Бисквитеното чудо

От Джулия А. Андерсън

„Небесни Отче, нямаме храна за вечеря. Моля Те, помогни ни.“

Истинска история от САЩ.

Илюстрация на портрет на момиче пионер и две твърди бисквити

Смразяващият вятър виеше, а снегът се завихряше около ръчната количка. Джейн стегна тънкото си одеяло около раменете си. Краката ѝ бяха изтръпнали, но тя продължаваше да върви. Пътуваха към Солт Лейк Сити, щата Юта.

Джейн и семейството ѝ бяха научили за Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни в Англия. Когато пророкът помоли членовете на Църквата да отидат в Юта, семейството ѝ направи всичко възможно да спести пари за пътуването. Прекосиха океана. Сега те пътуваха с ръчни колички през равнините. Вървяха няколко месеца пеша и им свършваше храната.

Сълзи се стичаха по бузите на Джейн. „Толкова съм гладна – каза тя на по-големия си брат Томас. – Не мога да направя и една крачка повече!“

Томас отряза парче необработена кожа от колелото на количката. „Ето, дъвчи това – каза той. – Всичко ще бъде наред.“

„Благодаря“ – прошепна Джейн, докато дъвчеше жилавото кожено парче.

Скоро дойде време за лагеруване за през нощта. Някои от мъжете тръгнаха на лов за бизони. Джейн се надяваше да намерят. Тя беше много гладна. Докато чакаха, Джейн и близките ѝ се събраха около малък огън, уморени, гладни и измръзнали.

„Нека се помолим“ – каза Джейн.

Семейството коленичиха заедно и Мама се помоли. „Небесни Отче, нямаме храна за вечеря. Моля Те, помогни ни.“

Джейн и нейните братя и сестри поседяха тихо за момент. Тогава Мама се изправи.

„Какво има?“ – попита Томас.

„Току-що се сетих нещо“. Мама изтича до ръчната количка и отвори семейния багажник. След това извади малка метална кутия и я отвори. Вътре имаше две много твърди бисквити. Те бяха останали от презокеанското им пътуване месеци по-рано.

Джейн се развълнува. Имаха храна! „Можем да ги разчупим на по-малки парчета и да си ги разделим“ – каза тя.

Но когато опитаха, бисквитите бяха прекалено твърди, за да се счупят дори наполовина.

„Нека опитаме следното“ – обади се Мама. Тя сложи бисквитите в гърнето и ги заля с малко вода. После сложи капака и върна тежкото гърне върху жаравата.

Семейство пионери се е събрало около едно гърне на огъня

Джейн и семейството ѝ отново се помолиха. Тя се сети за историята за Исус Христос в Писанията, когато Той нахранил петте хиляди души само с няколко хляба и риби. Джейн знаеше, че Небесният Отец може да им помогне.

След известно време, Мама бавно отвори гърнето. Беше пълно догоре с храна! Имаше достатъчно, за да нахрани цялото си семейство.

Джейн силно прегърна майка си. „Това е чудо!“