„Не следвай това куче!“ Приятел, май 2025 г., с. 8–9.
Не следвай това куче!
Това подтик от Светия Дух ли беше?
Истинска история от САЩ.
„Да тръгваме!“ – извика Лорън, минавайки покрай алеята.
Марси си сложи каската. „Идвам!“
Марси подкара колелото си по тротоара към приятелките си. Тя обичаше да играе всякакви игри с Лорън и Касиди. Но най-вече обичаше да кара колело с тях.
Докато момичетата караха по тротоара, съседското куче, Рокет, започна да ги следва.
„О, не – каза Касиди. – Трябва да го приберем обратно в дома му!“
Но кучето не искаше да се прибира. Те му викаха да спре, но Рокет продължаваше да бяга. Независимо какво правеха, той тичаше около тях и махаше с опашка. Беше му забавно!
Докато момичетата следваха Рокет, Марси осъзна, че къщите изглеждат все по-малко и по-малко познати. Тя все повече и повече се отдалечаваше от улицата си. Марси не познаваше никого, който живее в тези къщи!
Къде отиваме? – помисли си тя. – Ще мога ли да намеря обратния път?
Марси се опитваше да не се тревожи и продължи да кара. Но чувството се завърна. Нещо ѝ подсказваше, че трябва да тръгне към вкъщи.
Марси спря колелото си на тротоара. Тя каза на висок глас: „Може би вече трябва да се връщаме!“.
„Трябва да приберем Рокет у дома!“ – отвърна Касиди. Тя и Лорън продължиха да карат след кучето.
Марси все още се чувстваше особено. Защо се чувстваше толкова разтревожена? Дали и приятелките ѝ изпитваха същото?
Може би това чувство е само за мен, помисли си Марси. От Светия Дух ли идваше? Тя беше кръстена и потвърдена преди няколко месеца, а мама и татко я бяха учили как да се вслушва в Светия Дух. Казваха, че Той ще ѝ говори чрез чувства в сърцето или мисли в ума. Тя знаеше, че Духът ще я напътства, ако се вслушва в Него.
Марси отново изпита същото чувство. Този път беше по-осезаемо. Не следвай това куче.
„Аз се връщам“ – извика Марси на приятелките си.
„Добре!“ – отговори Лорън.
Марси се обърна и тръгна обратно по пътя, от който беше дошла. Когато стигна у дома, остави колелото си на поляната и влезе вътре. Мама беше заета в кухнята.
„Здравей, мамо – каза Марси. – Прибрах се. Изпитах вътрешна тревога“.
Мама спря. „Какво се случи?“
„Усетих предупреждение, докато карах колело с приятелките си. Затова се прибрах вкъщи – отговори Марси. – Мисля, че беше от Светия Дух.“
Мама я прегърна. „Радвам се, че си се вслушала в това чувство.“
Марси се почувства добре. „Аз също.“
Илюстрации от Симини Блокър