Ан и Нюъл Уитни и заветната пътека

Родителите на Ан избират да я отгледат без религия. Нюъл има нюх за бизнес. Но когато си построяват къща в Къртлънд, Ан усеща, че нещо липсва в живота им. Започват да търсят църква, която следва Евангелието, както е проповядвано от Исус Христос в Новия завет. За известно време те посещават събрания с Учениците на Христос на Алекзандър Кембъл.

Ан си спомня: „Една нощ (…) докато със съпруга ми се молехме на Отца в дома си в Къртлънд за това да ни бъде показан пътят, Духът се спусна над нас и облак засенчи къщата. (…) Обзе ни тържествено благоговение. (…) Чухме глас (…) казващ: „Пригответе се да приемете Господното слово, защото то иде“.

В Ню Йорк, на стотици километри разстояние, Господ е казал на Джозеф Смит да бъдат изпратени мисионери, които да проповядват Евангелието. Когато тези мисионери, водени от Оливър Каудъри и Парли П. Прат, проповядват в Къртлънд, Ан ги слуша и по-късно пише: „Знаех, че това бе гласът на Добрия Пастир“. Свидетелството на мисионерите, други вярващи като Луси и Айзък Морли, и най-важното, Светият Дух, ги подтикват да сключат свещени завети. Ан и Нюъл са кръстени в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни през ноември 1830 г.

Илюстрация Пол Ман

Среща с пророка Джозеф

Друго откровение казва на светиите да отидат в Охайо, където ще получат „благословия, такава, каквато не е позната сред чедата човешки“ (Учение и завети 39:14–15, вж. също 37:1).

Джозеф и Ема Смит пристигат в Къртлънд през февруари 1831 г. и Нюъл и Ан ги приютяват в дома си за един месец. Осемнадесет месеца по-късно те отново предоставят дом на Джозеф и Ема в обновения си магазин.

Семейство Уитни започват да виждат по-ясно вечната си същност. По-късно същата година Господ открива на пророка Джозеф, че Нюъл трябва да служи като епископ в Къртлънд. Нюъл казва: „Брат Джозеф, не мога да видя в себе си епископ, но ако казвате, че това е волята на Господ, ще се опитам“.

Джозеф отговаря: „Не е нужно да се доверяваш само на моите думи. Иди и сам попитай Отец“.

След молитвата Нюъл чува глас от небесата да казва: „Твоята сила е в Мен“.

Това е период на израстване за Нюъл и Ан, докато те работят заедно, за да спазват сключените завети. Ан пише за един начин, по който служат на другите:

„Според модела на нашия Спасител (…) ние решихме да направим угощение за бедните (…) куците, сакатите, глухите, слепите, престарелите и немощните.

Това угощение продължи три дни, през което време всички в околностите на Къртлънд, които биха дошли, бяха поканени. (…). За мен това наистина бе „угощение от тлъсти неща“ (Исайя 25:6), време на радост, което никога не се забравя“.

Нюъл по-късно служи като мисионер с Джозеф Смит и като партньор в Обединеното сдружение, бизнес кооператив за посрещане нуждите на светиите. С приходите от магазина си той финансира голяма част от растежа на Църквата в Къртлънд и Мисури, а той самият служи на Църквата и по много други начини. Може би най-важното е, че Ан и Нюъл имат 14 деца и отглеждат 10 до зряла възраст.

Други се събират, за да изградят коловете на Сион. Семейство Кимбъл, Йънг, Кросби, Типет и много други се опитват да съсредоточат живота си върху Евангелието на Исус Христос. Всеки от тях носи енергия и конкретни таланти. Ранните откровения водят, порицават, успокояват и направляват разрастващата се Църква.

За ранните членове на Църквата, както на колективно, така и на индивидуално ниво, получаването на обещаното надаряване със сила е в центъра на техните материални и духовни усилия (вж. Учение и завети 38:32).

Господ многократно заповядва да се построят храмове в Къртлънд и Мисури. В Къртлънд светиите успяват с героични усилия да издигнат една забележителна сграда. Те полагат максимални усилия да създадат нещо достойно за Господ Исус Христос. Храмът съществува и до днес. Магазинът на Нюъл, заедно с намиращата се наблизо работилница за производство на луга и тор от дървесна пепел, са важни части от икономиката на Къртлънд, които подкрепят храмовия проект.

През 1836 г. Спасителят се явява в храма и приема техните усилия. Той обещава, че Неговите люде „ще ликуват много, вследствие на благословиите, които ще се излеят, и на надаряването, с което (Неговите) служители са били надарени в този дом“ (Учение и завети 110:9). След това идват Моисей, Илияс и Илия и предават ключове, които имат съществено значение за последната диспенсация (вж. Учение и завети 110:11–16).

Преследване и светски грижи

Следващите дни са изпитание за светиите, включително за семейство Уитни. По време на всеобща икономическа криза и банкова паника мнозина се обръщат срещу Църквата и пророка. Когато му е заповядано да се премести в Мисури, Нюъл се поколебава. Той е отдал всичко, което има за магазина си в Къртлънд. Голяма част от натрупаното чрез него богатство поддържа Църквата. Как просто да си тръгне?

Господ го укорява за това, че обръща прекалено голямо внимание на светските неща и за неговата „дребнавост“ (Учение и завети 117:11). Нюъл се покайва и се подчинява. Установява се в Наву, Илинойс, където продължава да служи като епископ, а по-късно и като председателстващ епископ.

В Наву храмът отново е център на материална и духовна дейност. Докато се строят стените на храма, Господ организира Обществото за взаимопомощ чрез Своя пророк. Ема Смит е първият президент, а Сара Кливланд и Ан Уитни са нейни съветници. Ема делегира важни задължения на Ан и я моли да ръководи организацията, когато я няма.

Господ продължава да разкрива на пророка храмовите обреди. През 1842 г., когато храмът Наву все още не е завършен, Джозеф Смит събира ръководители на Църквата, включително Нюъл, на горния етаж на своя магазин от червени тухли и отслужва обреда за надаряване. Когато част от храма – таванското помещение – е осветена, както Ан, така и Нюъл отслужват надаряването на други светии преди да тръгнат за долината на Соленото езеро.

По заветната пътека Ан и Нюъл търсят Спасителя, покайват се, служат от все сърце, посвещават се, правят жертви и се радват. Те опознават Исус Христос и гледат на себе си като на чеда на завета. Милиони след тях са следвали същия модел, като сключват и спазват свещени завети, и изграждат Господното царство. Научаването на техните истории ни помага по време на нашите моменти на лекота и изпитания.

Към края на живота си Ан пише: „Ако чувствате, че сте получили малко прозрение за целите на Бог, свързани с това, че ви е сътворил (…) можете ли да осъзнаете, че си струва да живеете и да страдате за тези неща? Може ли някоя жертва да бъде твърде голяма (…) ако желаем да следваме стъпките на нашия Учител?“.