„Благословени от властта и силата на свещеничеството“, Лиахона, септ. 2025 г.

Благословени от властта и силата на свещеничеството

От старейшина Д. Тод Кристоферсън

От Кворума на дванадесетте апостоли

Членовете на Църквата са призовани да използват силата Божия, за да служат на другите в Църквата, у дома и по целия свят, както и да ги благославят.

Нашето свидетелство пред света е, че святото свещеничество на Бог е от съществено значение за осъществяването на Неговото дело на спасение и възвисяване, че Той е възстановил свещеничеството на земята с тази цел и че то се упражнява в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни.

Необходимостта от властта и силата на свещеничеството

Исус Христос е начело на тази Църква. Църквата е средството, което Той е създал, за да осъществи изключително важното дело по изкуплението на човечеството в тази последна евангелска диспенсация, точно както и в диспенсацията, когато е живял на земята. Посредством Църквата:

Той може да оповестява Своето Евангелие по целия свят.
Той може да предложи кръщение и всички други завети – дори заветна пътека към Неговото селестиално царство.
Той може да свърза семействата за вечността.
Той може да предлага даровете на спасението дори на онези, които са починали без тях.
Той може да служи на физическите нужди на Божиите чеда в настоящето.

За осъществяването на тези велики цели и подготовката за завръщането на Спасителя, Църквата се нуждае от постоянно напътствие, власт и сила от Бог. Църквата е „истинска(та) и жива църква“ (Учение и завети 1:30), защото Христос я дарява със Своето ръководство и сила чрез Своето свещеничество, „светото свещеничество според реда на Сина Божий“ (Учение и завети 107:3).

Без това свято свещеничество Църквата по същество би била една светска организация като много други, които вършат добро по света, но безсилна да постигне целта да подготви Божиите чеда за радостта от вечния живот в Негово присъствие. Чрез това свещеничество и ключовете за ръководене на делото на това свещеничество има както власт, така и ред в Църквата.

„В Църквата цялата власт на свещеничеството се упражнява под ръководството на носители на свещенически ключове.

Достойните членове на Църквата от мъжки пол получават властта на свещеничеството чрез предаване на свещеничеството и ръкополагане в свещенически санове. Всички членове на Църквата могат да упражняват делегираната им власт, когато бъдат отделени или когато им бъде възложена отговорност да помагат в осъществяването на Божието дело“.

Чрез ключовете на свещеничеството приоритетите на Господ винаги ще надделяват. Никой не може да поддържа собствените си идеи, които не са в хармония с Неговите указания. Никой не може да успее чрез свещеническо лукавство, търсейки лична изгода за сметка на вярващите.

Свещеничеството също така играе важна роля в домовете на членовете на Църквата. Президент Далин Х. Оукс, първи съветник в Първото президентство, учи: „Принципът, че свещеническата власт може да бъде упражнявана само под ръководството на този, който е носител на ключовете за тази отговорност, е основен в Църквата, но не се отнася за семейството“. Бащите председателстват и упражняват свещеничеството в семейството си, като дават съвети, провеждат семейни събрания, дават на свещенически благословии или благословии за изцеление на близки или други хора и т.н., без напътствие или упълномощаване от носител на ключове на свещеничеството.

„Същият принцип важи, когато бащата липсва и майката ръководи семейството. Тя председателства в своя дом и способства за внасяне на силата и благословиите на свещеничеството в семейството ѝ чрез нейното надаряване и запечатване в храма“.

Възстановяването на свещеничеството в наши дни

15 май 1829 г.

Възстановяването на властта на свещеничеството в тази последна диспенсация се случва в организиран, поетапен порядък. Докато основополагащият за нашата диспенсация том от Писанията, Книгата на Мормон, е в процес на превод през 1829 г., Господ започва да изгражда структурата на Своето свещеничество. В отговор на изпълнения с молитва въпрос на Джозеф Смит и Оливър Каудъри относно кръщението, възкресеният Йоан Кръстител се явява и им предава свещеничеството на Аарон, което „държи ключовете за служението на ангелите и на евангелието на покаянието, и на кръщението чрез пълно потапяне за опрощение на греховете“ (Учение и завети 13:1). С тази власт Джозеф и Оливър се кръщават един друг, а по-късно и други хора, докато Църквата бива официално организирана.

Скоро след 15 май 1829 г.

