Бягство от Виетнам

Когато виетнамските светии страдат в резултат на война, евакуация, лагери и отделяне от семействата им, те се придържат силно към своята вяра.

В един светъл неделен ден през април 1975 г., в разкъсваната от войната страна Виетнам, Нгуен Ван Тей, президент на клон Сайгон, влиза в местната сграда за събрания. Членовете на клона моментално го заобикалят, като по лицата им е изписано притеснение и надежда. „Президент Тей! Президент Тей! – викат те. – Имате ли новини?“

„Ще ви кажа всичко, което знам, след събранието за причастие“ – отвръща той След това призовава всички събрали се да запазят спокойствие. „На всичките ви въпроси ще бъде отговорено“.

президент на клон, който получава дарение от десятък — Нгуен Ван Тей, президент на клон Сайгон, получава дарение от десятък през 1973 г. – около две години преди войната да принуди членовете да напуснат Сайгон.

В продължение на десетилетия Виетнам е разделена земя. Конфликтът избухва скоро след Втората световна война. Американските сили воюват заедно с южновиетнамците срещу комунистическото управление на Северен Виетнам в продължение на почти десетилетие, но големият брой жертви води до оттеглянето на Америка от войната. Северновиетнамските сили вече настъпват към южната столица Сайгон.

Когато президент Тей влиза в сградата за събрания и сяда в предната част на стаята, той чува тътена на артилерийски огън. Войната, която довежда толкова много виетнамски светии към възстановеното Евангелие, сега разкъсва клона.

След събранието президент Тей уведомява светиите, че посолството на САЩ е готово да евакуира членовете на Църквата. Членовете на клона настояват семейството на президент Тей да бъде евакуирано незабавно, за да може той да отдаде цялото си внимание на евакуацията на всички останали.

Съпругата му Лиен и трите им деца, заедно с майка ѝ и сестрите ѝ, излитат от Сайгон няколко часа по-късно.

На следващия ден президент Тей и друг светия, Тран Ван Нгия, с помощта на мотоциклет се отправят да търсят помощ от Международния червен кръст. Но скоро се натъкват на танк с голяма цев, който приближава бързо към тях.

Нгия се отклонява от пътя и с президент Тей влизат в една канавка, за да се скрият. Танкът шумно минава покрай тях.

Сайгон вече е в ръцете на Северен Виетнам.

Седмица по-късно, през май 1975 г., Ли Май Лиен слиза от претъпкан автобус във военен лагер близо до Сан Диего, Калифорния, на западния бряг на САЩ. Пред нея се простира огромен град от палатки, поставени за подслон на 18 000 бежанци от Виетнам.

Лиен няма пари и говори малко английски. Трябва да се грижи за трите си деца, докато чака новини за съпруга си във Виетнам.

През първата им вечер в лагера Лиен прави всичко възможно децата ѝ да се чувстват удобно. Лагерът не ѝ е осигурил одеяла, а само едно креватче. Синовете ѝ, Ву и Хюи, са притиснати един в друг в креватчето, докато бебето спи в хамак, който Лиен изработва от чаршаф и гумени ленти.

Лиен няма къде да легне, затова спи седнала на ръба на креватчето, облегната на едно колче от палатката. Нощите са студени и здравето ѝ се влошава. Скоро е диагностицирана с туберкулоза.

Тя постоянно се моли съпругът ѝ да остане силен, вярвайки, че ако тя може да преживее своето изпитание, тогава той ще може да преживее неговото. Тя не е чувала нищо от него след бягството си от Сайгон.

Докато Лиен люлее плачещото си бебе всяка сутрин, тя също плаче. „Моля Те – умолява тя Господ, – позволи ми да издържа още само този ден“.

През 1976 г. президент Тей е вкаран в затвора Thành Ông Năm. Той отчаяно се нуждае от новини за жена си и децата си, но всичко, което знае за местонахождението на семейството си, идва от телеграма от президента на мисията в Хонконг: „Лиен и семейство – добре. С църквата“.

Сега, повече от година по-късно, Тей се чуди кога отново ще бъде свободен.

