Благовестия на любов и радост

Нов ден за човечеството започва в една горичка, в която Бог Отец и Неговият Син Исус Христос се явяват на Джозеф Смит и разговарят с него в отговор на молитвата на младия Джозеф за това към коя църква трябва да се присъедини (вж. Джозеф Смит – История 1:14–20). Исус Христос казва на Джозеф да не се присъединява към никоя църква. Той обещава, че предстои пълнотата на Неговото Евангелие да бъде открита на Джозеф.

На мнозина им се струва, че Джозеф е най-малко вероятният човек, който да бъде призован за толкова важно дело, и са прави. Той е необразовано и обикновено момче от малка ферма в затънтено градче. Точно както някои казват за Спасителя по Негово време: „От Назарет може ли да произлезе нещо добро?“ (Йоан 1:46), мнозина се чудят каква полза може да има от един неук 14-годишен младеж от Палмира, Ню Йорк. Но чрез Джозеф – колкото и малко вероятен избор да е изглеждал той – Небесният Отец и Господ Исус Христос осъществяват наистина забележителното. Това трябва да ни дава надежда, че чрез дребните ни и смирени усилия ние също можем да допринасяме по значими начини за Господното дело.

С течение на времето Господ призовава Джозеф, говори му от небесата и му дава заповеди (Учение и завети 1:17). Джозеф получава ценни откровения и важни учения, които дават нова светлина на разбирането ни за любящия план на Небесния Отец, за изкупващата любов на Исус Христос и за силата на Неговата единителна жертва. Забележително е, че тези благи вести идват точно в момента, когато значителният напредък в транспорта, комуникациите и други области позволява Божията светлина да свети, за да благославя все повече и повече от Божиите чеда.

The Angel Moroni Delivering the Plates to Joseph Smith (Ангелът Мороний предава плочите на Джозеф Смит), от К. К. А. Крисчънсън

Силно свидетелство за любовта на Бог

Явяването на ангела Мороний на Джозеф Смит е от съществено значение за Възстановяването и силно доказателство за любовта на Бог. Мороний разказва на Джозеф за летопис, написан върху златни плочи, заровен наблизо (вж. Джозеф Смит – История 1:33–34). В крайна сметка на Джозеф му се дава „сила свише“ (Учение и завети 20:8), за да преведе този летопис в това, което по-късно става Книгата на Мормон, която е също толкова важна като Библията и е още едно свидетелство за Исус Христос.

В цялата Книга на Мормон четем за хора, които стотици години преди пришествието на Христос знаят за него, предсказват го и копнеят за него. В нея е и изключителният разказ за личното явяване и служение на възкръсналия Спасител сред нефитите, по време на което Той кани всички да дойдат при Него и да почувстват белезите на ребрата Му и тези от гвоздеите по ръцете и нозете Му (вж. 3 Нефи 11:14–15). Той изцелява болни, куци, слепи – „всички, които страда(т) по някакъв начин“ – а после благославя малките деца, и се моли за тях (вж. 3 Нефи 17:7–9, 21). От тази свещена история научаваме толкова много за любовта и състраданието на Спасителя.

Книгата на Мормон свидетелства, че „Исус е Христос“. Уверенията в Книгата на Мормон многократно ни напомнят, че нашият Небесен Отец и нашият Спасител ни обичат повече, отколкото можем да си представим.

Възстановяването продължава с явяването на други небесни пратеници пред Джозеф Смит. „Възкресеният Йоан Кръстител възстановява властта за извършване на кръщения чрез пълно потапяне за опрощение на греховете. Трима от първоначалните апостоли – Петър, Яков и Йоан – възстановяват апостолската власт и ключовете на свещеничеството. Има и други пратеници, сред които Илия, който възстановява властта за свързване на семействата завинаги във взаимоотношения, неподвластни на смъртта и продължаващи във вечността“.

