Да прогониш сенките с песен

„Време е за лягане“ – каза Мама с усмивка.

Логан влезе в стаята си. Помоли се и се пъхна в леглото. Тогава Мама му прочете приказка. Той бавно затваряше очи. И скоро заспа.

Но Логан сънува страшен сън. Беше сам на тъмно място. Видя голямо чудовище с шипове и огромни зъби. То изръмжа срещу него. След това започна да тича към него!

Логан се опита да избяга. Но се подхлъзна и падна! Чудовището се приближаваше все по-голямо и по-голямо, докато –

Логан се събуди и седна в леглото. Той избърса сълзите от очите си и видя, че навън все още е тъмно.

Искаше да говори с родителите си за съня. Но не искаше да става от леглото си. Тъмнината го караше да се чувства така, сякаш чудовището се крие някъде. Всяка сянка изглеждаше страшна. Кучешки лай навън звучеше като чудовище, което ръмжи.

Логан се зави с чаршафа до носа си. Страхуваше се твърде много, за да помръдне.

Искаше му се да заспи отново. Но всеки път, когато затваряше очи, виждаше гневното лице и острите зъби на чудовището. Не можеше да спре да наблюдава страшните сенки.

След това видя една снимка на масата до леглото си. Беше снимка с него, двамата му братя и Татко и Мама, пред храма в Монтерей, Мексико. Изглеждаха много щастливи.

Изведнъж текстът на любимата му песен от Неделното училище за деца изплува в ума му. „Да видя храма, искам – започна тихо да пее Логан. – да ида някой ден. Духа да чувствам Свети, се моля всеки ден“.*

Докато пееше, Логан мислеше за деня в храма с неговото семейство. Почувства се изпълнен с мир. Благодарение на храма, можеше да бъде със семейството си завинаги.

Логан не можеше да чуе кучето, което лаеше силно. Той затвори очи и продължи да пее. „Всички сме чеда на Господа в семейството навеки“. Почувства мир, което го накара да се усмихне. Знаеше, че няма чудовище.

В стаята беше тъмно и страшно. Но тя стана спокойно и безопасно място. Логан се облегна на възглавницата си и спокойно заспа.

Когато се събуди, навън беше слънчево. Той стана и погледна слънцето, което се оглеждаше в неговата снимка с храма. Тананикаше любимата си песен, докато се приготвяше за църква.

По пътя към църквата разказа на близките си за своя кошмар и за песента, която беше изпял. Той слуша речи и пя химни в залата за събрания. После дойде време да отиде в Неделното училище за деца.

Логан обичаше да слуша пианото. И вече знаеше, че някои песни са достатъчно въздействащи, за да накарат дори страшните чудовища да изчезнат.

„Добре дошли във времето за пеене – каза ръководителката на Неделното училище за деца. – Коя песен да изпеем първо?“

„Аз знам! – обади се Логан, вдигайки високо ръка. – Нека изпеем „Да видя храма, искам“.

Илюстрации от Каролина Фариас