Силата е в тях

Прекрасно послание от брат Уеб! Сега е толкова вълнуващо време за Семинара и института. Имаме новата програма „Подготовка за живота“. Имаме инициативата „Иновации в Института“. Увеличава се броят на записаните в Семинара, както и в Института. И си мисля как всички тези неща, които правим, превръщат класовете ни и преживяванията на учениците в тях в забележителни. Но съм съгласен и с брат Уеб, че посредством заветите идва допълнителна сила. А когато младежите и пълнолетните младежи сключват завети и ги подновяват, това добавя сила към делото ни, която сила подобрява всичко, което правим.

Днес бих искал да поговоря за задълбочаване на изучаването в нашите класни стаи. В качеството си на висш ръководител, аз периодично провеждам т.нар. обиколка на мисията, при която преглеждаме напредъка на дадена мисия, наблюдаваме ръководителите ѝ и преценяваме как се чувстват и държат мисионерите.

На едно такова посещение имах трогателен момент, докато наблюдавах съвет на ръководителите в мисията, състоящ се от мисионери с ръководни назначения из цялата мисия. Всички тези млади ръководители бяха верни, но се затрудняваха с решението дали да включат някои по-малко опитни мисионери в отговорностите, които президентът на мисия бе възложил на цялата мисия. Един от мисионерите изрази конкретно притеснение, че не може да се разчита на другите мисионери за тези високи очаквания. Той не беше сигурен, че другите са достатъчно способни да изпълнят задачата и мислеше, че им липсва духовната зрялост да реагират ефективно. Останалите смятаха, че включването на някои по-малко опитни мисионери е твърде много работа и се чудеха дали няма да е по-ефективно групата ръководители сами да поемат отговорността.

Стана ми забавно, докато гледах тези млади мисионери, които, в по-широкия смисъл на опит в Църквата, не бяха много по-старши спрямо връстниците си, за които толкова много се притесняваха. След това помолих групата ръководители да размишляват върху възможността, която Небесният Отец дава на всичките Си чеда да действат, израстват и да получават отговорности в Евангелието. Признах, че от тяхна гледна точка вероятно изглежда, че има значителна разлика между техния опит и способности и тези на останалите в мисията. После ги помолих да помислят как би изглеждало това за Бог, ако Той гледа от високо на всички нас.

Разликата между ръководителите в мисията и останалите в мисията може да изглежда незначителна, ако се сравни с възвисеното състояние на Бог, Който ни гледа отгоре. Въпреки това Той непрекъснато делегира значителна отговорност и включва толкова много от нас като епископи, президенти на Обществото за взаимопомощ, президенти на кворума на старейшините и да, зонови водачи и ръководители за обучението на сестрите.

В Учение и завети пише: „Истина Аз казвам, човеците трябва да са ревностно заети в добро начинание и да вършат много неща според собствената си свободна воля, и да осъществяват много праведност. Защото в тях е силата, с която те действат за самите себе си. И доколкото човеците вършат добро, те по никакъв начин не ще изгубят наградата си“.

Днес бих искал да говоря за доверието, което учителите се изисква да проявяват, за да позволяват на учениците си да използват свободата си на избор, за да задълбочават изучаването и личното си обръщане във вярата. Ще се позовавам основно на Да преподаваме като Спасителя, раздела, озаглавен „Отправяне на покани за усърдно изучаване“.

В Етер, глава 3, братът на Яред умолява Господ: „Докосни тези камъни с пръста Си, о, Господи и ги приготви да могат да светят в тъмнината (…) за да може да имаме светлина, докато прекосяваме морето“. Много пъти съм чел тази история и този личен разговор, породен от инициативата и свободата на избор на брата на Яред. Но до неотдавна не бях забелязал ролята, която Господ играе за това да покани брата на Яред пръв да поеме отговорност. Преди този пророк от Книгата на Мормон да посочи потенциалните камъни, които да бъдат осветени, именно Господ го кани да поеме отговорност не само за построяването на корабите, но и за възможното решение и откриването на такова за осветлението в корабите.

Преди братът на Яред да предложи решението, именно Господ го пита следното: „Какво искаш да приготвя за теб, че да може да имаш светлина, когато бъдете погълнати в дълбините на морето?“. Ето, точно пред мен беше. И никога не го бях забелязал. Но преди братът на Яред да предприеме действието, на което толкова се възхищаваме, той е поканен да действа, да поеме отговорност за решението. Да, братът на Яред поема инициативата, но Великият Учител увеличава възможността и вероятността това да се случи, като го кани да мисли, действа и намери решение.

