„Ако Бог имаше Църква на земята“, Лиахона, септ. 2025 г.
Лица на вярата
Ако Бог имаше Църква на земята
Казах на мисионерите да не си губят времето, че имам свои собствени вярвания. Но след това научих, че техните учения съвпадат с моите вярвания за семейството, за любящия Отец в небесата и Църквата на Спасителя.
Когато бях малък, родителите ми ме водеха в различни църкви. По-късно, като тийнейджър, започнах да се обръщам към Бог и да чета Библията. Чувствах се добре.
Докато мислех за Бог и целта на живота, осъзнах, че е важно да имам семейство. Вярвах, че църковните ръководители трябва да учат чрез пример, но в църквата, която бях посещавал, свещениците не бяха семейни. Не ми изглеждаше логично. Вярвах, че е хубаво човек да е семеен и да има деца.
Тогава бях на 16 години. Имах приятелка, която много обичах, но тя ме напусна. Това беше трудно за мен. Много страдах в продължение на почти година. Поради това преживяване исках да разбера откъде идвам, защо съм на земята, каква е целта на живота и какво се случва след смъртта. Исках сам да намеря отговора на тези въпроси. Но след като дълго мислих за тях, отново се обърнах към Бог и си казах: „Създателят на живота познава живота по-добре от мен. Трябва да намеря отговори от Него“.
Като четях Библията, научих, че Исус е призовал дванадесет апостоли. „Ако Бог имаше църква днес – помислих аз, – в нея би трябвало да има апостоли“. Религията ме привличаше все повече и исках да бъда кръстен.
Когато говорих с баща ми за Бог, той ми каза, че Бог е справедлив. Каза, че човек или е кръстен, за да бъде спасен, или е прокълнат в ада завинаги. Не исках да повярвам, че един любящ Отец в небесата би изпитал удоволствие от това да изпрати Свои чеда в ада завинаги, само защото не са били кръстени. Какво се случва с хората, които не са имали възможност да бъдат кръстени?
Във Франция вярващите са малко. Имах приятели, които бяха добри, но не бяха кръстени. Стигнах до заключението, че не е правилно да мисля, че всички те ще отидат в ада.
Затова реших да си създам собствени вярвания. Вярвах в един Бог, Чиято любов е съвършена и Който би направил всичко по силите Си да спаси Своите чеда. Ако Неговите чеда не желаят да получат Неговата слава, това ще зависи от тях. Но Той би им дал шанс.
Отклоняване от пътя към обръщане във вярата
Един ден двама пълновременни мисионери, които работеха в моето село, почувствали подтик да се отклонят от пътя си към дома. На прибиране се запознали с майка ми. Тя ги спряла и ми уредила среща с тях. Не бях възхитен от идеята. Не исках да говоря с тях. Мислех, че ще кажат: „Трябва да ни слушаш. Трябва да повярваш в това, което ще ти кажем“.
Когато мисионерите дойдоха за нашата среща, им казах: „Не си губете времето. Имам си свои собствени вярвания. Това, което правите, е добро, но вярвам, че семейството е много важно. Вярвам, че църковните ръководители трябва да са семейни. Вярвам, че една църква трябва да има дванадесет апостоли. Вярвам, че Бог ще спаси колкото може повече от Своите чеда. И не вярвам в пушенето и пиенето“.
Бях изненадан да науча, че техните учения съвпадат с моите вярвания. Дадоха ми Книгата на Мормон и ме помолиха да се моля за нея. Чувствах Духа, когато четях книгата, чувствах Духа и с мисионерите. Но си помислих: „Може би просто аз създавам тези положителни чувства“.
Помолих се и получих отговор в един сън. В съня си отворих Библията. Вътре в Библията имаше табове с различните книги на Библията. На последния таб пишеше „Мормон“. Това послание ми помогна да разбера, че Библията и Книгата на Мормон съдържат едно и също Евангелие (вж. Йезекиил 37:15–19).
Моето свидетелство беше допълнително укрепено чрез други преживявания при четенето и изучаването на Книгата на Мормон. Когато мисионерите ме поканиха да бъда кръстен, аз приех с радост. Бях кръстен точно една година след като приятелката ми ме напусна. Кръщението ми отбеляза голяма промяна в живота ми. Загубих някои приятели, когато се присъединих към Църквата, но намерих нови в клона, който посещавах.
„Евангелието ми донесе много светлина и щастие – казва Никола. – Бог ме благослови. Срещнах добра жена и имаме три добри дъщери“.
Евангелието ми донесе много светлина и щастие. Бях изпълнен с Духа и с радост. Помислих си: „Всичко, което съм изстрадал в миналото, ме доведе до тук“.
Бог ме благослови. Срещнах добра жена и имаме три добри дъщери. Две от тях отслужиха мисии, помагайки на другите да разберат това, което аз разбрах преди години: „Семейството заема централно място в плана на Твореца за вечната съдба на Неговите чеда“, „мъртвите, които се покаят, ще бъдат изкупени чрез подчинение на обредите в дома Божий“ (Учение и завети 138:58) и Господ призовава апостоли и пророци в наши дни да ръководят Неговата Църква (вж. Ефесяните 2:20).