„Служението на апостолите – дело, което никой друг не може да извърши“, Лиахона, март 2025 г.
Служението на апостолите – дело, което никой друг не може да извърши
Как служението на съвременните Господни апостоли по света влияе положително на хората.
Членовете на Кворума на дванадесетте апостоли са свидетели на Исус Христос по целия свят. Тяхното призование е уникално и важно. След като бъдат призовани да служат, те приключват забележителните си кариери, за да посветят цялото си време и таланти на това да благославят другите. В своето призование всеки от тях използва уникални дарби и таланти, които е усъвършенствал през целия си живот чрез служба, преподаване и изучаване на Евангелието, както и чрез преодоляване на трудности с вяра в Господ.
Старейшина Роналд А. Расбанд от Кворума на дванадесетте апостоли и съпругата му Мелани тъкмо се били настанили на местата си, за да чуят училищния коледен концерт на внука си, когато директорът дошъл и попитал дали старейшина Расбанд би приветствал публиката.
Докато се изправял и оглеждал тълпата и оркестъра, които нямали търпение програмата да започне, той решил просто да приветства гостите и да им пожелае прекрасна вечер. Но след това си спомнил за своето апостолско призование винаги и навсякъде да бъде специален свидетел. „Дами и господа – казал той, – не мога да пропусна възможността (сега) по Рождество Христово да свидетелствам за Христос и за Неговото служение“.
Където и да ходят, с когото и да се срещат, посланието на апостолите е потвърждение, че Исус Христос е изкупителният Божий Син. „Винаги първото и най-важно нещо е, че сме свидетели за живата реалност на Господ Исус Христос“ – казва старейшина Дейвид А. Беднар.
„Исус Христос е причината да сме тук – казва старейшина Дейл Г. Ренлънд на сестри от Обществото за взаимопомощ по време на духовно послание в Лондон миналата година. – Със сигурност знам, че Той е жив! (…) Истинското чудо се случва във вашия живот, когато узнаете това за себе си“.
„Как мога да им помагам да изграждат вярата си в Исус Христос?“ – казва старейшина Куентин Л. Кук на членове в Сидни, Австралия, разказвайки как този въпрос от много години дава тон на посланията му.
Техните учения разкриват усещането за неотложност и копнежа, който изпитват за другите да се издигат в святост, за да виждат и чувстват Спасителя и да изпитват Неговата единителна благодат (вж. 3 Нефи 11:15). Техните учения са изпълнени с любов и разбиране. Молбата им за покаяние е нежна, но твърда. Силното им желание членовете да израстват в Божиите неща е колкото явно, толкова и неоспоримо. Когато хората чуят свидетелство, дадено от апостол, сърцата им може да бъдат докоснати и да настъпят промени в живота им.
Свидетели за Исус Христос
Всеки апостол използва уникални таланти и преживявания в изпълнението на назначението си. Всеки от тях е имал забележителна кариера. Всеки от тях е различен по характер и стил, но въпреки това те споделят общи качества. Те са щастливи и позитивни и е успокояващо да са наоколо. Толкова често хората, които се срещат с апостоли на Исус Христос, биват впечатлени от тяхната учтивост и искреност.
Апостолите усещат, че нямат време за губене по отношение на нещата, които трябва да свършат – да благославят, да носят утеха и да свидетелстват.
„В продължение на три десетилетия имам честта и привилегията да общувам с членовете на Кворума на дванадесетте апостоли на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни – казва президент Джефри Р. Холанд, действащ президент на Кворума на дванадесетте. – Без изключение, всеки един от тези мъже ми е помагал да ставам по-добър ученик на Исус Христос.
Когато наскоро се събрахме, за да направим снимка на Кворума, изпитах огромна благодарност за това, че съм част от една продължаваща поредица от древни и съвременни ученици на Исус Христос.
Имената и лицата (…) в този Кворум се променят с течение на времето, но същественото остава – всеки апостол е приел задачата да бъде „специал(ен) свидете(л) за името Христово по целия свят“ (вж. Учение и завети 107:23). Няма по-сладка работа от тази, нито пък има по-прекрасна група мъже, с които да се върши“.
Старейшина Дитер Ф. Ухтдорф говори по време на специална конференция на окръг Йерусалим в Центъра Йерусалим на УБЙ на 22 април 2023 г.
