Посяване на звуците на музиката

Илюстрация от Дейвид Малан/Malan Creative

Винаги съм искал да свиря в Оркестъра при Храмовия площад, оркестъра на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Свиря на кларинет и имам диплома по музика, но е малко вероятно някога да получа тази възможност.

Все пак живея в Нова Зеландия.

Светият Дух обаче ми напомня, че мога да бъда доволен (Алма 29:3) като музикален пионер на Църквата в Нова Зеландия и други области. Първото ми призование на 18-годишна възраст беше като музикален ръководител в яслата. Оттогава съм благословен да режисирам и продуцирам музикални продукции на ниво кол и район, както и да свиря на пиано в Неделното училище за деца. Споделял съм музика в Нова Зеландия и във Филипините. Пял съм дует в Центъра за обучение на мисионери в Прово.

Музиката ме задържа в Църквата през цялата трудна битка с тревожността и депресията. Когато чувствах, че не мога да правя нищо друго, знаех, че мога да кажа „да“ на това да помагам с музиката. Музиката ми помага да виждам света през духовни очи.

Мога да създавам музика със съпругата ми и трите ни деца. Заедно сме свирили в района, създали сме музикално произведение за мисионерско излъчване в мисия Окланд, Нова Зеландия, и сме пели за онлайн конференция на кол. Знам как словото Божие, чрез църковните химни, кани Светия Дух и може да докосва сърцата на членовете на нашите семейства и райони.

Продължавам да се наслаждавам на Оркестъра при Храмовия площад отдалече, но знам, че сме благославяни, когато търсим възможности да служим и славим Господ, където и да се намираме и по всички възможни за нас начини (вж. Псалми 150:6). Благодарен съм, че можем да споделяме свидетелствата си чрез своите дарове и таланти, включително музиката. Ние сме благославяни и благославяме другите, като споделяме тези дарове и таланти с Божиите чеда и „повдига(ме) там, където (сме) застанали“.