„Да търсим маймуни“, Приятел, март 2025 г., с 4–5.
Да търсим маймуни
„Мога да чувам Светия Дух, когато слушам.“
Истинска история от Коста Рика.
„Леле! – каза Итън. – Видяхте ли тази?“
„Да, вижте нейната сладка малка опашка!“ – добави Лили.
Бостън погледна нагоре, но видя само силуети.
„Ние вече видяхме три маймуни днес!“ – каза Итън.
Но Бостън не беше видял нито една! Семейството му беше на посещение в джунглата, за да видят диви маймуни. Но маймуните бяха твърде далеч, за да може Бостън да ги види.
Бостън беше сляп. Виждаше само неща, които са много близо до него. Обикновено не се оплакваше, че е сляп. Все още можеше да прави множество страхотни неща. Можеше да чете Брайловата азбука с пръсти и да ходи с бастуна си в тъмното. И можеше да намира хора, като се вслушва в гласовете им.
Но понякога, на Бостън не му харесваше, че е сляп. Например днес.
Бостън седна на земята и въздъхна. Не е честно! помисли си той.
Няколко минути по-късно му хрумна идея. Небесни Отче, моля Те, помогни на една маймуна да се доближи достатъчно, за да я видя – помоли се Бостън наум.
Той още не можеше да види никакви маймуни. След това чу шум, идващ отдалеч.
„Чухте ли? – попита Бостън. – Мисля, че беше маймуна!“.
„Не чух нищо“ – отговори Итън.
„Нито пък аз“ – каза Татко. – Имаш добър слух!“
Бостън чу, че маймуна тича през храстите край пътеката. Той посочи към звука. „Ето там!“
После чу още една и още една. Понякога близките му виждаха маймуните, когато той ги посочи. Но нито една маймуна не се приближаваше достатъчно, за да я види.
Скоро дойде време да си тръгват.
„Съжалявам, че не видя нито една маймуна“ – каза Мама, докато вървяха към колата.
Бостън сви рамене. „Всичко е наред. Исках да видя някоя, но вместо това можах да чуя много от тях“. След това се сети за своята молитва. „Това ми напомня за Светия Дух“.
„Какво искаш да кажеш?“ – попита Мама.
„Когато се заслушах, осъзнах, че те са навсякъде около мен. Чувах ги, въпреки че не ги виждах. Мога да чувам Светия Дух, когато слушам“.
„Това е страхотен урок“ – каза Мама.
Бостън чу нещо в храстите до него. След това то изтича по пътеката – точно пред него! Имаше червеникава козина и дълга опашка. То спря и погледна право към него. После се отново избяга между дърветата.
Маймуна! Все пак успя да види една!
Бостън се усмихна. Да бъдеш сляп понякога е трудно. Но днес, това му помогна да научи за Светия Дух. И беше страхотно!
Илюстрации от Алиса Гонзалез