Благословиите на 1836 г. и трудностите на 1837 г.

През януари 1836 г., когато храмът е почти завършен, светиите започват да получават духовните благословии от това да имат храм сред тях. Обещано им е, че в храма Къртлънд ще бъдат надарени със сила (вж. Учение и завети 38:32, 38). Това обещание повтаря казаното от Спасителя на апостолите Му в Йерусалим в Новия завет. След Възкресението Си Той им казва, че не трябва да заминават да проповядват, докато не бъдат надарени със „сила отгоре“ (Лука 24:49). Тогава, в деня на Петдесетница, Неговите апостоли получават тази сила, когато Духът се спуска върху тях като „фученето на силен вятър. (…) И те всички се изпъл(ват) със Святия Дух, и поч(ват) да говорят на други езици“ (Деянията на апостолите 2:2, 4).

През януари 1836 г. Джозеф Смит се среща с други ръководители на Църквата, за да се молят, да се благославят един друг и да извършват църковни дела. След като благославят пророка Джозеф, той получава видение за селестиалното царство. Той вижда Небесния Отец и Исус Христос, Адам и Авраам, собствените си родители (все още живи) и по-големия си брат Алвин, който е починал без кръщение. Джозеф научава, че „всички, които са умрели без познание за това евангелие и които биха го приели, ако им е било позволено да останат, ще бъдат наследници на селестиалното царство Божие“ (Учение и завети 137:7).

Два месеца по-късно, на 27 март 1836 г., светиите се събират в храма Къртлънд за освещаването му. Те изслушват освещаващата молитва на Джозеф, в която той моли Небесния Отец да приеме храма Къртлънд като място, където Спасителят „може да (…) се явява на народа Си“ (Учение и завети 109:5). Струпани в това свещено пространство, светиите пеят „Духът Божий“. Викат в един глас: „Осанна! Осанна! Осанна, осанна на Бог и Агнец!“.

Те получават духовни благословии по време на освещаването и през седмицата след него. Постят, молят се, вземат от причастието, измиват си краката един на друг и получават видения. Усещат, че получават силата да отидат и да проповядват Евангелието. Надарени са със сила отгоре.

Но духовните проявления не свършват. На 3 април 1836 г. Спасителят се явява на двама от служителите Си. „Завесата бе премахната от съзнанието ни и очите на разбирането ни бяха отворени – казват Джозеф Смит и Оливър Каудъри. – Ние видяхме Господ да стои при парапета на амвона, пред нас (…) казвайки: Аз съм първият и последният; Аз съм Този, Който живее, Аз съм Този, Който беше убит; Аз съм вашият Застъпник пред Отца“ (Учение и завети 110:1–4).

След посещението на Спасителя, Моисей, Илияс и Илия се явяват на Джозеф и Оливър и им предават ключове, които ще им позволят да проповядват Евангелието на Исус Христос, да събират Израил, да благославят земята със завета на Авраам и да запечатват семейства (вж. стихове 11–16).

Но историята за Къртлънд не свършва с тези прекрасни проявления. Година след освещаването на храма, общността е в процес на разпад. Международна икономическа криза води до огромна безработица в Съединените щати. Банки в цялата страна фалират, включително една малка банка, основана от ръководители на Църквата в Къртлънд, за да стимулира развитието на общността. Джозеф Смит и други ръководители отчаяно се опитват да спасят икономиката на общността. Но последиците от световната икономическа криза са твърде големи. Хората започват да губят работата и домовете си. Мнозина започват да роптаят против Бог и Църквата. Защо Господ позволява Неговият народ да се провали икономически? Някои започват да шепнат и след това да провъзгласяват, че Джозеф е паднал пророк.

На едно събрание през лятото на 1837 г. в храма Къртлънд Джозеф Смит-старши, патриархът на Църквата, говори в отсъствието на сина си. Докато говори, един отцепник се опитва да го издърпа от амвона. Когато Уилям Смит защитава баща си, друг апостол заплашва да убие Уилям с меч. Други мъже с ножове и пистолети обкръжават Уилям. Храмът, който година по-рано е бил място на святост и духовност, сега е място на насилие, раздори и хаос.

Когато Джозеф Смит се връща в Къртлънд, повечето членове на Църквата го подкрепят като пророк, но трима апостоли са отстранени от Кворума на дванадесетте. Икономическите проблеми се превръщат в духовни. След още няколко месеца Господ казва на Джозеф да напусне Къртлънд, с цел безопасност на семейството си, а и за да опази живота си.

Разкази на очевидци свидетелстват за трудностите на онова време. Вайлет Кимбъл, съпругата на апостол Хибър Ч. Кимбъл, изпраща писмо до съпруга си, който тогава служи като един от първите мисионери в Англия. „Несъмнено ще те заболи от това – пише тя на Хибър, разказвайки му за отцепниците. – Те твърдят, че вярват в Книгата на Мормон и Учение и завети, но на практика ги отричат“.

Вайлет знае, че Джозеф не е съвършен. Той допуска грешки по време на икономическата криза в Къртлънд. А тя продължава да обича мнозина от отцепниците. Но тя вижда по-сериозен урок в събитията от 1837 г.: „Господ казва, че онези, които не могат да устояват на наказания, а Го отричат, не могат да бъдат осветени“.

В същото писмо Маринда Хайд добавя бележка към съпруга си Орсън, който също е апостол, служещ в Англия. По-големият брат на Маринда е един от апостолите, които напускат Църквата. „Не си виждал такива времена в Къртлънд, каквито виждаме сега, защото сякаш всичката увереност един в друг е изчезнала“ – пише тя.

Защо да помним трагедията от 1837 г., а не само триумфа от 1836 г.? Защото, разбира се, те никога не могат да бъдат разделени. Така е и в нашия живот. Бог дава на всички нас периоди на духовни благословии, моменти, когато Той говори на душите ни и ни води за ръка по заветната пътека. Той ни дава периоди на стабилност, времена, в които имаме предостатъчно, времена, в които нашите семейства са здрави и щастливи, времена, в които нашите приятели са наблизо и общуват с нас. Всички ние преминаваме през времена, които са като 1836 година.

Но Бог никога не е обещавал, че ще преживеем само 1836 година. За всеки от нас идва 1837 година. Тя идва с икономическата нестабилност, когато се притесняваме откъде ще намерим пари. Тя идва с лична нестабилност, когато семействата ни страдат от внезапни болести, хронични заболявания, депресия или тревожност. Тя идва със социална нестабилност, когато приятелите ни се отдалечават или ни предават.

Ако не помним преживяванията си от нашата лична 1836 г. – моментите, в които сме усещали Господната намеса в живота си – 1837 г. може да донесе духовна нестабилност. Може да ни изкуши да кажем: „Това не си струва“. Може да ни изкуши да кажем: „Бог не ме обича“. Може да ни изкуши да кажем: „Джозеф Смит не е бил пророк“ или „Президент Нелсън не е пророк Божий“. Може да ни изкуши да кажем: „Заветната пътека не е за мен“.

Но ако вършим духовната работа да си спомняме и живеем духовно през 1836 г., дори когато преминаваме през изпитанията на 1837 г., все още можем да сме непоклатими във вярата си в Исус Христос, все още можем да знаем, че Бог ни обича, и все още можем да знаем, че Възстановяването на Евангелието и Църквата на Исус Христос е реално и че Господ води Своята Църква чрез Своите избрани служители.