Небесният Отец желае да общува с вас

Един ангел наставлява Адам и Ева и всички, които ще ги последват, с думите: „Ще се покайва(те) и ще призовава(те) Бога в името на Сина, навеки“ (Моисей 5:8).

Исус учи: „Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори“ (Матей 7:7). „Когато се молиш (…) помоли се на своя Отец (…) в тайно“ (Матей 6:6). „А вие се молете така: Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име“ (Матей 6:9).

Исус се моли непрестанно на Своя Отец. „Исус се изкачи на планината да се помоли и прекара цяла нощ в молитва към Бога“ (Лука 6:12). „Отиде на хълма да се помоли“ (Марк 6:46). „Отидоха на едно място, наречено Гетсимания; и Той каза на учениците Си: Стойте тук, докато се помоля“ (Марк 14:32). Докато е на кръста, Исус се моли за войниците, които Го разпъват: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят“ (Лука 23:34).

Писанията ни съветват да се молим „винаги“ (Лука 21:36; 2 Нефи 32:9; 3 Нефи 18:15; Учение и завети 10:5, 19:38, 20:33, 31:12). „Съветвай се с Господа във всичките си дела и Той ще те упътва за добро“ (Алма 37:37). В допълнение към това ние „отда(ваме) всичките си благодарности и хваления, които цялата (ни) душа има сила да притежава“ (Мосия 2:20), признавайки всичко, което нашият Отец прави за нас.

Президент Ръсел М. Нелсън обяснява: „Духовното самоуважение започва с осъзнаването, че всяка нова сутрин е дар от Бог. (…) Той ни пази всеки ден и ни подкрепя във всеки момент (вж. Мосия 2:21)“.

Нефи казва: „Ако искахте да се вслушате в Духа, който учи човека да се моли, щяхте да знаете, че трябва да се молите, защото злият дух не учи човека да се моли, а го учи, че не трябва да се моли“ (2 Нефи 32:8).

Фрагмент от Christ Raising the Daughter of Jairus (Христос вдига от мъртвите дъщерята на Яир), от Грег К. Олсън

Благодарение на примера на нашия Спасител и съветите на ангели и пророци през вековете, ние безспорно знаем, че следва да се молим ежедневно, за да изразяваме благодарност за получените благословии, и да се молим постоянно в сърцето си. Имаме отговорността да общуваме с нашия Отец.

Но още по-славното е, че нашият Небесен Отец отговаря на нашите молитви. Един много добър въпрос в този земен свят е следният: как по-добре да получаваме и разбираме отговорите, напътствията и утехата, идващи от нашия Отец?

От моите над седем десетилетия живот знам, че нашият Отец ни говори. Ние не сме сами. Небесни личности бдят над нас и ни помагат, когато се стремим да следваме Спасителя.

Получаването на отговори на нашите молитви започва с вярата ни в нашия Небесен Отец и в Неговия Син Исус Христос. Исус казва: „Не бой се, само вярвай“ (Марк 5:36). Ние се уповаваме на Него, правим всичко възможно да спазваме заповедите и търсим намесата Му във всички неща. „И в нищо човек не наскърбява Бога (…) освен (…) онези, които не признават Неговата ръка във всичко и не се подчиняват на заповедите Му“ (Учение и завети 59:21).

Намесата на Бог в живота ни не означава, че Той причинява злото или ужасните трагедии, които са в нашия свят. Означава обаче, че във вашите трудности и несправедливости Той ще бъде до вас, ще укрепва способностите ви, ще ви утешава и ще „посве(щава) страданията (ви) за (ваша) полза“ (2 Нефи 2:2).

Като имаме вяра в Него и спазваме Неговите заповеди, ние по естествен начин се научаваме да чуваме по-добре Неговия глас.

През септември 1993 г., първата ми година като висш ръководител, президент Джеймс Е. Фауст (1920 – 2007), тогава член на Кворума на дванадесетте апостоли, покани съпругата ми Кати и мен да присъстваме заедно с него на духовно послание в Университета Бригъм Йънг. Не забравяйте, че 1993 г. беше преди широкото разпространение на смартфоните, социалните мрежи и интернет.

В своята реч, озаглавена „Гласът на Духа“, президент Фауст предупреди: „Във вашето поколение ще бъдете обградени от множество гласове, които ще ви казват как да живеете, как да задоволявате страстите си и как да получавате всичко, което поискате. Ще имате до петстотин телевизионни канала на една ръка разстояние. Ще има всякакъв вид софтуер, интерактивни компютърни модеми, бази данни и табла за обяви. Ще има настолни издателски системи, сателитни приемници и комуникационни мрежи, които ще ви задушават с информация. (…) Гласът, в който трябва да се научите да се вслушвате, е гласът на Духа“.

