Приспан от Господ

Илюстрация от Дейвид Малан/Malan Creative

Когато първото ни дете, Кейдън, беше на 10 месеца, съпругът ми Дейвид и аз го оставихме на грижите на родителите ми за първи път. Излязохме на вечеря и после отидохме на кино. След като си взехме пуканките и седнахме, майка ми се обади.

Бебето ни не дишаше, а линейката беше на път!

Прибрахме се вкъщи паникьосани и изтичахме вътре, за да видим Кейдън в ръцете на майка ми, усмихвайки се на парамедиците. Беше добре, но беше получил гърч.

Лекарите не можаха да определят причината за този гърч или за последвалите други два, но предписаха лекарства, които да помогнат. Като майка на първо дете, аз бях съкрушена. Кейдън изглеждаше добре, но преживяването разклати вярата ми. Бях погълната от стрес и притеснения.

Две години по-късно невролог препоръча извършването на електроенцефалография (ЕЕГ) на Кейдън, изследване, което измерваше мозъчната му активност, докато спи. Ако резултатите бяха добри, той можеше да спре да приема лекарства против гърч.

Притеснявах се за това изследване, защото Кейдън беше престанал да спи през деня година по-рано. Как щяхме да го накараме да спи в натоварен лекарски кабинет с електроди по цялата глава?

Вечерта преди изследването, Дейвид даде на Кейдън свещеническа благословия. Когато благословията започна, почувствах силното присъствие на Духа. Знаех, че всичко ще бъде наред. За първи път от първия му гърч усетих мир.

На следващия ден лекарите прикрепиха електроди към главата на Кейдън. След това го поставихме на медицинската кушетка и изгасихме осветлението.

След минути той заспа. Това може да не изглежда като чудо, но той не беше подремвал сам повече от година.

Небесният Отец не ни беше забравил. Духът Му беше там в кабинета на лекаря, успокояваше Кейдън и утешаваше мен. Отношението ми към изпитанията и свещеническите благословии се промени в този ден. Аз ви свидетелствам, че силата на свещеничеството е реална.

Кейдън вече е пълнолетен младеж. Не е имал гърчове от бебе. Имал е и други трудности, но е преодолял повечето от тях. Знам, че Господ продължава да се грижи за него и да успокоява страховете ми (вж. Лука 8:50).