„Днес ме обзеха чувства на благодарност към Спасителя, докато размишлявах относно жертвата Му на две специални места – каза старейшина Дитер Ф. Ухтдорф по време на обиколката си на свещени места в Израел през 2023 г. – Посетихме гробницата в градината, където може да е било положено тялото на Христос.
Посетихме и района, считан от някои за Гетсиманската градина. Докато се разхождахме сред вековни маслинови дървета, ние слушахме стихове от Писанията, описващи върховната жертва на Спасителя за нас в градината и на кръста.
Агонизиращото преживяване на Исус Христос в Гетсиманската градина и на кръста заслужава нашето абсолютно уважение и пълно благоговение. По подобен начин, прекрасните събития, случили се на третия ден след Неговото разпъване, заслужават да заемат място на възхита и вечна благодарност в нашите сърца и умове.
Като ученик на Христос, аз съм благословен да провъзгласявам своето свидетелство, че Той е жив!“
В публикация в социалните мрежи относно благоговението към Господ, старейшина Герит У. Гонг насърчава: „Нека винаги говорим с топлина и благоговейна благодарност за Божието дело и слава, за заслугите, милостта и благодатта на Исус Христос и за Неговата единителна жертва“.
Подготвянето на апостол
„На Господ му отнема много време, за да подготви един апостол – казва президент Ръсел М. Нелсън. – Когато този човек бъде призован в Дванадесетте, Господ очаква от него да допринесе с нещо уникално“.
Всеки от апостолите има изпитания по пътя си –„изпитания за смелост и търпение“ – винаги изискващи дълбок размисъл, а понякога и животозастрашаващи.
„Винаги има изпитание – казва президент Нелсън, описвайки делото в служба на Господ. – Готови ли сте да вършите наистина трудни неща? След като сте показали, че желаете да вършите това, което ви е възложено, Той ще ви помага“.
По време на обръщение към членове в Австралия, старейшина Кук споделя малко от опита си, като разказва как членовете на Кворума на дванадесетте апостоли са се чувствали също толкова неподготвени и неспособни, както понякога се чувстват ръководителите на район. „Да бъда апостол в служба на Господ е много смиряващо“ – казва той.
Като новопризован апостол, старейшина Нийл Л. Андерсън обяснява, че макар да се чувства неподготвен и смирен, той намира утеха в това, че Господ го е благословил поне с едно качество: „Знам със съвършена и сигурна яснота чрез силата на Светия Дух, че Исус е Христос, Възлюбеният Син Божий“.
„Задава ми се въпроса какво е усещането да съм най-новият апостол – казва старейшина Патрик Кийрън ден след като е призован в Кворума на дванадесетте. –
Изпитах всички възможни емоции и знам, че това надхвърля мен самия. Но ще умолявам за помощ. Определено вярвам в един любящ Отец в небесата и в Неговия Син, нашия Спасител. И знам, че Те ще ми помагат. И разчитам на това. Ще направя всичко възможно с течение на времето да стана нещо подобно на апостола, какъвто може би си представяте.
И така, в този ден, когато ми е трудно да приема това, 24 часа след като бях призован, ако имате ден, в който се чувствате разпънати (…) повече от всичко, което някога сте си представяли, разбирам ви прекрасно“.
Президент Ръсел М. Нелсън ръководи делегация от ръководители на Църквата, сред които е и старейшина Герит У. Гонг, при посещение на краля и кралицата на Тонга през 2019 г. Апостолите се срещат с високопоставени лица и държавни глави в ролята си на хора, които да отварят вратите на народите за Евангелието. Президент Нелсън казва, че са необходими много години за подготовката на апостолите за тяхното велико назначение.
Посланици по света
Позовавайки се на Учение и завети 107:23, където Господ призовава дванадесетте апостоли да бъдат „специални свидетели за името Христово по целия свят“, президент Нелсън отбелязва: „Всеки член на Дванадесетте е апостол за целия свят. Той трябва да научи за всяка част на света, заедно с хората, езиците и историята“.
Тяхната работа обхваща целия свят. Те се срещат с държавни глави, местни високопоставени лица, медии и членове на Църквата на големи събирания и в лични разговори. Работното време може да е дълго, а изискванията да са огромни. Като посланици на Господ Исус Христос, животът им вече не им принадлежи.
