„Тома: По пътя на вярата“, Лиахона, март 2026 г.
Те разпознават Спасителя
Тома: По пътя на вярата
Историята на Тома ни показва, че въпросите, търпението и придобиването на свидетелство са част от увеличаването на нашата вяра и убеждение.
Илюстрация от Лаура Сера; да не се копира
Какво ви идва на ум, когато чуете името Тома, ученика на Спасителя? Често свързваме името му с „неверни“ или „съмняващ се“.
Но Тома е много повече от това. В евангелието на Йоан проследяваме пътуването на Тома във вярата, което може да е отражение на нашето собствено: вярата може да бъде укрепвана с времето, като вярваме и действаме, за да увеличаваме тази своя вяра.
Нормално е да имаме въпроси
Исус Христос призовава Тома да стане един от Неговите дванадесет апостоли и Тома следва Спасителя през цялото Му тригодишно служение. Той изпитва отдадена любов към Спасителя. Когато Тома се страхува за живота на Господ, той увещава другите апостоли: „… Да отидем и ние, за да умрем с Него“ (Йоан 11:16).
В своята отдаденост той все още задава въпроси. Преди Гетсиманската градина Исус учи учениците Си, че ще си отиде. Тома пита: „… Господи, не знаем къде отиваш; а как можем да знаем пътя?“.
Исус отговаря: „… Аз съм пътят и истината, и животът; никой не идва при Отца освен чрез Мен“ (Йоан 14:5–6).
Подобно на Тома, ние може да не разбираме всички Божии учения или всеки аспект от плана на спасение. Но задаването на праведни въпроси може да разкрива истини от Господ. Необходимо е да увеличаваме вярата си.
Президент Ръсел М. Нелсън (1924 –2025) учи:
„Ако имате въпроси – и се надявам това да е така – търсете отговори с искреното желание да повярвате. (…)
Вашите искрени въпроси, които задавате с вяра, винаги ще водят към по-голяма вяра и повече знание“.
Вяра вместо страх
Когато апостолите чуват, че Исус е възкръснал от мъртвите, „тези думи им се видяха като празни приказки и не им повярваха“ (Лука 24:11). Съмнението на Тома може да е продължило повече от това на другите, защото той не присъства, когато възкръсналият Господ им се явява за пръв път (вж. Йоан 20:24).
След като те казват на Тома, че са видели Спасителя, Тома отвръща: „… Ако не видя на ръцете Му раните от гвоздеите и не сложа пръста си в раните от гвоздеите, и не сложа ръката си в ребрата Му, няма да повярвам“ (Йоан 20:25).
След осем дни Господ се явява отново и кани Тома да докосне раните Му. С голямо удивление Тома възкликва: „… Господ мой и Бог мой!“ (Йоан 20:28). В отговор Спасителят учи на важна истина: „… блажени онези, които, без да видят, са повярвали“ (Йоан 20:29).
Отговорите идват. Старейшина Дейвид А. Беднар от Кворума на дванадесетте апостоли учи: „Всяка искрена молитва бива чута и получава отговор от нашия Небесен Отец, но може да не получим отговорите, които очакваме или те да не дойдат, когато ги искаме, или по очаквания от нас начин“.
Нестихващо убеждение
Когато получаваме отговори чрез устояване, молитва и откровение, ние също така можем да придобиваме убеждение – свидетелство. Ако продължаваме да подхранваме своята вяра, това свидетелство може да остане с нас през целия ни живот. Както учи президент Нелсън: „… ако с търпение уважавате Господната воля, ще получавате знанието и разбирането, които желаете Ще последва всяка благословия, която Господ има за вас, дори чудеса. Това ще получавате от личните откровения“.
Преживяването на Тома ни показва, че вярата не е крайна цел, а процес. Бог почита този процес и ни благославя, когато приемаме Неговото напътствие и търсим свидетелство, което носи мир в сърцата ни (вж. Учение и завети 88:63).