Погрешно ли беше призованието ми за мисия?

Две години след като започнах да следвам актюерство и финансова математика, имах силен подтик да отслужа мисия. Избрах да служа, въпреки че потенциално щях да изгубя някои кредити от колежа, които трябваше да бъдат взети последователно.

Малко след това, когато прочетох своето призование да служа в мисия Юта Солт Лейк Сити Център, моментът ми се стори сюрреалистичен. Не познавах човек, който да беше служил в Солт Лейк Сити. Помислих си, че вероятно съм отворил чуждо призование за мисия. Когато пристигнах в Солт Лейк Сити, сякаш там нямаше нищо познато. Озовах се на колело в снега без никаква представа как да бъда мисионер. С различната си култура и климат, Солт Лейк Сити изглеждаше като най-отдалеченото от Южна Африка място, на което можех да бъда.

В първия ми район с колегата ми посетихме за вечеря член на име Крис Рупел. Той попита дали някой от нас се занимава с музика. Колегата ми спомена, че свиря на пиано и пея, затова изпях песен за семейството. После се случи нещо специално. Брат Рупел ме погледна и каза: „Старейшина Визини, ако продължаваш да пееш така, ще бъдеш успешен мисионер“. Мислех, че това е мило от негова страна, но не се замислих много.

Няколко месеца по-късно, заедно с брат Рупел, помогнах за организирането на музикална мисионерска вечер край огнището. Във всеки район, в който служих след това, използвахме същата структура за вечер край огнището. Много хора участваха с нас – от членове на кола до известни местни музиканти и членове на други вероизповедания. Чрез музика преподавахме за Спасителя на хора, които иначе не биха искали да участват в урок. Научих, че музиката може да докосне както бедни, така и богати, както образовани, така и необразовани.

От мисията си научих, че мога да върша трудни неща. Докато служех в един район, който бе толкова далеч и толкова различен от дома ми, научих, че всеки е чедо на Бог. Виждал съм чудеса в живота на хора на другия край на света в Юта. Виждал съм ги и тук, в Южна Африка. Знам, че ако просто имаме вяра, в живота на всеки от нас могат да се случват чудеса (вж. Мормон 9:15–21).