По време на изпълнена с ангажименти 12-дневна обиколка, свързана със световно служение в шест европейски страни миналата година, където често сънят е само по време на нощен полет между отделните държави, старейшина Д. Тод Кристоферсън се среща с правителствени ръководители, пълновременни мисионери и местни членове на Църквата.
Сред тях изпъква една среща с министъра на културата и медиите в Хърватия, на която той предлага помощ от Църквата, за да се помогне на многото бежанци, прииждащи в страната от разкъсваната от война Украйна. „Открихме, че има много различни начини (…) по които бихме могли да си сътрудничим, особено в оказването на помощ на онези, които са в голяма нужда“ – казва старейшина Кристоферсън.
След като се среща с местни ръководители в Дар ес Салаам, Танзания, за да обяви дарение от Църквата за голям хуманитарен проект през 2024 г., старейшина Гари Е. Стивънсън се среща с членове и мисионери.
По време на деветдневно пътуване до няколко африкански страни миналата година, старейшина Гари Е. Стивънсън посети здравния център Макубури в Дар ес Салаам, Танзания, където Църквата помага за разширяването на центъра. „Когато виждаме услугите, които се предоставят на майките и децата тук – каза старейшина Стивънсън, – сърцата ни биват докоснати“.
За да отбележи 30-годишния юбилей на Църквата в Камбоджа, старейшина Ренлънд се срещна с министър-председателя на Камбоджа, когото описа като „забележителна личност“.
Апостолът, който е бивш кардиолог, каза на премиера, че Църквата на Исус Христос дарява близо 2,2 милиона щатски долара, за да може да се добави кардиологичен център към болница в Сием Реап, на около 200 мили (320 км) северно от Пном Пен, с цел осигуряване на по-добро здравеопазване на хора като чичото на премиера, който е починал от остър коронарен синдром.
Старейшина Дейл Г. Ренлънд се ръкува със Самдех Моха Борвор Типадей Хун Манет, министър-председател на Кралство Камбоджа, в Пном Пен на 22 януари 2024 г. Тази историческа среща е първият път, в който ръководител на Църквата бива приет от правителствения ръководител на Кралство Камбоджа.
„Имах привилегията да бъда с членове, ръководители и мисионери в Улан Батор, Монголия, в Киото, Хирошима, Фукуока, Сапоро и Токио, Япония – споделя старейшина Юлисис Соарес, след като през 2024 г. посети област Азия Север. – При всяка среща или личен разговор усещах невероятната любов и вяра, които тези хора изпитват към Господ. Техните чудесни истории за обръщане във вярата ме трогнаха дълбоко и укрепиха свидетелството ми за Исус Христос и Неговото възстановено Евангелие на земята. (…)
Каква благословия беше за мен да почувствам Духа на Господ и Неговата любов сред тези велики ученици на Христос в тези страни“.
Работата на апостолите
Отварянето на вратите за Евангелието в различните страни е ключова отговорност на апостолите: „Дванадесетте са изпратени, държейки ключовете, да отворят вратата чрез оповестяването на евангелието на Исус Христос“ (Учение и завети 107:35).
Според опита на президент Нелсън като член на Дванадесетте, вратите за Евангелието се отварят по различен начин. Понякога Духът действа върху държавен ръководител, докато накрая „той започва да променя мнението си за нас“ – казва президент Нелсън. Друг път човек, който не желае да разговаря с ръководители на Църквата, бива отстранен от длъжност и Господ слага „човек, с когото да можем да разговаряме“. Президент Нелсън казва: „Посланието (от небесата) към мен бе същото: „Работи от все сърце. (…) Поемай рискове. Тогава, когато не можеш да продължиш по-нататък, ще ти помогна“.
Казват, че радостта от работата на един апостол идва, когато се балансират предизвикателните нужди да се говори пред големи групи с това да се служи на отделния човек. Те посещават членове в домовете им, за да благославят, да изразяват благодарност или да дават необходими съвети.
Старейшина Беднар казва: „Господ изпраща член на Кворума на дванадесетте до конкретни места в определени моменти, където срещаме верни светии от последните дни и други хора, които често изпитват трудности или се нуждаят от утеха и подкрепа. Бог ръководи тези срещи и това общуване“.
