Мистериозната консерва

„Какво е това, мамо?“ Сейди извади голяма консерва от дъното на шкафа. „Няма етикет върху нея.“

„Бях забравила за нея – каза мама. – Някои консерви нямаха етикети, затова в магазина ги продаваха на по-ниска цена. Купих една. Реших, че вероятно е консервиран грах.“

Сейди направи физиономия. Консервираният грах не ѝ беше любим.

Мама взе консервата и я обърна. „Скоро ще се развали. По-добре да го изядем днес.“ Тя сложи консервата на масата.

„Какво е това?“ – попита по-големият брат на Сейди, Джейсън.

„Кой знае? – отговори Сейди. – Мама мисли, че е грах.“

Джейсън разклати кутията. „Не звучи като грах. Предполагам, че е боб.“

На Сейди ѝ хрумна идея. Тя грабна тиксо и маркер и написа „грах“ на едно листче хартия, а „боб“ на друго. И ги залепи на консервата.

След това се замисли за минута и написа „доматен сос“ на друго листче.

Точно тогава в кухнята влезе татко. „Какво става тук?“

„Играем на една игра – отговори мама. – Познай какво има в консервата.“

Татко взе консервата, разклати я силно и я помириса. „Гъби!“ – обяви той.

Всички простенаха. „Не и гъби!“ – каза Сейди. Това беше по-лошо от граха, боба и доматения сос. „Може би просто трябва да изхвърлим консервата.“

„Не сте ли любопитни да разберем какво точно има вътре?“ – попита мама.

Татко грабна отварачката за консерви. „Любопитен съм!“

Докато татко отваряше кутията, Сейди закри очите си. Но когато той дръпна капака, тя се изненада. Консервата беше пълна с вкусни плодове.

„Вкусно!“ – възкликна тя, докато гледаше парченцата круши, грозде, череши и праскови.

Джейсън донесе купи и лъжици. „Хайде да ядем!“

Сейди сипа малко плодове от консервата в купата си. „Не мога да повярвам, че никой от нас не позна – каза тя. – Бях сигурна, че вътре има нещо гадно.“

„Понякога слагаме ли етикети на хората по този начин?“ – попита мама.

„Какво имаш предвид?“ – попита Сейди.

Татко сложи купата си на масата. „Решаваме какви са по характер, въпреки че ги виждаме само отвън.“

Сейди се замисли над това. „Когато Самара беше нова в училище, си мислех, че не е дружелюбна. Но после разбрах, че просто не може да говори езика ни много добре. Сега постоянно си играем!“

„Това е добър пример“ – обади се мама.

„Понякога имам чувството, че ми е лепнат етикет – каза тихо Джейсън. – Децата в училище казват, че получавам добри оценки само защото учителят ме харесва. Но истината е, че работя усилено и си пиша всички домашни.“

„Етикетите могат да нараняват, нали?“ – попита татко.

Джейсън кимна.

Сейди изяде последната си хапка плод. „Но дали всички етикети са лоши? В магазина трябва да знаеш какво точно купуваш.“

„Права си – отвърна татко. – В такъв случай кога етикетите са добри?“

Джейсън вдигна лъжицата си. „Когато са истински!“

„И кой знае какъв е човек по характер?“ – попита мама.

„Небесният Отец“ – отговориха едновременно Сейди и Джейсън.

„Разбрах! – каза Сейди. – Аз съм чедо на Бог. Това е правилният етикет за мен.“

„И за мен“ – обади се Джейсън.

„За мен също!“ – каза татко.

„За всички.“ Мама се усмихна. „Затова не трябва да слагаме етикети на хората въз основа на онова, което виждаме отвън, или да вярваме на фалшивите етикети, които ни поставят. Защото само Бог знае какви сме наистина.“

Сейди надписа ново парче тиксо и го залепи на пуловера си. „Чедо на Бог“ – каза тя. Сейди се усмихна. Този етикет ѝ хареса най-много от всичките.

Илюстрации от Ройзин Хахеси