В Да преподаваме като Спасителя пише: „Със сигурност е било удивително да гледаш как Спасителят ходи по водата. Но това не е достатъчно за Петър. Той иска да направи това, което прави Спасителят, да бъде там, където е Той, и сам да има същите преживявания“. С други думи, Спасителят отправя покана към учениците Си, както и към всички нас, за усърдно изучаване.

Днес ще се позова на трите начина, описани в Да преподаваме като Спасителя, по които можем да отправяме покани за усърдно изучаване. Първо, „канете изучаващите да се подготвят да учат“. Второ, „насърчавайте изучаващите да споделят истините, които научават“. И трето, „канете изучаващите да живеят според наученото“.

Като обсъждам всяко от тези усилия, се надявам да можем да постигнем две неща: първо, да можем да гледаме на учениците си така, както Бог гледа на тях, като признаваме силата, която е в тях и че от Божията гледна точка всички ние, при равни възможности за действие и използване на свободата ни на избор, сме способни да се учим. Второ, надявам се, че ще мислите за начини, по които да отправяте покани за усърдно изучаване, все едно има области, които можете да подобрите. И се моля Духът да ви показва тези възможности, когато преподавате.

В Проповядвайте Моето Евангелие пише: „Да се учите от добър учител е важно, но също така е важно да имате съдържателни преживявания при своето изучаване на Писанията“. Един от начините, по които каним учениците ни да се подготвят да учат, е, като ги каним да изучават Писанията. Ние следва да помагаме на нашите ученици да не зависят толкова от случващото се в класната стая за личното си поучение, а да се учат да развиват пряка и лична връзка с Господ чрез Писанията. Освен най-общо да ги каним да посещават Семинара или Института, ние следва да каним всеки от тях да чете Писанията и други послания от пророците. Това е най-ефективно, когато се случва преди обсъждане в клас, защото подготовката задълбочава изучаването и извисява присъственото или онлайн обсъждане.

Има толкова много начини, по които да помагаме на учениците да се подготвят да учат. Един от моите начини е да напомням в края на урока за това какво да се прочете за следващия път. Когато съм в класна стая, често го правя, като записвам материала за четене в горния десен ъгъл на дъската и го посочвам в края на урока. Разбира се, при онлайн обучението, това може да се прави автоматично чрез определена настройка на самия курс. Други начини да отправяме покани за изучаване на Писанията преди часа може да включват изпращането на имейл или текстови напомняния. Бихте могли да подкрепяте бъдещото изучаване на Писанията и като забелязвате подготовката на вашите ученици – помолете някого да сподели какво е научил, докато е чел Писанията или да сподели въпрос, на който се надява да намери отговор в тазвечерния урок.

Освен изучаване на Писанията, има и други начини да каните изучаващите да се подготвят да учат. Виждал съм ефективни учители да изпращат на учениците си въпроси за размисъл преди обсъждане в класната стая. Друг ефективен начин за подготовка е избирателно да се канят ученици, които да се подготвят предварително да преподават в часа една от идеите на урока или да споделят преживяване, което би могло да задълбочи изучаването за другите. Тези неща изискват повече усилия от страна на преподавателя и често изискват от вас да знаете много повече за нуждите и преживяванията на вашите ученици, но оказват огромен ефект върху задълбочаването на изучаването на целия клас.

Винаги мога да позная дали учителите са поканили изучаващите да се подготвят предварително, защото тези покани водят до усилия от страна на учениците, обсъждането се задълбочава, става по-съдържателно, а Духът е по-силен. Моля, обмисляйте как бихте могли да каните изучаващите да се подготвят да учат преди обсъждане или дейност в клас.

Задълбоченото изучаване не изисква само пасивно слушане. Нуждаем се учениците ни да проявяват ентусиазъм и да бъдат ангажирани в уроците. Един от начините това да се случва е, когато на учениците се позволява да споделят с другите какво научават. Ако знаете, че ще се очаква да споделите на какво ви учат, се подготвяте различно. Това очакване ви помага и да слушате по различен начин, както и да бъдете по-активни при слушането. Разбира се, самото изразяване на наученото задълбочава тези прозрения и пояснява какво научава и изпитва даденият ученик.

