Моят път към търпеливото устояване

От Съндей Мей Индино, Мисамис Ориентал, Филипини

Чудех се защо трябва да служа с цялото си сърце и душа, ако това води само до изпитания.

Когато през 2016 г. се завърнах у дома в южната част на Филипините, след като с чест бях отслужила мисия в северната част на Филипините, нямах търпение да следвам в Университета Бригъм Йънг – Хаваи и да премина през всички останали приключения, предстоящи на пълнолетните младежи.

Обаче изведнъж започнах да отслабвам. Моят лекар ми постави диагнозата хипертиреоидизъм. Тя ме уплаши с последиците, ако не лекувам заболяването.

Въпреки лечението, тялото ми започна да се променя. Очите ми започнаха да изпъкват, а аз станах много кльощава. Избягвах да се снимам и дори да се гледам в огледалото заради външния си вид.

Лекарствата бавно започнаха да помагат. Но три години по-късно ми откриха второ заболяване – депресивно разстройство. Тези две заболявания ме лишиха от самочувствие. Трудно ми беше да ставам от леглото, за да посещавам занятията в университета, и се чувствах неспособна да служа в Църквата.

Бях ядосана, че Бог позволи това да се случи. Чудех се защо трябва да служа с цялото си сърце и душа, ако това води само до изпитания? Въпреки това, намерих утеха в думите на президент Джефри Р. Холанд, действащ президент на Кворума на дванадесетте апостоли: „Разстроените умове могат да бъдат излекувани точно както се лекуват счупени кости и разбити сърца“. Разплаках се, когато чух тези думи. Бях със разстроен ум, който имаше нужда от изцеление.

Отгледана съм в изпълнен с вяра дом и вярата ми в Небесния Отец и Исус Христос остана непокътната въпреки болката и несигурността. Постепенно приех и се приспособих към новите си обстоятелства.

Сега, осем години по-късно, заболяванията ми вече не са спънка за мен. Приемам ги като част от живота. Чувствам се добре. Мога да служа и да живея пълноценно, въпреки че здравословните проблеми може да продължат през целия ми живот. Научих, че търпеливото устояване е част от земния живот (вж. Учение и завети 121:7–8). Уча се да пия горчивата си чаша и да оставам силна.

Сега работя в отдел Човешки ресурси на компания за изкуствен интелект, а вечер вземам онлайн курсове към програмата Pathway Worldwide на университета Бригъм Йънг. Спрях да питам „Защо аз?“ и започнах да се питам: „Какво мога да науча? Каква полза мога да имам от това преживяване?“.

Като погледна назад, виждам, че Небесният Отец и Исус Христос са били с мен през цялото време. Продължавайки напред, знам на Кого мога да се доверя (вж. Притчи 3:5–6, 2 Нефи 4:34).