Прости начини да ставаме по-подобни на Христос в своето служение

От Франсиско Лазаро Кампос де Соуса, Бразилия

По време на събрание на президентството на кворума на старейшините почувствах желание да се запозная с един неактивен член на кворума, когото не бях срещал. Един ден след пазаруване се почувствах подтикнат да отида в дома му. Колебаех се, но чувството да се срещна с него се усили. Представих се и казах това, което ми дойде на ум. Казах му, че Господ се нуждае от него и че той се нуждае от Господ.

Той сподели болката си от самотата и други трудности. „Ще намериш приятели в кворума, които ще ти помагат и подкрепят“ – казах му аз. Той с готовност прие поканата ми и започна да идва на неделните събрания.

В началото аз не го познавах, но Господ го познаваше и виждаше сърцето му. Така получих потвърждение на моята убеденост. Като извършваме служение на чедата на нашия Отец и се молим да научаваме какви са техните нужди, Господ ни води към тях. Споделяме радостното преживяване от това да „издиг(аме) ръцете, които са отпуснати, и усилва(ме) немощните колене“ (Учение и завети 81:5).

От Ана Родригес Рамирес, Испания

Един ден по време на мисията ми, колежката ми и аз бяхме подтикнати да посетим една сестра от района. Изрязахме хартиени сърца и написахме любящи послания на тях, за да ѝ напомним за нейната ценност.

Отидохме в дома ѝ, мислейки, че не си е вкъщи. Докато подготвяхме хартиените сърца, колата ѝ спря до къщата. Колежката ми и аз се опитахме да се скрием, за да запазим приятелската изненада, но без успех. Тя ни видя.

Сестрата излезе от колата си със сълзи на лицето. Тя ни прегърна и каза: „Вие двете сте моите ангели. Винаги сте там, когато имам най-голяма нужда от вас. Благодаря ви“.

Тя ни покани вътре и ни разказа за дългия ден, в който трябвало да се занимава със сериозна семейна ситуация. Просто я изслушахме. Споделихме колко много я обича Бог и че Той знае през какво преминава. Четохме Писанията с нея и домът ѝ беше изпълнен със Светия Дух, когато дойде време да си ходим.

Учениците на Исус Христос са „готови да (…) утешава(т) онези, които се нуждаят от утешение“ (Мосия 18:9). Той ни има доверието да участваме в Неговото велико дело – едно по-висше и по-свято служение. Когато отделяме време да опознаваме хората и да ги изслушваме, ние сме по-подготвени да бъдем Божиите ангели на земята.

От Талия Родригес, Швейцария

Молитвата е съществена част от това да извършваме служение като Спасителя. Молитвата може да даде начало на нашето търсене да узнаем кого да благословим. Тя може да ни помага да разбираме волята на небесата относно това как да благославяме. Молитвата също е ключова стъпка в научаването как да изпълняваме задълженията си.

Съпругът ми, Марио, страдаше от COVID в първите дни на болестта преди ваксинациите. Епископът помолил един старейшина от нашия район, Мороний, да му даде свещеническа благословия.

Тъй като не искал да се зарази с вируса и да го разпространи сред семейството си, Мороний се нуждаел от небесно потвърждение, преди да дойде. Той коленичил в молитва със съпругата си в очакване на уверение. Когато почувствали мир, съпругата му казала: „Върви с всеоръжието си, Мороний“.

Когато той влезе в дома ни, видяхме един Господен воин. Съпругът ми пророни сълзи от радост, когато видя братът смело да идва и да му дава желаната благословия. Беше неописуемо преживяване.

Спасителят дойде чрез Своя служител, нашия скъп брат Мороний, който положи ръце на главата на Марио и го благослови така, както би го благословил Христос.

От Гейзиане Мораис Фрейтас Дуарте, Бразилия

Веднъж служих на една сестра, която беше спряла да посещава църковните събрания. Когато я посещавах, споделях колко много Спасителят обича нея и семейството ѝ. Винаги ги канех да дойдат на богослужение следващата неделя. Тази практика продължи дълго време, но те така и не дойдоха. Чувствах се обезсърчена. Изкушението да се откажа беше силно. Но всеки път, когато колежката ми и аз посещавахме дома им, съзрявахме частица от небесата. Винаги си ги представяхме в храма, облечени в бяло. Знаехме, че трябва да продължим да опитваме.

След много молитви и посещения, денят най-накрая дойде – семейството дойде на църква! Те продължиха да се връщат всяка седмица. С усърдие полагаха усилия, за да израстват във вярата си и да тръгнат по заветната пътека. Беше явно, че Евангелието ги е укрепило.

Накрая получих покана за тяхното запечатване в храма. Докато гледах свещения обред, пролях сълзи от радост. Това беше чудо.

Понякога ми се искаше да се откажа. Но всеки път, когато ги посещавах, виждах храма. Бог ми показа частица от Неговия план за това семейство. Той ме използва като оръдие в ръцете Си, за да поддържа връзка с тях. Благодарна съм Му, че ми показа истинската същност на служението.

Радостта и силата от служението се намират, когато станем благословия в живота на някого, служейки така, както би служил Спасителят. Камил Н. Джонсън, общ президент на Обществото за взаимопомощ, учи, че „винаги, когато правите нещо, за да облекчавате другите – материално или духовно – вие им предавате любовта на Исус Христос. Свидетелствам, че като правите това, ще бъдете благославяни да намирате собственото си облекчение в Него“.

Ние ставаме по-подобни на Спасителя в своето служение, като се обръщаме към Господ за помощ в нашите усилия. Следваме подтици, опознаваме хората, на които служим, молим се за тях, помагаме им да сключват и спазват завети и постоянстваме в усилията си.

Служението на Спасителя – човек по човек – е добър модел и за нас (вж. 3 Нефи 11:15). Както учи старейшина Хуан Пабло Вияр от Седемдесетте: „Ако следваме Исус Христос – Великия служител – и служим на другите така, както би го правил Той, Той ще ни укрепва и ще ни дава сили. Чрез нашето служение можем да благославяме живота на другите и да намираме мир и радост в своя живот“.