Споделяне на светлина

От Луси Стивънсън Юъл

„Това е една песен от моята църква“ – каза Анхел.

Истинска история от Аржентина.

Анхел се качи в каруцата до папа. Стъклените бутилки с мляко отзад леко издрънчаха, когато конят им потегли напред. Слънцето грееше и му напомни за любимата му песен.

„Слънчев лъч да съм Исус иска“ – запя Анхел.

Той беше кръстен преди няколко месеца. Мама и по-малкият му брат, Оскар, също бяха кръстени. Папа не се присъедини към Църквата, но се радваше за тях. Анхел още си спомняше какво почувства, когато излезе от водата. Беше като топлината на слънцето върху гърба му, но вътре в него.

Той продължаваше да пее, когато папа спря каруцата пред къщата на сеньора Перес. Анхел скочи и грабна бутилка мляко от каруцата. Сеньора Перес беше една от клиентките на тяхното семейство.

„Доставка!“ – извика той.

Сеньора Перес работеше в градината си. „Благодаря ти“ – каза тя, вземайки бутилката. Тя му подаде няколко монети. „Коя беше песента, която пееше?“

Анхел почувства как бузите му се зачервяват. Не беше разбрал, че тя го е чула!

„Това е една песен от моята църква – каза Анхел. – Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни.“

Сеньора Перес се усмихна. „Защо не ми разкажеш нещо за твоята църква?“

За момент Анхел се поколеба какво да каже. После каза: „Ние вярваме, че същата Църква, която Исус Христос е основал през живота Си на земята, е отново тук“.

„Интересно – отвърна сеньора Перес. – Никога не съм чувала за църква, която да вярва в това.“

„Може да дойдете някой път – добави Анхел. – Приятен ден!“ След това изтича обратно при папа, за да му помогне да достави останалото мляко.

Анхел се събуди рано сутринта в неделя. Чуваше как мама приготвя закуска в кухнята.

„Оскар – каза Анхел, – време е да се приготвяме за църква!“

Анхел и Оскар облякоха дрехите си за църква и се приготвиха да тръгнат. Сградата на църквата беше на около три километра разстояние. Пътят бе дълъг, затова трябваше да тръгват рано.

„Приятно прекарване“ – обади се папа, когато тръгваха.

Докато вървяха, Анхел отново си тананикаше любимата песен. Той си тананикаше, докато минаваха покрай къщите, където доставяше мляко. Тананикаше си, докато минаваха покрай сергиите с плодове на пазара. И си тананикаше щом завиха по улицата, която водеше до сградата на църквата.

Когато влязоха вътре, Анхел се изненада. Сеньора Перес беше там! Беше довела със себе си цялото си семейство.

„Вие дойдохте на църква!“ – възкликна Анхел.

Сеньора Перес кимна. „Вдъхнових се от твоята песен – сподели тя. – Обадих се на майка ти за адреса. Исках да дойда и сама да науча за тази църква.“

Анхел се усмихна. Беше споделил Евангелието само чрез една песен. Надяваше се, че и днес сеньора Перес ще усети слънце в душата си.