В Учение и завети сме посъветвани: „Назначете измежду вас учител и нека не всички едновременно да бъдат говорители, а нека по едно време да говори само един, и нека всички слушат това, което казва, та когато всички са се изказали, всеки да може да се поучи от всеки, и всеки човек да може да има равно право“.

Разбира се, преподавателят обикновено има повече опит и се предполага, че е изучавал материала на по-задълбочено ниво от повечето от учениците си. Обаче помните ли случката, която споделих в началото на посланието ми, за мисионерите, които нямаха доверие на други да поемат отговорност за собственото си развитие? Когато един учител доминира при изучаването, той може да си мисли, че е ефективен учител, защото посланието му звучи завладяващо и съответства на чувствата му. Обаче, ако не включва учениците, той вероятно не знае по какъв начин преподаването всъщност влияе на тяхното изучаване. Освен това, ако източникът на преподаване е един, това често лишава другите изучаващи от същите задълбочени възможности да споделят какво са научили.

Има много начини, по които да позволявате на учениците да споделят какво са научили. Един от най-простите е да предоставяте време за размисъл. Това може да става чрез дневник за изучаване или дори дейност за размисъл като част от някое обсъждане. Може да се направи и като разкажете притча, житейска ситуация или лично приложение и след това позволите на учениците да размишляват, като запишат наблюденията си, преди да ги споделят с другите.

Друг начин всички да получат еднаква привилегия по време на изучаването е да провеждате обсъждания с въпроси, които канят учениците да мислят и да споделят прозренията си. Преди казвах, че ако имам само три завладяващи въпроса, бих могъл да преподавам урок в продължение на час. Когато се подготвям да преподавам, разработвам въпроси, първо основаващи се на темата и целите за изучаване в урока. Преценявам кои откъси от Писанията, изказвания на пророци или лични преживявания биха могли най-добре да насочат към тези цели, след това пиша и пренаписвам дузина различни версии на въпроси, които според мен биха помогнали на учениците да открият истините, свързани с тези цели за изучаване. Някои от въпросите, които пиша, са по-завладяващи, а други са ефективни при задълбочаване на въпросите за моята основна тема или предмет.

Има и начини, по които можете да правите въпросите си и средата за обсъждане по-ефективни. Когато един или двама ученици доминират в обсъждането, това е същото, както когато преподавателят доминира при преподаването. Когато задавам въпроси на група хора, често оставям време след това, преди да помоля учениците да отговорят. Това може да създаде неудобство за учител, който често желае незабавен отговор, но оставянето на малка пауза води до поне две неща. Първо, предоставя на учениците време за размисъл. Второ, предоставя допълнително време за учителя, за да може да увеличи броя на хората, които ще участват в обсъждането. Запомнете, не е нужно да дадете думата на първия вдигнал ръка. Открих и че когато предварително задаваме на учениците въпросите, които може да зададем в клас, това им помага да се подготвят и може да е изключително ефективно при ученици, които са стеснителни или считат, че коментарите им няма да бъдат оценени. Запомнете също, че когато каните учениците да участват, те трябва да чувстват, че учебната среда е безопасна по всякакъв начин. Надграждането върху коментар на ученик и дори изпращането на бележка след това са начини да се насърчава участието и да се помага на учениците да се чувстват ценени.

Последно, дори и при най-добрите групови обсъждания може да не стигне времето, за да може всички или дори повечето от учениците да вземат участие. Често избирам един от моите ключови въпроси и моля учениците да споделят по двойки или на малки групи по начини, които гарантират, че всички са имали поне по една възможност да споделят с другите научените истини. Когато насърчаваме изучаващите да споделят истините, които научават, ние ги каним да поемат отговорност за това как учат.

Нефи казва, че силата на свободата на избор е в това, че ни позволява да действаме сами за себе си, а не да ни се въздейства. Обстановката в час позволява ли на учениците да действат и да поемат отговорност за това как учат или тя е пасивна среда, в която върху учениците просто се въздейства, докато те тихо слушат? Ако някой посети класната ви стая тази седмица, ще забележи ли, че на учениците се предоставя възможност да участват в изучаването? Трудно е да каним учениците да изучават усърдно, ако не им позволяваме да споделят своите прозрения, вдъхновение и наблюдавани истини. Моля, насърчавайте изучаващите да споделят истините, които научават и превърнете това в част от учебния процес в класната ви стая.

