Всички са нужни в Христовото тяло

Главният държавен здравен инспектор на САЩ, ръководeщ здравеопазването в САЩ, направи следното изявление за важността на взаимоотношенията: „Нашата епидемия от самота и изолация беше подценена криза в общественото здраве, която навреди на индивидуалното и общественото здраве. Нашите взаимоотношения са източник на изцеление и благополучие, но макар и това да е очевидно, не го забелязваме. (…) Като се имат предвид значителните последици за здравето от самотата и изолацията, трябва да даваме приоритет на изграждането на социална връзка по същия начин, по който приоритизирахме други критични проблеми на общественото здраве. (…) Заедно можем да изграждаме (общество), което е по-здраво, по-устойчиво, по-малко самотно и по-свързано“.

Заедно можем да помагаме за изграждането на световно сестринство от жени от всички възрасти, което е по-здраво, по-устойчиво, по-малко самотно и по-свързано поради нашите заветни взаимоотношения с Бог и нашата отговорност един към друг като последователи на Исус Христос.

Както казва Спасителят: „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си“ (Йоан 13:35).

Можем да помагаме за забавянето на епидемията от самота, като създаваме гостоприемни и безопасни пространства в нашите конгрегации и особено в нашите Общества за взаимопомощ, където всички да могат да усещат Господната любов, защото са заобиколени от нашата любов.

Преживяванията ни по време на събранията в Църквата имат за цел да осигуряват онези жизнено важни връзки с Господ и помежду ни, които са така необходими за нашето физическо, емоционално и духовно благополучие. Има голяма сила в единството и красота в разнообразието, всички са необходими в Христовото тяло (вж. 1 Коринтяните 12:12–27). Точно както гигантските секвои преплитат корените си и са в състояние да устоят на природните сили, защото се държат една за друга, ние трябва да се хванем за ръце, да се държим едни други и да се укрепваме през бурите в живота.

Когато истински опознаем тези, които виждаме като различни от нас, осъзнаваме, че имаме повече общи неща, отколкото сме си мислели. Всеки човек има толкова много да допринесе, толкова много красиви и разнообразни житейски преживявания, които могат да ни благословят. Ако изслушваме историите на другите и се стремим да ги разбираме, това ще променя сърцата ни, а осъждането и страхът, които може да сме чувствали към някои хора, могат да бъдат заменени от чувства на благодарност, че тези хора са част от живота ни.

Господ може да ни помага да виждаме другите хора така, както Той ги вижда, и да изпълва сърцата ни с любов, давайки ни способността да вдъхновяваме, да утешаваме, да се смеем с хората около нас, да плачем с тях и да ги насърчаваме да чувстват принадлежност. Той ще ни помага да знаем от какво се нуждаем и как да бъдем благословия за другите по време на тяхното пътуване.

Разбира се, има само Един, Който може напълно да разбира и да съчувства съвършено. Като част от Своята единителна жертва, Той е понесъл „болки и оскърбления, и изкушения от всякакъв вид (…) взем(айки) върху Си болките и болестите на Своя народ“ (Алма 7:11), за да може никога да не сме наистина сами.

Всеки от нас е призован да обича чедата на нашия Небесен Отец и да им служи, както би го правил Спасителят. Партнираме си с Него в благославянето на другите, така че както те, така и ние да можем по-пълно да усещаме любовта на нашия Спасител. Нека се хванем за ръце и радостно да вървим заедно към нашия дом. Свидетелствам, че това е свято дело, което всички сме призовани да осъществяваме.