Смелата Аника

„Готова ли си?“ – попита Мама.

Аника кимна и прегърна плюшеното си мече. Тя си го носеше на църква. Надяваше се, че то ще ѝ дава смелост.

Днес Аника щеше да говори в програмата на Неделното училище за деца. Но тя беше чужденка в тази страна. Не говореше много английски. Вместо това, щеше да говори на испански. Дали всички ще разбират?

Мама я прегърна. „Знам, че се притесняваш. Но не забравяй, Светият Дух ще бъде с теб! Ти не си сама.“

Това помогна на Аника да се почувства малко по-добре. Тя се усмихна на своето мече. Тогава ще бъдем трима – помисли си тя. – Аз, моето мече и Светият Дух!

В програмата на Неделното училище за деца, съучениците на Аника разказваха какво са научили през годината. Те излизаха на подиума един по един. Скоро дойде и нейният ред.

Тя прегърна мечето си. Можеше да бъде смела!

„Моето семейство изучава Писанията с ръководството Следвайте Ме, елате с Мен всяка вечер“ – каза Аника на испански. Тя си пое дълбоко въздух. „Научихме как Джозеф Смит прощавал на хората, които го наранявали. Аз също мога да прощавам на другите. В името на Исус Христос, амин.“

Аника се върна на мястото си. Учителката ѝ се усмихна на нея и мечето ѝ. „Браво – прошепна тя. – И двамата бяхте много смели!“

Аника се почувства добре. Тя беше проявила смелост! И знаеше, че Светият Дух е с нея.

Илюстрации от Кейти Рюс