Гласове на светии от последните дни
Най-прекрасният ден
Господ използва индианския произход на баща ми, за да му помогне да се помири с нашето семейство.
Баща ми, Клод Рой, почина през 2015 г., скоро след като беше кръстен. По това време моята майка, братята ми, сестрите ми и аз вече от доста време бяхме членове на Църквата, но в продължение на десетилетия баща ми продължаваше да не желае да се присъедини.
След известно време той каза: „Сърцето ми се вкорави, дразнех се от посещенията на децата и внуците ми и исках да се изолирам от семейството си. Напрежението в къщата ми нарасна, а отношенията ми със съпругата ми се обтегнаха“.
По това време той започна да проследява канадските си индиански предци, които са потомци на племената Микмак и Хурон-Уендат. След като се обърна към племето Микмак близо до мястото, където е израснал, той бе поканен на индианска церемония пау-уау.
По време на вечерта на тази церемония върховният вожд разтворил обятията си и помолил децата да дойдат при него, за да може да ги благослови. Последвалият разговор за важността на семейството и потомците подействал на баща ми като шок.
В този момент той казал: „Видях как семейството ми протяга ръце към мен, докато аз им обръщах гръб. Бях изпълнен със съкрушителна, неописуема тъга, сякаш сърцето ми се късаше. В този момент узнах, че Господ бе използвал словата на племето на моите предци, за да смекчи сърцето ми. Знаех, че трябва да се обърна към моя Небесен Отец и да поправя вредата, която бях причинил на семейството си“.
Татко започна да се помирява с близките ни, искайки прошка от всеки един от тях. Следвайки примера на съпругата и децата си, той започна да се моли и да чете Книгата на Мормон. След като прочете много истории за американския континент, той се почувства привлечен от Книгата на Мормон. Нейната истинност му бе потвърдена веднага.
„Заобиколен от моето семейство, аз бях кръстен като член на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни – каза той. – Това беше най-прекрасният ден в живота ми! Свидетелствам за силата на любящия пример. В продължение на 36 години съпругата ми запази вярата си и бе за мен пример, подобен на Христовия, въпреки че сърцето ми се беше вкоравило. След това един уикенд промени всичко за мен“.
Историята на баща ми по красив начин ни напомня, че „ръцете на милостта (на Спасителя) са протегнати към (нас)“ и че когато се покаем, Той наистина ще ни приеме (вж. Алма 5:33).