Старейшина Дейвид А. Беднар учи: „Поканата за действие е важна, защото вярата в Спасителя е принцип на действие и сила. В качеството ми на служител на Господ, моята роля не е само да разпространявам информация. За да увеличават вярата си в Исус Христос, хората трябва да действат съгласно ученията на Спасителя“.

Целта на религиозното образование в ОСЦ е: „Да се преподава възстановеното Евангелие на Исус Христос (…) по начин(и), които помагат на всички ученици (…) да стават последователи на Исус Христос за цял живот, последователи, които сключват и спазват завети, обичат Бог и другите, могат, желаят и се ангажират да събират Израил от двете страни на завесата“. Този вид ученичество няма да се случи, освен ако в преподаването си не включваме покани към тях да станат нещо повече и да живеят съгласно това, което научават.

Следният откъс е директно от Да преподаваме като Спасителя: „Нека свети вашата светлина пред човеците“. „Обичайте неприятелите си“. „Искайте, и ще ви се даде“. „Влезте през тясната порта“. (Матей 5:16, 44; 7:7, 13) Някои от най-живите и запомнящи се покани в служението на Спасителя са изказани, когато Той учи учениците Си на склона на планина с гледка към Галилейското езеро. Целта на Спасителя е да променя живота на хората, както става ясно от заключителната Му покана: „Всеки, който чуе тези Мои думи и ги изпълнява, ще се оприличи на разумен човек, който е построил къщата си на канара“ (Матей 7:24, курсив добавен). Моля, канете учениците във вашите класни стаи да живеят според наученото.

При подготовката за моето послание помолих всеки от вас да се подготви, като изучи раздела „Отправяне на покани за усърдно изучаване“ в Да преподаваме като Спасителя. Тъй като не сме физически заедно, а някои от вас може да гледат това самостоятелно, ви насърчавам да споделите прозрения относно следните въпроси с групите ви за обучение там, където сте се събрали на живо или онлайн, за което ще помолим за помощ вашите ръководители. Тези въпроси са:

• Защо изучаването на Евангелието е по-ефективно, когато включва лични действия, подготовка, споделяне и откликване на лични покани?

• Кои твърдения в Писанията и изказвания на пророци потвърждават отговора ви на предишния въпрос?

• Кое в тези твърдения ви харесва на вас лично?

Последно, моля, помислете за всеки от следните принципи, които прегледахме и как те могат да канят учениците ви да изучават усърдно: (1) канете изучаващите да се подготвят да учат, (2) насърчавайте изучаващите да споделят истините, които научават, (3) канете изучаващите да живеят според наученото.

В заключение ви каня да помислите как бихте могли да подобрявате вашето преподаване във всяка от тези три области:

• Как мога по-последователно и по-ефективно да каня учениците си да се подготвят преди урок?

• По какви начини мога да насърчавам учениците си да споделят какво научават и да бъдат активни участници в урока ми?

• Накрая, какви покани ще укрепват учениците ми и ще им помагат да прилагат това, което научават?

Братя и сестри, много ви обичаме и имаме възможност да следваме модела на Спасителя да отправяме покани за усърдно изучаване. Моля, имайте доверие на учениците си. Това е единственият начин, по който те ще станат това, което Господ иска да станат. Ние не разпространяваме информация, нито просто вдъхновяваме учениците с колоритния си характер и завладяващи уроци. Ние подготвяме учениците да оцеляват духовно в едни все по-трудни времена. Духовното оцеляване ще зависи от способността да разпознават напътствията на Светия Дух.

Президент Ръсел М. Нелсън учи: „В идните дни ще бъде невъзможно да оцелеем духовно без постоянното влияние на Светия Дух, което да ни направлява, насочва и утешава“.

Когато учим учениците си да изучават усърдно, превръщайки се в активни участници, ние ги учим и как да търсят и получават напътствия от Светия Дух. Именно това умение ще ги благославя дълго след като напуснат класните ни стаи. Като се стремите да отправяте покани за усърдно изучаване, ви обещавам, че ще виждате чудеса в живота на учениците ви. Свидетелствам, че силата е в тях. В името на Исус Христос, амин.