„Пътят към Емаус: Пътуване на откровение и разпознаване“, Лиахона, март 2026 г.
Те разпознават Спасителя
Учениците по пътя към Емаус: Пътуване на откровение и разпознаване
Подобно на това, което тези ученици преживяват, нашите сърца могат да горят в нас със свидетелство за Единението и Възкресението на Спасителя.
Илюстрация от Лаура Сера; да не се копира
В неделя, следобеда на Възкресението, двама ученици изминават пеша 13-те километра от Йерусалим до Емаус. Това е емоционален ден – няколко емоционални дни.
Сърцата им са обременени. Умовете им са обзети от изумление и скръб. Те говорят за Исус от Назарет – за Неговата смърт, слуховете за Неговото вдигане от мъртвите и болезнената несигурност от значението на всичко това.
Докато вървят, един непознат се включва в разговора им. Това е Исус, въпреки че те не Го разпознават. Зрението им е замъглено, а разбирането им – помрачено. Непознатият ги пита: „… Какви са тези думи, които разменяте помежду си по пътя? И те се спряха натъжени“ (Лука 24:17).
Един от учениците, Клеопа, реагира с недоумение как някой може да е толкова неосведомен, толкова откъснат от драматичните събития, разтърсили Йерусалим през уикенда. „Само ти ли си пришълец в Йерусалим и не си узнал това, което стана там тези дни?“
„Кое?“ – пита Исус.
Техният отговор е прочувствен и незабавен: „… Станалото с Исус Назарянина, Който беше пророк, силен в дело и слово пред Бога и пред целия народ“ (Лука 24:18–19). Те добавят, че са били уверени, че Исус е щял да изкупи Израил, но вече е настъпил третият ден от смъртта Му. И въпреки че някои жени са съобщили за посещение на ангели, заявяващи, че Той е жив, апостолите, отишли да проучат станалото, не са Го видели.
Тогава Исус проговаря – не като странник, а като учител. „О неразумни и мудни по сърце, да вярвате във всичко, което са говорили пророците!“ (Лука 24:25). Той им обяснява Писанията, започвайки от Моисей и преминавайки през всички пророци, разкривайки нещата, отнасящи се до Него. Представете си как вървите часове наред с Божия Син, Господ на живота, слушайки Го да тълкува пророчествата за Месията. Скръбта започва да ги напуска и да се заменя с благоговение и трепет.
„Остани с нас“
Когато наближават Емаус, Исус се държи сякаш трябва да продължи по-надалеч. Но те Го увещават: „… Остани с нас, защото е привечер и денят вече е превалил“ (Лука 24:29). Той остава с тях, сяда и разчупва хляба.
Относно случилото се след това, старейшина Джеймс Е. Талмидж (1862 – 1933) от Кворума на дванадесетте апостоли пише: „Може би нещо в пламенността на благословията или в начина на разчупване и раздаване на хляба е съживило спомените от миналите дни или вероятно са зърнали прободените ръце; но каквато и да е непосредствената причина, те гледат внимателно своя Гост и „очите им се отвориха и те Го познаха; а Той стана невидим за тях“ (Лука 24:31)“.
В следващия момент те се обръщат един към друг и си казват: „… Не гореше ли в нас сърцето ни, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше Писанията?“ (Лука 24:32). Това „горене“ не е объркване, нито страх – това е разпознаване. „Описаните по този начин чувства са убедителното свидетелство за божествения произход на Сина“ – учи старейшина Брус Р. Макконки (1915 – 1985) от Кворума на дванадесетте апостоли.
Нашият личен път към Емаус
„Какво би ви казал (Той), ако можеше да вървите и разговаряте с Него?“ – пита старейшина Патрисио М. Джуфра от Седемдесетте.
Подобно на учениците, ние може да не успеем да разпознаем, че Спасителят върви с нас, допълва той. „Може да не осъзнаваме, когато Той е с нас, бори се с нас, труди се с нас и плаче с нас.“ Разсейващите неща в живота – независимо дали са изпитания или победи – могат да засенчват Неговото присъствие.
Всеки от нас върви по своя си път към Емаус. По този път се сблъскваме с болести, слабости, финансови затруднения или дори гордостта, която може да идва с успеха. При все това, както добавя старейшина Джуфра, никога не трябва да вървим сами. „Можем да молим Спасителя да бъде с нас.“
Като учим за Христос, подчиняваме се на Неговите заповеди, молим се, изучаваме Писанията, следваме живите пророци и Го каним да остава с нас, ние започваме да разпознаваме Неговото влияние. Молбата на учениците – „Остани с нас“ – трябва да бъде и наша молба“ – споделя старейшина Джуфра. И когато това стане, и нашите сърца ще горят в нас.