Годишни излъчвания
Да ставаме достойни за благословиите на храма


14:57

Да ставаме достойни за благословиите на храма

Излъчване на годишното обучение за Семинар и институт, 2025 г.

Четвъртък, 23 януари 2025 г.

Брат Чад Х Уеб: Много съм благодарен за това обучение относно уроците „Подготовка за живота“. Мисля, че всички можем да оценим колко подходящи ще бъдат тези уроци за нашите младежи. И докато гледахме видеоклипа, се сетих колко съсредоточени върху Христос могат да бъдат тези уроци. Използването на съвършения пример на Спасителя, Който живее според тези евангелски принципи, и обсъждането как Той може да помага на нашите ученици при техните обстоятелства бяха наистина въздействащи.

Харесва ми също, че уроците се основават на Божието слово, като се използват както примери от Писанията, така и от ученията на съвременните пророци. Вярвам, че същите методи, които ни помагат да преподаваме ефективно Писанията, могат да бъдат адаптирани за ефективно преподаване на вдъхновените послания на ръководителите на Църквата. Благодаря ви за този прекрасен модел и изключителното обучение.

Сега бих искал да премина към друга тема, която вълнува ума и сърцето ми. Всички сме благословени от ученията и служението на президент Ръсел М. Нелсън. Толкова съм благодарен и свидетелствам, че той е избраният пророк на Господ. Благодарен съм на Господ, че го е запазил, както и за знанието, напътствията и силата, които лично съм получавал чрез вдъхновението, което идва от Господ към президент Нелсън.

Една от поканите, които президент Нелсън често отправя, е да се научим да получаваме достъп до силата на Господ чрез заветите и храмовете. На последното събрание на областните директори решихме да започнем всяка сутрин да изучаваме ученията на президент Нелсън и други ръководители на Църквата относно заветите и дома Господен. Бях толкова трогнат от това преживяване, че помолих някои от участниците да споделят какво са научили.

Брат: От президент Нелсън, който учи какво означава да сме в завет с Бог, научих, че не трябва да гледам на Него като на главен изпълнителен директор или корпоративен мениджър в небесата, който ме чака може би да наруша някой договор. По-скоро това е заветна връзка с любящ Отец и поради това Той никога няма да се умори в усилията Си да ме подкрепя, а аз никога няма да изчерпя милосърдното Му търпение. Защото научих, че благодарение на завета имам специално място в сърцето на Бог. Това промени отношението ми например към моите молитви, при които вместо да имам чувството, че съм Му в тежест, коленичейки в края на деня и покайвайки се, аз съм привлечен към Него и искам да Му говоря, и знам, че всичко, което искам да направя, е да отвърна на любовта, която Той е проявил към мен.

Сестра: Когато мисля за заветите, си спомням за това, на което ни учи президент Нелсън, че всичко, в което вярваме, и всяко обещание, което Бог е дал на Своя заветен народ, се обединяват в храма. Не мога да отделя храма от моите завети, защото именно там научавам значението на тези завети, които съм сключила с Небесния Отец и Неговия Син, Исус Христос. Чрез тези заветни обещания, дадени в храма, като дъщеря на Бог ще получа всички небесни благословии. И благословиите се увеличават с годините и нарастването на моето разбиране за надаряването, този много специален дар от нашия Небесен Отец за нас.

Брат: От президент Нелсън научих, че след като сключим завет с нашия Небесен Отец, връзката ни с Него се променя завинаги. И това е важно за мен, защото знам, че Небесният Отец ме обича и е предвидил средства, чрез които да мога да се доближавам до Него, да Го опознавам по-добре и в крайна сметка да имам потенциала да стана като Него. Същественото при заветите е, че без значение през какво преминавате в живота, Небесният Отец е с вас, Той върви до вас, държи ръката ви и ви води по пътеката. И всичко това е благодарение на заветите.

Брат: Чувствам се толкова благодарен за благословиите да имаме пророк. С помощта на неговите учения разбирам по-добре специалната любов, която Бог изпитва към онези, които са встъпили в завет с Него. И факта, че Той никога няма да се откаже от тази връзка; нещо повече, Той никога няма да престане да ни дава възможности да се покайваме и променяме. Познаването на същността на Бог е надежда и изцеление за сърцето ми.

Брат: Когато сме обвързани с Христос, както президент Нелсън учи, ние отиваме там, където отива Той, правим това, което прави Той. Например, ако бъда „впрегнат“ заедно с Него и Той е „старшият вол“, тогава отивам там, където отива Той, казвам това, което казва Той, правя това, което прави Той. И се надявам, че тази обвързаност ще ми помага накрая да бъда такъв, какъвто е Той. Повече от всичко в живота си искам да върша онова, което Му е угодно. Искам да стигна до момента, в който, в моя собствен живот и сърце, всичко, което върша, ще Му е угодно. Не знам как да се отплатя на Спасителя за това, което е направил за мен, освен да направя това, което Той иска от мен.

Брат: От президент Нелсън съм чувал, че когато встъпим в заветни взаимоотношения с нашия Небесен Отец, ни се дава допълнителна сила в живота. Сила, която е осезаема. Това е нещо, което може да ни носи надежда, изцеление и вяра, може да бъде нещо, което ни повдига в най-трудните моменти. Прекрасна част от тази заветна връзка е, че имаме Небесен Отец, Който никога няма да ни изостави. Когато се борим със съмнение, Той ще ни помага да го заменим с вяра. Когато се борим с пристрастяване, Той ще ни помага да го заменим със свобода. Когато се борим с отчаяние, Той ще изпълва душите ни със светлина. Чудото на Спасителя Исус Христос е, че Той ни предлага специален вид любов и милост, които винаги ни връщат обратно към Него.

