„Провери вратата“, Лиахона, март 2025 г.
Гласове на светии от последните дни
Провери вратата
Докато служех в една конна база, научих ценен урок за това винаги да се вслушвам в подтиците на Светия Дух.
Снимка на автора в ранчото от Шон Сътън
Към края на моето време като млад мисионер на църковна служба последвах подтика да служа два дни в седмицата в едно ранчо за конна езда в Юта, което бе за военни и семейства на загинали военни. Нямах абсолютно никакъв опит с каквото и да било, свързано с работа в ранчо, но бях развълнуван.
В началото на престоя ми там от мен се искаше да чистя конюшните. На моя добър приятел и колега, с когото вечер ходех да преподавам, старейшина Солтърн, му бе възложено да ми покаже какво да правя.
Един ден, като стигнах до последния бокс за почистване, влязох в него след старейшина Солтърн. В мислите си получих деликатен подтик да попитам дали да затворя вратата зад нас. Отхвърлих мисълта и започнах да чистя.
Конят в бокса, Шрек, беше един от най-големите коне в ранчото. Той започна да се движи нервно, докато почиствахме. Изведнъж Шрек се втурна през отворената врата на бокса и препусна покрай останалите коне навън в двора.
За щастие, една от жените с опит в ранчото грабна кофа с овес и бързо примами коня обратно. Докато връщаше Шрек обратно в бокса му, тя ме погледна и попита развеселено: „Какво научихме?“.
Очевидният урок беше винаги да затваряме вратата. Спомних си за един стих, който бях прочел същата сутрин и от който научих да се вслушвам в „убежденията на Светия Дух“ (Мосия 3:19).
Когато със старейшина Солтърн влязохме в бокса на Шрек, бях пренебрегнал подтика на Светия Дух да затворя вратата. Бях ограничил Духа да ме съветва само за нещата, които аз считах за „духовни“ – такива, свързани с Писанията или заповедите. Това преживяване ме смири. Осъзнах, че знанието на Духа е по-голямо, отколкото си бях представял – дори когато става въпрос за работа в ранчо!
Президент Томас С. Монсън (1927 – 2018) учи: „Помнете, че това дело не е само ваше и мое. (…) Когато изпълняваме Господното поръчение, ние имаме право на Господната помощ“.
Може и да не преподавах Евангелието в ранчото, както щях да направя онази вечер със старейшина Солтърн, но имах право на божествена помощ и напътствия – дори докато почиствах конюшните.