Чрез пророка Джозеф, на 6 април 1830 г. Исус Христос установява Църква, създадена по модела на Църквата, която е организирал по времето на Новия завет (вж. Символът на вярата 1:6), построена върху „основата на апостолите и пророците, като крайъгълен камък е сам Христос Исус“ (Ефесяните 2:20). Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни прави благословиите на възстановената свещеническа сила достъпни за всички Божии чеда, които се подготвят да я приемат.

Както ни учи президент Ръсел М. Нелсън, можем да намираме радост във всекидневното покаяние, като се обръщаме към Небесния Отец и нашия Спасител. На всеки, който се чувства потиснат, недостатъчно способен или не на мястото си, казвам, че всички са поканени да дойдат при Христос и Неговата Църква. Църквата не е манастир за съвършените, а болница за болните. Старейшина Дитер Ф. Ухтдорф от Кворума на дванадесетте апостоли ни напомня, че „не идваме в Църквата, за да скрием нашите проблеми, а за да ги изцелим“.

В Църквата намираме радост във възможностите да се обръщаме към другите, да им служим с любов и да споделяме своите лични преживявания, свързани с изобилието на Христовата добрина. Можем да бъдем „причислявани към хората на църквата на Христа“ и да бъдем „запомнени и хранени с доброто слово Божие“ (Мороний 6:4). Каква огромна благословия!

Веднъж пророкът Джозеф Смит заявява: „Сега, какво чуваме в Евангелието, което сме получили? Един глас на радост! Глас на милост от небесата; глас на истина изпод земята; благовестия за мъртвите; глас на радост за живите и за мъртвите, благовестия за велика радост“ (Учение и завети 128:19).

Тези благи вести дойдоха, защото Небесният Отец и Неговият възлюбен Син Исус Христос ни обичат и желаят повече от всичко да ни приемат отново в Своето присъствие, за да може да имаме завинаги живота, който водят Те. Възстановяването разкрива, че Те са направили всичко необходимо, за да направят това славна възможност за всички нас. По време на нашето вечно пътуване ще имаме изпитания и трудности, но ние съществуваме, „за да може(м) да има(ме) радост“ (2 Нефи 2:25) в този живот и в следващия. Пророкът Джозеф знае това по-добре от повечето хора.

Джозеф често е подложен на противопоставяне и преследване, но въпреки това запазва „природния (си) жизнерадостен темперамент“ (Джозеф Смит – История 1:28). Той остава радостен, силен и издръжлив и извършва изключителното дело, което му е възложено. Отдавам почит на всички ранни светии, които вярват, подкрепят и следват пророка Джозеф Смит и се посвещават на изграждането на Църквата. Дължим им благодарност и почит.

Било е трудно в ранните дни на Църквата, и днес също може да е трудно. Но Възстановяването продължава. С Исус Христос начело на тази Църква, живите пророци ще продължават да ни водят. Ще продължават да се строят домове на Господ, за да може благословиите на вечните завети с Бог да ни свързват с Него и с нашите близки от двете страни на завесата (вж. Матей 16:19). Любовта на Бог и Исус Христос ще се разпростира по целия свят, когато спазваме заповедта на Спасителя да пасем Неговите овце и да споделяме Неговото Евангелие. Ще ставаме свидетели на това как истините на Възстановяването напредват по начини и на места, които някой едва ли би могъл да си представи по времето на Джозеф.

Подобно на пророка Джозеф, можем да намираме сила и велика радост, като приемаме тези скъпоценни истини и живеем според тях. Призивът, който Джозеф отправя към светиите по негово време, продължава с нас и днес: „Не трябва ли да продължаваме в такова едно велико дело? Вървете напред, а не назад. Кураж (…) и напред, напред към победата! Нека сърцата ви ликуват и бъдат извънредно радостни“ (Учение и завети 128:22).

Нека благовестията на любов и радост, които носи Възстановяването, ни благославят и напътстват в живота сега и завинаги.