Начини за божествено общуване

Разпознаването кога говори Бог изисква вяра и упование. Исус Христос винаги е в основата на вярата. Също така е нужно да се уповаваме на Него. Той казва:

„Да, ето, Аз ще ти кажа в ума ти и сърцето ти чрез Светия Дух, Който ще дойде върху ти и Който ще обитава в сърцето ти.

Сега ето, това е духът на откровението“ (Учение и завети 8:2–3).

Но откровението и божественото напътствие не идват само от очакването на духовно проявление. Трябва да действаме. Точно както моята съпруга ми каза да направя с речта ми за конференцията, понякога трябва просто да „започнем“.

Когато с Изабел служехме като ръководители на мисия Франция Лион, трябваше да определям къде да отиде всеки мисионер в рамките на мисията и кога да правя това назначение. Открих, че Духът ме води, ако се моля за помощ и после действам така, както преценя, че е най-добре. Потвърждението идваше, когато всички бяха по назначенията си.

В сегашното ми призование ме изпращат в колове из цялата Църква, за да реорганизирам президентства на кол. Когато с колегата ми провеждаме интервюта с отделни хора, ни идват мисли, чувства и впечатления. След това се съветваме и се молим заедно. Накрая идва откровение и Господ ни потвърждава кого е призовал да служи.

Разпознаването кога говори Бог и откриването на Неговата воля е процес. Трябва да показваме, че имаме желание да действаме с вяра и упование.

Един от важните начини, по които Бог говори на Своите чеда, е чрез пророците. Това, че имаме пророк на земята днес, е страхотна новина! Той получава откровение от Бог да ръководи и напътства Църквата (вж. Амос 3:7). Също така можем да получаваме напътствия и защита, като следваме неговите учения. Това не винаги е лесно, но Господ ни е заповядвал да следваме пророка „в пълно търпение и вяра“ (Учение и завети 21:5).

„Семейството: прокламация към света“ например се доказа като пророческа прокламация от момента на представянето ѝ преди 30 години. Тя засяга много проблеми, които не сме знаели, че ще имаме, и са ни дадени напътствия, които може да не сме знаели, че ще ни трябват, но сега ни трябват. Напътствията на пророка може не винаги да са това, което искаме да чуем. Може да не съответстват на настоящите ценности на обществото. Въпреки това, когато следваме пророка, ще бъдем благославяни и предпазвани.

Задавайте въпроси и търсете отговори

В ранните дни на Възстановяването Бог често говори в отговор на искрени въпроси, които пророкът Джозеф Смит и други имат. Докато Джозеф и Оливър Каудъри работят по превода на Книгата на Мормон, те стигат до ученията на Спасителя относно учението за кръщението (вж. 3 Нефи 11:23–33). Те желаят да научат повече и отиват в гората да се молят. Скоро Йоан Кръстител се явява и възстановява властта да се кръщава чрез пълно потапяне за опрощение на греховете.

Друг път съпругата на Джозеф, Ема, изразява загриженост относно мръсотията, оставяна от мъжете, които пушат лули и дъвчат тютюн по време на събранията. Джозеф отнася въпроса до Господ и получава откровение относно здравословни практики за физическа и духовна полза на Божиите чеда – „Словото на мъдростта“ (Учение и завети 89:1).

Тези случаи, както и много други, ни напомнят, че е нормално да имаме въпроси, стига да търсим отговори в правилната посока. Ако отнасяме въпросите си към Господ, ще намираме отговори. Понякога отговорите идват веднага. По-често обаче, те идват „ред по ред, правило след правило, тук малко и там малко“ (2 Нефи 28:30). Може да се наложи да чакаме отговори, които да ни помагат да се учим и израстваме, но Бог ще ни отговаря съгласно Своята воля, по Своя начин и в определено от Него време.

Когато трябва да чакаме Бог да ни говори, е важно да се придържаме към това, което знаем, и преживяванията, които сме имали. В противен случай може да ги загубим. Не искаме да се усъмняваме в минали преживявания с Духа, само защото може да ни е трудно сега. В тези моменти трябва да си припомняме какво е било усещането ни, когато сме се чувствали близо до Бог.

Алма веднъж задава на народа на Зарахемла следните подтикващи към размисъл въпроси:

„Родени ли сте духовно от Бога? Получили ли сте Неговия образ на лицето си? Изпитали ли сте тази голяма промяна в сърцата си? (…)

И сега, ето, аз ви казвам (…) че ако сте изпитали промяна в сърцата си и ако сте почувствали, че пеете песента на изкупващата любов, бих ви попитал, можете ли да се почувствате така и сега?“ (Алма 5:14, 26).

Трябва да си припомняме духовните преживявания и да не ги пренебрегваме. Трябва редовно да се питаме: „Мога ли да се почувствам така и сега?“. Това ни укрепва в моменти, когато Бог сякаш мълчи. Също така сме по-способни да разпознаваме моментите, когато Той ни говори.

Общуването с нашия Небесен Отец е нещо живо. Ние вършим своята част, за да го поддържаме живо, като активно търсим и създаваме възможности за божествено общуване. Можем редовно и пламенно да се молим на Бог за мир, утеха и напътствие. Можем да изучаваме Неговото слово в Писанията и да усещаме влиянието на Духа. Можем също така да следваме напътствията на пророците.

Като поддържаме връзка с нашия любящ Отец в Небесата, можем да бъдем оръдия в ръцете Му, за да Му помагаме в чудното Му дело. Като се вслушваме в прозренията и подтиците, които получаваме, можем да помагаме на другите да чувстват, че Бог ги познава и обича, и желае да им говори.

Увереността, че Бог чува Своите чеда и им говори, е огромна благословия. Редовното божествено общуване с Него ни дава насоките, от които се нуждаем, за да се ориентираме по пътя си в живота.