Президент Бойд К. Пакър (1924 – 2015), президент на Кворума на дванадесетте апостоли, учи за тихия, нежен глас на Духа, разказвайки преживяването на натуралиста Джон Бъроуз, когато той се разхождал с приятели из един претъпкан парк. Ето думите на президент Пакър:

„Въпреки звуците на градския живот (г-н Бъроуз) чул песента на една птица.

Той се спрял и се заслушал! Тези, които били с него, не я чували. Той се огледал. Никой друг не я забелязвал.

Притеснявало го, че всички щели да пропуснат нещо толкова прекрасно.

Той извадил монета от джоба си и я подхвърлил във въздуха. Тя издрънчала на паважа, не по-звънко от песента на птицата. Всички се обърнали; успели да чуят това!

Трудно е песента на една птица да бъде разграничена от всички звуци на градския трафик. Но можете да я чуете. Можете да я чуете ясно, ако се научите да я чувате“.

Ученията на президент Пакър за Светия Дух са от 1979 г. – време, когато животът е много по-тих и шумът на света е много по-приглушен, отколкото е сега.

Президент Нелсън учи: „Ако отделяте на социалните медии много по-голямо внимание, отколкото на нашепванията на Духа, то тогава вие се излагате на духовна опасност“.

Президент Фауст казва: „Ако искаме да чуваме гласа на Духа, ние също трябва да отваряме ушите си, да обръщаме очите на вярата към източника на гласа и да гледаме съсредоточено към небесата“.

Този глас на Духа идва както в нашия ум, така и в нашите чувства. „Аз ще ти кажа в ума ти и сърцето ти чрез Светия Дух, Който ще дойде върху ти и Който ще обитава в сърцето ти“ (Учение и завети 8:2). Вслушвайте се в съвестта си – откровението често започва там.

Молете се с вяра в сърцето

Отговорите и впечатленията не могат да идват принудително. Молим се и чакаме с вяра в сърцето. Някои отговори няма да дойдат в този живот, но на праведните Господ винаги ще изпраща Своя мир (вж. Йоан 14:27). Често получаваме отговори, когато се молим, за да помагаме на хората около нас. Понякога те идват „ред по ред, правило след правило“ (Учение и завети 98:12).

Гласът от небесата може да идва при нас в неочаквани моменти и на неочаквани места, но ние откриваме най-забележителните си възможности на тихи и свещени места. В тишината на молитвите и размишленията си рано сутрин откривам необичайни благословии. В други случаи ежедневното, лично и непрекъснато четене на Писанията, макар и рутинно понякога, разпалва като огън гласа на Духа в сърцата ни.

Понякога впечатленията са конкретно от това, което четем, а друг път това, върху което размишляваме, дава отговор на съвсем различно притеснение. Спомнете си думите на старейшина Робърт Д. Хейлз: „Когато искаме да говорим с Бог, ние се молим. И когато искаме Той да ни говори, изследваме Светите писания“.

Докато около нас се вихрят шумът и разсейващите фактори на света, Господ насочва Своя пророк да строи все повече храмове. В тези свещени домове на Господ, като оставяме трудностите си отвън и влизаме с молитвите и тревогите си, ние сме учени на истините на вечността.

Преди година президент Нелсън ни даде следното забележително обещание: „Мои скъпи братя и сестри, ето и моето обещание! Нищо друго няма да ви помага повече да се държите здраво за пръта от желязо от това да се покланяте в храма толкова често, колкото обстоятелствата позволяват. Нищо друго няма да ви защитава повече, докато се изправяте пред мъглите от мрак в света. Нищо друго няма да укрепва свидетелството ви за Господ Исус Христос и Неговото Единение или да ви помага да разбирате Божия великолепен план повече, отколкото поклонението в храма. Нищо друго няма да успокоява в по-голяма степен духа ви в моменти на страдание. Нищо друго няма да отваря небесата в по-голяма степен. Нищо!“.

Всяка обща конференция носи допълнителни изобилни благословии. През следващия месец април отново ще се съберем на обща конференция, за да чуем гласа Господен. Ние идваме на общата конференция, след като сме се молили и подготвяли. Всеки от нас е притиснат от тревоги и искрени въпроси. Идваме, за да възродим вярата си в нашия Спасител Исус Христос и да укрепим способността си да устояваме на изкушенията. Идваме, за да бъдем поучавани свише. Обещавам ви, че като се подготвяте и идвате с молитва на сесиите на общата конференция, ще чувствате отговори на безпокойствата си и ще знаете, че „небесната ръка“ е върху вас.

Имайте вяра, че вашият Небесен Отец общува с вас. Наистина! Нека вярата ви в Него и в Неговия Възлюбен Син ви помага да разтваряте завесата и да чувате гласа на вашия Отец. Свидетелствам, че Той съществува и ви обича повече, отколкото може с думи да се опише.