Скоро след явяването на Йоан Кръстител древните апостоли Петър, Яков и Йоан се явяват и предават по-висшето свещеничество или Мелхиседековото свещеничество, включително „ключовете на царството (Божие) и диспенсацията на евангелието за (…) пълнотата на времената“ (Учение и завети 27:13, вж. също 128:20).

3 април 1836 г.

Необходимата допълнителна власт на свещеничеството идва след това, когато в храма Къртлънд трима древни пророци, Моисей, Илияс и Илия, се явяват на Джозеф и Оливър и им предават ключовете за събирането на Израил, и за работата, осъществявана в Господните храмове (вж. Учение и завети 110:11–16).

лято 1829 г. – април 1835 г.

Откровенията, които сега са канонизирани в Учение и завети, напътстват пророка Джозеф Смит относно ръкополагането на мъже в санове на по-висшето свещеничество (на Мелхиседек) и подготвителното свещеничество (на Аарон), определянето на свещенически служители, като например епископи, и организирането на кворуми и съвети на свещеничеството.

1835 – 1973

Пророческото напътствие продължава да ръководи организацията и функционирането на свещеничеството в Църквата. Например, кворумите на седемдесетте са организирани през къртлъндския период в помощ на Кворума на дванадесетте. След голямото преселение на запад и разпръсването на членовете на Църквата в различни географски области, на тези кворуми е възложено да действат в коловете на Църквата.

1973 г. – до днес

По времето на президентите Спенсър У. Кимбъл (1895 – 1985), Езра Тафт Бенсън (1899 – 1994) и Гордън Б. Хинкли (1910 – 2008), седемдесетниците и техните кворуми започват да функционират пряко под ръководството на Кворума на дванадесетте на общо църковно ниво, както и в областите на Църквата. След това вече няма кворуми на ниво кол. Днес дванадесет кворума висши ръководители и областни седемдесетници помагат на апостолите „в изграждането на църквата и уреждането на всичките дела на същата сред всички народи“ (Учение и завети 107:34). С разрастването на Църквата могат да бъдат създадени допълнителни кворуми.

Старейшина Кристоферсън поздравява братята Сампсън и Даниел Амако в Гамбия, Западна Африка, през февруари 2022 г.

Свещеничеството – силата за благославяне

С една дума, целта на властта и силата на свещеничеството, които Исус Христос е възстановил, е да благославят. То прави възможно членовете на Църквата да използват силата Божия, за да служат и да благославят другите в Църквата, у дома и по света. Членовете се присъединяват към Спасителя в осъществяването на Неговото дело на спасение и възвисяване, като използват божествени дарове и сила отвъд тяхната собствена, за да помагат царството Божие да се разраства, за да изпълни земята (вж. Учение и завети 65:2, 5–6).

Господ обяснява, че „това по-висше свещеничество отслужва Евангелието и държи ключа на тайнствата на царството, тъкмо ключа на познанието за Бога,

ето защо, в неговите обреди се проявява силата на божествеността.

И без обредите и властта на свещеничеството, силата на божествеността не се проявява за човеците в плътта“ (Учение и завети 84:19–21).

Обредите, разбира се, са отслужваните от свещеничеството церемонии или свещенодействия, чрез които сключваме завети с Бог, започвайки с кръщението и продължавайки през заветите, получени в дома Господен. Като спазваме тези завети, ние се превръщаме от „естествени“ мъже и жени в светии (вж. Мосия 3:19) чрез единителната благодат на Христос и ставаме както оправдани, така и осветени, невинни и неопетнени пред Бог (вж. Учение и завети 20:29–31). 3 Нефи 27:16–20).

Следният цитат от „Възстановяването на пълнотата на Евангелието на Исус Христос: прокламация към света по случай двестагодишнината“ от Първото президентство и Съвета на дванадесетте апостоли изразява подходящото обобщение:

„Заявяваме, че Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, организирана на 6 април 1830 г., е възстановената новозаветна Христова Църква. В основата на тази Църква стоят съвършеният живот на главния крайъгълен камък Исус Христос, Неговото безпределно Единение и действителното Му Възкресение. Исус Христос отново е призовал апостоли и им е дал свещеническа власт. Той кани всички нас да дойдем при Него и да се присъединим към Неговата Църква, да приемем Светия Дух и спасителните обреди и да получим трайна радост“.