Животът в затворническия лагер е унизителен. Тей и другите пленници са настанени в бараки, пълни с плъхове. Спят на легла, направени от стоманени плочи. Оскъдната и развалена храна, заедно с нехигиеничните условия в лагера, правят мъжете уязвими към болести като дизентерия и бери-бери.

Превъзпитанието към принципите на новото правителство включва непосилен труд и политическо индоктриниране. Всеки, който нарушава правилата на лагера, може да очаква жесток побой или изолация.

Тей оцелява до този момент, като не се набива на очи и се придържа към своята вяра. Известно време той обмисля да избяга от лагера. Но чувства, че Господ го възпира. „Бъди търпелив – прошепва Духът. – Всичко ще бъде наред в определеното от Господа време“.

Малко по-късно Тей разбира, че на сестра му Ба ще ѝ бъде позволено да го посети в лагера. Ако успее да ѝ даде писмо за семейството си, тя би могла да им го изпрати.

В деня на посещението на Ба, Тей чака на опашка, докато надзирателите извършват телесен обиск на затворниците пред него. Той скрива съобщението зад лентата от плат от вътрешната страна на шапката си. След това слага в шапката малка тетрадка и химикалка. С малко късмет тетрадката ще отвлече вниманието на пазачите.

Те преглеждат химикалката и тетрадката, после го оставят да мине.

Скоро Тей вижда сестра си и притиска писмото в ръцете ѝ. Плаче, докато Ба му дава малко храна и пари. Той вярва, че тя ще предаде писмото му на Лиен.

Шест месеца по-късно Ба се завръща в лагера с писмо. Вътре има снимка на Лиен и децата. Той осъзнава, че не може да чака повече.

Трябва да намери изход от лагера и да се завърне при семейството си.

Нгуен Ван Тей със семейството си — Нгуен Ван Тей и съпругата му Ли Май Лиен със сина си през 1973 г. Тя и трите им деца намират убежище в САЩ, но Тей е принуден да отиде в затворнически лагер. По-късно той споделя: „Успях да оцелея в лагера за „превъзпитание“, защото (…) имах вяра в Исус Христос“.

Като част от мисията си за полагане на грижи за семействата, Социалните служби на Църквата уреждат членове на Църквата в Съединените щати да се грижат за около 550 бежанци от Виетнам, повечето от които не са членове на Църквата. Лиен и семейството ѝ са спонсорирани от Филип Фламър, професор в Университета Бригъм Йънг, и съпругата му Милдред. Те помагат на семейството да се премести от Калифорния в Прово, Юта.

В началото Лиен се затруднява да си намери работа. Филип я завежда в магазин за втора употреба, където да кандидатства за позицията на хигиенист. Но по време на интервюто мениджърът скъсва дипломата ѝ за средно образование и ѝ казва: „Това не важи тук“.

Скоро тя си намира временна работа да бере череши в близка овощна градина. След това си намира работа като шивачка и добавя към доходите си, като пече сватбени торти. С помощта на Филип тя печели пари и като въвежда отчети за студенти в УБЙ.

Въпреки трудностите на семейството си, Лиен остава вярна на Господ. Тя учи децата си за силата на молитвата, знаейки, че молитвата може да ги превежда през техните изпитания.

След това, в края на 1977 г., Лиен научава, че съпругът ѝ е в бежански лагер в Малайзия. Той успява да напусне Виетнам на стара рибарска лодка, след като най-накрая е освободен от Thành Ông Năm. Вече е готов да се събере отново със семейството си. Само има нужда от спонсор.

Лиен започва да работи още повече часове с цел да спести достатъчно пари, за да доведе Тей в Съединените щати.

През януари 1978 г. Ли Май Лиен седи притеснена в колата, на път за международното летище в Солт Лейк Сити. Предстои ѝ да види съпруга си за първи път от близо три години.

След като пристигат на летището, Лиен се присъединява към други приятели и членове на Църквата, които са дошли да приветстват Тей.

Не след дълго Лиен вижда Тей да слиза по ескалатора. Изглежда блед и по погледа изглежда изгубен. Но когато вижда Лиен, той я извиква. Емоциите бушуват в Лиен.

Тя обгръща Тей в прегръдка. „Слава на Бога във висините – прошепва тя, – най-после си у дома!“.