им дава повече, възкликвайки: „Хубаво, ти си добър и верен слуга! Над малкото си бил верен, над многото ще те поставя. Влез в радостта на господаря си“ (стих 21).

За разлика от тях, слугата, получил един талант, го заравя – може би защото се разсейва и отлага. Или може би е разстроен от това, че не знае как да започне, или се страхува, че ще се провали. Може би се сравнява с другите слуги и съмненията му го възпират да опита. Той не се подготвя за завръщането на господаря, не изпитва радостта от вярното настойничество и губи таланта си.

Притчата за десетте девици и притчата за талантите са сходни по смисъл. И двете наблягат на това, че носим лична отговорност за обръщането си във вярата и трябва да се подготвим да получим Господния дар на възвисяване – както и че имаме настойничество и лична отговорност за талантите и дарбите, които са ни дадени.

Накрая, в Матей 25 е разказана историята за хората с „увереност пред Бог“, описани като овцете на Добрия пастир, които са от дясната Му страна, наслаждават се на сватбеното угощение с Него и са благословени да бъдат владетели над много неща (вж. стихове 31–40). Господ ще им каже:

„Защото огладнях и Ме нахранихте; ожаднях и Ме напоихте; странник бях и Ме прибрахте;

гол бях и Ме облякохте; болен бях и Ме посетихте; в тъмница бях и Ме споходихте“ (Матей 25:35–36).

Като ученици на Господ ние се подготвяме за Второто Му пришествие и с вяра и чрез плодотворни дела упражняваме настойничеството над това, с което сме благословени. Състраданието, милосърдието, добродетелта и вярното настойничество ни правят достойни не само да живеем с Него по-късно, но също така да имаме увереност пред Бог сега. Както учи Мормон, хората, които са изпълнени с милосърдие – чистата любов Христова – „на (тях) ще (им) бъде добре“ в последния ден. Те ще бъдат подобни на Спасителя, ще Го видят такъв, какъвто е, и ще бъдат изпълнени с надежда и очистени, тъкмо както Той е чист. (Вж. Мороний 7:47–48). Президент Нелсън заявява: „Милосърдието и добродетелта проправят пътя към това да имаме увереност пред Бог!“.

Shepherd—Variation IV („Пастир – Вариант IV“), от Хорхе Коко

И в трите притчи учим относно настойничеството над собственото ни обръщане във вярата, за даровете, талантите и имуществото, с които сме били благословени; и за ближните ни, които са гладни, бездомни, наранени и уморени.

В тях учим относно начините, по които учениците на Христос следва да се подготвят за усилните времена, които ще предшестват Второто пришествие на Спасителя. Това са времената, в които ние живеем! Ние трябва да поддържаме светилниците на обръщането си във вярата ярко светещи, като позволяваме на своята светлина да сияе, използваме и доразвиваме талантите си и се грижим за нуждаещите се. Това означава да притежаваме милосърдие, чистата любов Христова.