„Мога ли наистина да се доверя на напътствията на пророка?“, Лиахона, март 2025 г.
Пълнолетни младежи
Мога ли наистина да се доверя на напътствията на пророка?
Винаги съм избирала да следвам пророка, но можех ли да му се доверя в този случай?
Илюстрация от Кайли Бодили
Когато получих обаждане, че ще бъда евакуирана от мисията ми, бях разстроена и объркана.
Няколко месеца преди края на мисията ми, Първото президентство реши да изпрати мен и още няколко мисионери у дома, поради нещо, което счетох само за слухове за потенциален международен конфликт. Нямаше никакви доказателства, че нещо ще се случи.
Не мислех, че има за какво да се притеснявам.
Поставяне на вдъхновението под въпрос
Винаги съм искала да отслужа мисия и работих толкова усилено, за да постигна тази цел. Парите бяха малко, но си намерих работа, която ми помогна да изкарам достатъчно, за да платя за мисията си. Когато отворих призованието си, почувствах, че е правилно, и знаех, че идва от Бог.
След това, заради пандемията от COVID-19, бях преназначена на мисия в Юта за девет месеца, преди да стигна в чужбина до мястото на първоначалното ми призование. Бях изпълнена с облекчение и радост, че най-накрая ще бъда там, където Бог първоначално ме бе призовал да бъда.
След това, само след няколко месеца там, внезапно бях откъсната от хората и страната, които обичах. Имах чувството, че всичко ми се отнема.
Чувствах се предадена. Искрено се съмнявах, че това е вдъхновен избор.
С неохота отлетях за дома ми в Тексас. Евакуацията ми беше толкова неочаквана, че баща ми, братята и сестрите ми дори не бяха на летището, за да ме посрещнат.
Безопасност като благословия
Само няколко дни след като напуснах мисията си, бях шокирана, когато близо до мястото, където служех, избухна опасен конфликт. В този момент осъзнах, че това да следвам пророка ме бе запазило в безопасност по един много реален начин. Бях обзета от благодарност за пророка и неговото вдъхновение.
Обещах си, че винаги ще се вслушвам в казаното от пророка, дори и да не го разбирам в момента.
Старейшина Юлисис Соарес от Кворума на дванадесетте апостоли наскоро каза: „Да имаме пророци е доказателство за любовта на Бог към Неговите чеда. Пророците известяват обещанията и истинската същност на Бог и Исус Христос на Техния народ.
Наистина вярвам, че президент Ръсел М. Нелсън говори от името на Господ. Той работи директно с Небесния Отец и Спасителя, за да ни води към безопасност и да ни дава надежда и насоки в трудни моменти.
Благословиите от това да следваме пророка
Ако все още се чудите дали пророкът е призован от Бог, моят съвет е да действате според неговите покани. Опитайте се да прочетете отново скорошни речи на президент Нелсън от конференцията и да изучавате стиховете от Писанията, които той препоръчва. Действайте според неговите покани и изучавайте благословиите, които той обещава към тях.
Старейшина Соарес също така учи: „Като (следваме пророците), животът ни е по-щастлив и не толкова сложен, трудностите и проблемите ни са по-поносими и изковаваме духовно всеоръжие около себе си, което ще ни защитава от атаките на врага днес“.
Виждала съм тези благословии в живота си, когато съм следвала съветите на пророка. Знам, че тези благословии са достъпни за всички, които се уповават на Бог и Неговия пророк.