Старейшина Дейвид А. Беднар и съпругата му Сюзън се ръкуват с хора, след като са говорили на събрание в Толука, Мексико, на 5 ноември 2023 г.
Понякога службата им е доста публична, както когато старейшина Стивънсън взема участие в пресконференция на високо равнище в Найроби, Кения, която се излъчва на живо по националната телевизия. „Може би се чудите: „Какво е апостол?“ – казва старейшина Стивънсън по време на излъчването. – Ние (…) сме призовани да отиваме сред народите по света и да свидетелстваме, че Исус Христос е божествен Син, Синът на живия Бог“.
„Всичко това е свързано с Него – казва старейшина Дитер Ф. Ухтдорф. – Ние Го представляваме. Всичко е свързано с Бог и Неговото величие и с това колко е важен Той за щастието на Неговите чеда“.
Работата им понякога е по-близо до дома – и то буквално. Един ден старейшина Беднар поправял покрива на дома си и отишъл до местен магазин, за да купи някои материали. Носел работно облекло: ежедневни панталони и обувки, тениска и бейзболна шапка.
„Един мъж се приближи към мен, докато си избирах материалите и каза: „Старейшина Беднар, маскировката не върши работа“. Засмяхме се, след което той попита: „Имате ли нещо против, ако ви задам един въпрос?“.
Аз отвърнах: „Точно затова съм тук“.
Той отговори с въпрос: „Какво имате предвид?“.
Казах: „Тук съм, защото Бог знаеше, че ще се срещнем в този магазин и че има нещо, за което искате да попитате. Моля, задайте си въпроса“.
Говорихме между регалите около 15 минути и се опитах да му помогна да намери отговора на въпроса си. Беше ли просто съвпадение, че срещнах този добър човек в местния магазин? Или това преживяване беше божествено подготвено от един любящ Спасител, Който откликна на притесненията на един конкретен верен мъж?
Вярвам, че в Господното дело няма такова нещо като съвпадение. Ценността на душите е огромна в Божиите очи“.
Старейшина Нийл Л. Андерсън позира за снимка на 22 февруари 2024 г. в предградието Джейми Кардинал Син Вилидж, Манила, Филипините, където Църквата ремонтира три резервоара за вода.
Посрещане на трудностите с вяра в Господ
Съвременните апостоли са изправени пред огромни и сложни проблеми. Те търсят вдъхновение, докато преподават и служат на световна конгрегация, състояща се от повече от 17 милиона членове на Църквата, които биват подлагани на изпитания от трудности, като например политически вълнения, порнография, безмилостен натиск от социалните медии или икономическа несигурност. Конфликтът между нациите нарушава работата. Ерозията на традиционните ценности затруднява социалната стабилност.
Членовете на Дванадесетте са отрезвени от своите отговорности и жадуват да изграждат вяра в един все по-невярващ свят.
„Ясно е, че силата на Господ въздейства на ръководителите на Църквата, като ги подтиква с (…) чувство на неотложност – казва президент М. Ръсел Балард (1928 – 2023), действащ президент на Кворума на дванадесетте апостоли. – Въпросът, който всички трябва да си задаваме, е: „Движим ли се със скоростта на (нашите ръководители)?“. Всеки един от нас трябва да бъде подготвен да отговори на този въпрос. Уверявам ви, че това е предмет на значителни обсъждания сред членовете на Кворума на дванадесетте апостоли. (…) Сега не е моментът да си почиваме или да не се стараем в призованията си. (…)
Трябва да сме подготвени да не изоставаме от нашите ръководители, а да сме наравно с тях за всяка удължена крачка“.
„Като последователи на Исус Христос ние се стремим да ставаме подобни на нашия Спасител и да следваме Неговия пример във всичко, което правим – казва старейшина Ухтдорф. – От момента, в който стъпим на пътя на ученичеството, ние започваме да получаваме видими и невидими благословии от Бог.
Без значение къде се намираме, всички можем да вървим по пътя на ученичеството днес. Нека бъдем смирени, да се молим на нашия Отец в небесата с цялото си сърце и да изразяваме своето желание да се доближаваме до Него и да учим от Него“.