Следвайте положителните послания

„Може ли да рисуваме с тебешир?“ – попита Куин майка си.

„Разбира се!“ – отговори мама. „Да тръгваме!“

Куин и неговите по-малки брат и сестра изтичаха навън.

„Искам синьо!“ – извика Куин.

Кейд и Клои също грабнаха тебешири. Седнаха и започнаха да рисуват по тротоара. Мама взе червен тебешир и започна да пише.

„Какво правиш?“ – попита Куин.

„Пиша положителни послания за учениците, които днес ще минат оттук за вкъщи“ – отговори мама.

Куин можеше да види училището от прозореца си. Той обичаше да маха на децата, когато минаваха покрай него.

„Какви послания можем да напишем, за да ги накараме да се усмихнат?“ – попита мама.

Куин прочете през рамото на мама: „Вие сте…“.

„Прекрасни!“ – допълни мама.

Куин се усмихна и продължи да чете. „Вие сте върхът! Можете да се справите!“

Тогава на Куин му хрумна идея. Той започна да чертае дълга линия до едно от посланията на мама. Начерта линия и до следващото послание. После до по-следващото.

„Какво правиш?“ – попита мама.

„Правя линия, която децата да следват“ – отговори Куин. Той започна да тича по линията. „Виждаш ли? Показвам им как да намерят всичките положителни послания.“

„Мисля, че това е страхотен начин да накараш всички да се усмихнат“ – каза мама. Това накара Куин да се усмихне още по-широко.

Илюстрации от Ася Айзенщайн