Искам да съм като теб

Илюстрация от Дейвид Малан

След дълъг и тежък ден, изпълнен с трудности в резултат от грижите за три малки деца, всичко, което исках да направя, беше да си взема душ и да си легна.

Поех дълбоко въздух и влязох в стаята си, за да се отпусна. Тогава петгодишната ни дъщеря влезе и ми напомни, че е неин ред за ежемесечните лични интервюта, които със съпруга ми бяхме започнали да провеждаме с нея и тригодишния ни син. Задавахме им въпроси за любимите им неща и какво им харесва в детската градина или в Църквата. Тогава им напомняхме, че са чеда на Бог и че ги обичаме.

Харесаха ми тези разговори, но нямах физически или психически сили за такъв. Започнах да казвам на дъщеря си, че ще говорим утре вечер, но осъзнах колко важни бяха разговорите ни за нея.

„Добре – казах уморено, – да повикаме татко“.

Тримата седнахме на леглото и започнахме разговора си. След като съпругът ми излезе от стаята за момент, попитах дъщеря ни: „Каква искаш да станеш, когато пораснеш?“.

Не бях подготвена за нейния отговор: „Като теб“.

Очите ми се насълзиха, а сърцето ми се изпълни с емоции. Бях трогната от начина, по който дъщеря ми ме възприемаше, но изпитвах огромна тревожност, произтичаща от страха от неспособност. Помислих си за всички причини, поради които не съм идеален модел за подражание за децата си, и бях напълно наясно с недостатъците си.

По-късно същата вечер, докато се молех, пламенно помолих Небесния Отец да ми помогне да стана по-добър пример за дъщеря си и да съм по-достойна за нейното възхищение. Изведнъж ме завладя чувство на утеха, надежда и обич. Осъзнах благодарността, която Небесният Отец и Спасителят изпитват към мен просто за това, че съм майка, която се опитва да се справя по-добре. Те познаваха усилията ми и бяха до мен, за да ми помагат да стана майката и дъщерята, които виждат в мен.

Знам с цялото си сърце, че Бог ни познава и обича и че чрез „укрепващата сила на Единението на Спасителя“ можем да се превърнем в хората, които се надяваме да станем.