Писмо до онези, на които им е трудно да простят

Скъпи приятелю,

Чувството на обида или наранени чувства изглежда е универсално преживяване. Хората около нас често казват или правят неща, които ни карат да се чувстваме ядосани, пренебрегнати, обидени, омаловажени или неоценени.

Преди много години бях наранена от някого в Църквата. Бях ядосана и разстроена и исках този човек да се извини, но той така и не го направи. Опитвах се да забравя случилото се, мислейки си, че болката и гневът, които изпитвах, просто щяха да изчезнат.

Но аз носех тези гневни чувства в себе си няколко години. Негодуванието, което изпитвах към този човек, отказа да си отиде.

Един ден разговарях с един приятел за тази ситуация. Хрумна ми една мисъл:

Прости.

Духът ме подтикваше да простя на този човек, заради когото таях толкова много гняв. Бях смаяна.

Как се очакваше да простя на този човек? Аз бях тази, която беше наранена, така че заслужавах да бъда помолена за прошка, нали?

Дълго време се борех с този подтик. Но размишлявах върху примера на моя Спасител и Неговите учения за прошката:

„Защото ако вие простите на човеците прегрешенията им, то и небесният ви Отец ще прости на вас.

Но ако вие не простите на човеците прегрешенията им, то и вашият Отец няма да прости вашите прегрешения“ (Матей 6:14–15).

Дори на кръста Спасителят умолява Отца Си да прости на войниците, които Го разпъват (вж. Лука 23:34).

Спомних си също и поканата на президент Ръсел М. Нелсън: „Упражнявайте смирението, смелостта и силата, които са нужни както да прощавате, така и да търсите прошка. (…)

Ако прошката към момента изглежда невъзможна, молете се за сила чрез единяващата кръв на Исус Христос, която ще ви помогне“.

Имайки предвид всичко това, аз се молих много. Молих се на моя Небесен Отец, казвайки: „Ако е Твоята воля да простя на този човек, отвори вратите и ми помогни това да се случи, защото нямам сили да го направя сама“.

На следващия ден, на богослужение се озовах лице в лице с човека, който ме беше наранил. Водена от Духа, аз почувствах, че трябва да го помоля за прошка. Извиних се, че понякога не съм била добра приятелка и го попитах дали може да ми прости. Той го направи, а в замяна ме помоли да простя това, което беше направил. И аз простих.

Изоставих това преживяване с облекчение. Наранените ми чувства не изчезнаха изведнъж, но се почувствах по-добре. Бях освободена от болката и скръбта, които ме измъчваха толкова дълго. Можех да продължа напред с мир.

Понякога може да изглежда невъзможно да простим. Но таенето на гняв само ни наранява допълнително. Небесният Отец не иска да продължаваме да страдаме от болката, скръбта и гнева, за които Исус е платил толкова скъпо, за да може да се освободим от тях. Тъй като ни обича, Той желае да изпитваме радост.

Приятелю, моля те, бъди готов да се откажеш от бремето, което носиш. Предай това бреме на Спасителя и допусни Неговата любов в живота си. Не избирай да продължаваш страданието. Вместо това избери Него.

Сестра Кристин М. Ий, втори съветник в Общото президентство на Обществото за взаимопомощ, свидетелства: „Господ изисква от нас да прощаваме за наше собствено добро. Но не очаква да го правим без Неговата помощ, Неговата любов и Неговото разбиране. Чрез сключените завети с Господ всеки от нас може да получава укрепващата сила, напътствието и помощта, от които се нуждаем, за да можем както да прощаваме, така и да ни бъде прощавано“.

Скъпи приятелю, ти си толкова обичан! Твоят път към прошката вероятно няма да изглежда като моя. Но тъй като всички сме чеда на Бог и сме толкова обичани, Той ще се грижи за всеки от нас, според личните ни нужди. Той ще ни показва начина на изцеление, дори и да отнеме време.

Надявам се, че се стремиш към опрощението, от което душата ти така отчаяно се нуждае. Надявам се, че думите ми са били полезни за теб, но по-важното е, че се надявам Духът да ти е свидетелствал за истината, че Спасителят може да ни дава мир, облекчение и пълнота.

С обич,

Твоя приятелка,