„Екскурзионното приключение“, Приятел, май 2025 г., с. 40–41.
Екскурзионното приключение
„Хайде да се измъкнем от групата“ – предложи Ралф.
Истинска история от Гана.
Нямедо изтича до автобуса с по-малкия си брат, Куаме. Те се качиха по стъпалата и седнаха до един прозорец. Нямедо погледна навън, за да види как слънцето огрява зелените дървета. Отиваха на екскурзия от училище до един природен резерват. Днес ще бъде приключение!
„Здравей, Нямедо!“
Приятелите на Нямедо, Ралф и Сиера, седнаха на седалката срещу него.
Ралф дръпна Нямедо за ръкава и му прошепна: „Когато стигнем до парка, нека отидем да разглеждаме!“.
„Да! – обади се Сиера. – Можем да си направим наше собствено приключение.“
Ралф кимна с глава развълнувано. „Можем да се измъкнем преди първата дейност.“
Нямедо си представяше всички неща, които можеха да видят в пустошта. Високи дървета, интересни животни и може би водопади!
„Звучи забавно! Да го направим“ – отговори той с усмивка.
Когато автобусът спря до природния резерват, Нямедо и Куаме слязоха заедно. Техните учители казаха на всички да стоят с групата и да не се отделят.
Ралф вървеше до Нямедо. „Сещаш ли се за плана?“ – прошепна Ралф.
Нямедо кимна. Но след това се замисли. Разглеждането на пустошта звучеше вълнуващо, но Нямедо знаеше също, че това може да бъде опасно. Ами ако се изгубят или наранят?
Изведнъж почувства как един глас му говори. Остани с Куаме.
Гласът беше тих и нежен. Нямедо знаеше, че това е Светият Дух.
Притесняваше се, че приятелите му ще му се ядосат, защото няма да отиде с тях. Но може би Светият Дух го предпазваше.
Нямедо отговори на Ралф: „Съжалявам, но всъщност трябва да остана с брат си – каза той. – Аз отговарям за него.“
Ралф се намръщи.
„Но ти каза, че ще дойдеш!“
„Учителката каза, че не трябва да се отделяме“ – добави Нямедо. Ралф въздъхна и се отдалечи.
Нямедо и Куаме продължиха с останалите ученици и следваха своите учители. Първо се спуснаха по въжената линия. Вятърът брулеше лицата им, докато се носеха над яркозелените дървета. Беше като летене!
След това водачите в резервата им обясниха за някои от животните, които живеят там. Нямедо и Куаме нямаха търпение да ги видят. Те научиха за зебрите, маймуните, змиите, антилопите и много птици! След като видяха всички интересни животни, отидоха на скално катерене и конна езда. По-късно играха игри.
Нямедо беше щастлив, че остана с Куаме. Ако не беше останал, щеше да изпусне толкова много забавни неща!
Когато дойде време да се качват обратно в автобуса, Нямедо видя Ралф и Сиера. Те изтичаха до него.
„За малко да ни подгонят разгневени маймуни“ – прошепна Ралф. Изглеждаше малко уплашен. „Можеше да пострадаме!“
Сиера кимна. „Добре, че не дойде!“
„Леле – възкликна Нямедо. – Радвам се, че сте добре!“
Светият Дух наистина ме предпази – помисли си той. Нямедо държеше Куаме за ръка, докато се качваха заедно в автобуса.
Беше благодарен, че Светият Дух ги е предпазил и им е помогнал да имат забавно приключение.
Илюстрации от Кам Кендъл