Уроци, научени от това да поканя Христос да напише моята история

Учих и получих както бакалавърска степен, така и юридическо образование. Сключих брак, докато следвах право. Родих първия си син година след адвокатския изпит. Имах бебета и със съпруга ми ги обичахме и отглеждахме, докато и двамата работехме. Бяхме заети, понякога претоварени, беше ни много трудно и понякога бяхме уморени. Аз подкрепях него, а той – мен. Семейството беше и все още е наш основен приоритет. Със съпруга ми търсехме вдъхновение в тези избори, както и за подходящия момент за тях. Правехме това, което бяхме вдъхновени да правим. Опитвахме се да позволяваме на Бог да надделява.

От финансова и професионална гледна точка щеше да е логично да отложа раждането на деца, докато не се утвърдя в кариерата си. Но като позволяваме на Господ да пише историите ни, понякога правим неща, които светът не може да разбере. Жонглирах между бременност, раждане на бебета, отглеждане на деца, возене по дейности, спорт за децата, отговорности в Църквата, подкрепа за съпруга ми, както и ходене на работа. Беше изпълнено радост жонглиране, което не бих заменила за нищо друго. Чувствахме увереност по пътя ни, защото позволявахме на Бог да надделява.

Моля, не ме разбирайте погрешно. Не казвам, че всеки трябва да следва моя път. Нашите истории са различни. Споделям моята, защото я познавам. Но общото между нас е нашата мотивация – да позволяваме на Бог да надделява.

Да бъда майка е най-важният ми приоритет. Това е моята върховна радост. Бог благославя първите ни родители и им заповядва: „Плодете се и се размножавайте, напълнете земята“ (Битие 1:28). Първата заповед, дадена на Адам и Ева, „се отнася до възможността им, като съпруг и съпруга, да станат родители“.

Основният ми фокус е върху майчинството. Този фокус не беше в противоречие с усърдния ми стремеж към образование. Заповядано ни е да търсим знание – част от което идва в нашия стремеж към образование. То идва и от това да сме родители, при което се учим как да ставаме по-подобни на Бог, като развиваме качества на любов, състрадание и търпение.

Това да позволяваме на Бог да надделява включва да Го каним при преценката на подходящия момент за нашите избори.

Вечно благодарна съм, че получих вдъхновение от Господ и напътствия от пророците, които помогнаха на мен и съпруга ми да преценим подходящия момент за избора ни да поканим деца в семейството си. Толкова съм благодарна, че последвах подтиците и не позволих на светските влияния, удобството, честта или парите да попречат на избора да осъществя божествения си потенциал при раждането и отглеждането на деца.

Women with and without Children (Жени с и без деца), от Кейтлин Конъли, копирането забранено

Целта на нашето сътворение

Ако мъжете и жените престанат да имат деца и да ги отглеждат, земният живот ще приключи. Затова е жизнено важно да не пренебрегваме, нито да отхвърляме свещената отговорност да бъдем родители.

Изобилие от социологически данни показва решаващото, отрицателно въздействие върху народите и цивилизациите, които спират да имат деца. В много части на света средният брой живородени деца на една жена е по-малко от две. Това означава, че няма заместване.

Като ръководители на Църквата, ние сме загрижени за скорошните тенденции в брака и раждането на деца. В Съединените щати през последните 30 години наблюдаваме спад от осем до девет процента при гражданите, които някога са сключвали брак. Тези цифри „представят световен проблем“. Когато хората не сключват брак, се раждат по-малко деца.

Съединените щати наскоро преминаха „прага, при който сред хората на възраст 18–55 години сега има по-голям дял на самотни възрастни без деца, отколкото има семейни възрастни с деца“.

Децата са жизненоважни за поддържането на цивилизацията. Те са важни за славния план на щастие. Заповедта на Бог да се плодим и да изпълваме земята „остава в сила“.

Фрагмент от Us with Them and Them with Us (Ние с тях и те с нас), копирането забранено

Позволете на Господ да напише вашата история

Знам, че искреното желание на много сърца може би е да сключат брак и да отгледат деца. Въпреки това мнозина са несемейни или страдат от безплодие. Най-скъпата ми приятелка, която никога не се е омъжвала и никога не е имала собствени деца, е проявявала обич към моите и се е грижила за тях. Това не е заместител за нейни собствени деца. Това е доказателство, че нейният фокус си остава върху майчинството.

Синът ми и снаха ми преминават през трудността да имат повтарящи се спонтанни аборти. Тяхното желание е праведно. Те се стремят да позволяват на Бог да надделява в живота им. Помнете, че когато молим с вяра Исус Христос да бъде Авторът и Завършителят на нашата история, трябва да сме подготвени да участваме в неудобна история с надеждата за история, която въпреки, че е изпълнена с болка, в крайна сметка е по-величествена и селестиална от всичко, което можем да си представим.

Сред моите скъпи приятели е една бездетна двойка, която сключи брак на по-голяма възраст и страдаше от безплодие. Те питаха с вяра дали трябва да осиновят деца. Вместо едно бебе, те се почувстваха подтикнати да осиновят четири сестри на възраст от 5 до 17 години. Определено и със сигурност това не е историята, която бяха написали за себе си. Но, о, колко величествена е историята, която Той е написал заедно с тях.

Каквито и да са личните ни обстоятелства, всички ние сме част от Божието семейство, членове на земно семейство и се подготвяме да бъдем вечни родители. Благословиите на възвисяването, достъпни за нас чрез Спасителя Исус Христос, включват и потомство. И така, независимо дали сме запечатани и раждаме деца в този живот или в следващия, нашата цел е възвисяването – което може да бъде наше, ако сключваме и спазваме завети. Когато встъпваме в заветни взаимоотношения с Бог, ние се обвързваме с Него възходящо и никога не сме сами. Благословени сме от Него с „допълнителна любов и милост“.

Като заветен народ ние планираме и се подготвяме за брак, да имаме деца и да ги възпитаваме. Какво свято и свещено призование! Ние обичаме, ръководим, служим и сме родители, за да изразяваме любовта си към Бог и Неговите чеда, защото искаме Той да надделява в живота ни.

Какво славно време да живеем и да сключваме завети в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни! Когато разбираме своята роля, цел и отговорност в плана на щастие, това ни облагородява, насърчава ни и ни носи радост. Знанието, че имаме жив пророк, който ни подготвя за това, което предстои, ми носи мир и дори оптимизъм насред несигурността. Моята заветна връзка с Бог ми дава увереност. Моята увереност в заветите е в Исус Христос.

Свидетелствам, че Той живее, че Неговата любов към нас се проявява в готовността Му да предложи живота и Единението Си за всеки от нас.