Брат Уеб: Вероятно има много учения или конкретни изявления на президент Нелсън, които са ви станали любими. Например може би си спомняте, че на първата си пресконференция като президент на Църквата през 2018 г., президент Нелсън ни помоли да започваме с крайната цел наум. Говорейки от храма Солт Лейк, той каза: „Целта, към която се стремим всички ние, е да бъдем надарени със сила в Господния дом“.

През 2021 г. той каза: „Най-безопасното духовно място е да живеете в рамките на вашите храмови завети!“.

През 2024 г. той учи: „Нищо друго няма да ви помага повече да се държите здраво за пръта от желязо от това да се покланяте в храма. (…) Нищо друго няма да ви защитава повече. (…) Нищо друго няма да укрепва свидетелството ви за Господ Исус Христос и Неговото Единение или да ви помага да разбирате Божия великолепен план повече.

В своето обръщение на последната обща конференция той каза: „Ето моето обещание към вас: Всеки, който искрено търси Исус Христос, ще Го намери в храма.

И накрая, в статията си в Лиахона, озаглавена „Вечният завет“, той учи: „Щом сключим завет с Бог, завинаги преставаме да бъдем неутрални. Бог няма да се откаже от личната връзка с хората, които са изградили такава връзка с Него. Всъщност, всички хора, които са сключили завет с Бог, имат достъп до специален вид любов и милост. (…) (Той) ще продължава да работи с тях и да им предоставя възможности да се променят. Бог ще им прощава, когато се покайват. И ако се отклонят, Той ще им помага да намерят обратно пътя си към Него. (…) Благодарение на нашия завет с Бог, Той никога няма да престане да ни помага и ние никога няма да изчерпим Неговото милостиво търпение към нас“.

Президент Нелсън учи за храма и заветите не само като президент на Църквата, но преди повече от 15 години, когато се опитвахме да формулираме нова цел за Семинар и институт, именно старейшина Ръсел М. Нелсън, който тогава служеше като председател на Изпълнителния комитет на Борда по образованието, ни насърчи да включим втория израз във формулировката на нашата цел, която гласи: „Нашата цел е да помагаме на младежите и пълнолетните младежи (…) да се подготвят за благословиите на храма“.

Чудя се дали в усилията ни да съкратим формулировката на нашата цел не сме говорили само от гледна точка на задълбочаването на обръщането във вярата? Въпреки че напредъкът, който постигаме, е чудесен и акцентът в тази посока трябва да продължава, вярвам, че можем да правим повече, за да наблягаме върху втората част от нашата цел и да помагаме на повече младежи и пълнолетни младежи да се подготвят за благословиите на храма. Не предлагам всички вие да напишете нов урок или да създадете нови програми, но ви моля да размишлявате, дори да се молите, какво още лично вие можете да правите в контекста на това, което вече правите.

Докато задавах този въпрос на хората, чух много добри отговори. Сред тях са следните предложения: първо, да бъдем в крак с пророческите акценти и учения относно заветите и дома Господен. Второ, целенасочено да свързваме любовта си към Исус Христос и вярата в Него със стремежа да бъдем достойни за благословиите на храма. Трето, когато е уместно, да насочваме вниманието към въпросите за храмова препоръка. Четвърто, да се позоваваме на конкретните завети, като преподаваме принципите на Евангелието, помагайки на учениците да разберат учението за заветите. И пето, да споделяме собствената си любов и признателност към храма и да помагаме на учениците да разпознават благословиите, които идват в живота им, когато спазват сключените от тях завети. Ще имате много други идеи; моля, продължавайте да ги обсъждате като преподаватели и в групите за обучение и да споделяте това, което научавате.

Като пример за това, което вярвам, че може и ще се случи, бих искал да ви споделя за едно скорошно развитие на нещата. Преди няколко години бях в Гуам с нашите областни и регионални директори от Азия и Тихоокеанския регион. На едно от събранията обсъдихме как можем да помагаме на повече ученици да бъдат достойни за благословиите на храма. След тези събрания нашият областен директор във Филипините, Юлиус Бариентос, се срещна със своя съвет на регионалните директори и те решиха, че ще работят по-тясно с ръководителите на Църквата, за да помагат на повече младежи и пълнолетни младежи да имат валидна храмова препоръка. Те бяха насърчени от своето областно президентство, което вече си беше поставило за цел да увеличи броя на членовете с храмова препоръка като част от плана на областта. Ръководителите и координаторите на Семинар и институт също се срещаха с местни ръководители на Църквата на всички нива и заедно обсъждаха полаганите усилия и отчитаха напредъка си.

Искам да бъда ясен по този въпрос: те не са действали независимо от ръководителите на Църквата. Те помагаха на ръководителите, които вече имаха поставена цел и план и които следваха насоките на своето областно президентство. Те наистина помагаха, съсредоточавайки се върху заветите и храма, преподавайки тези неща по естествен начин при всяка възможност и говорейки често за благословиите на храма.

За три години, с обединените усилия на ръководителите на Църквата, родителите и учителите в Семинар и институт, броят на младежите с храмова препоръка във Филипините се е увеличил с 277 процента. Но благословията не намира израз само в числата; въздействието върху младежите и техните семейства е огромно. Така е било за семейство Топиадор от кол Баямбанг, на снимката тук. Подобно на много други семейства във Филипините, сега членовете на семейство Топиадор често посещават храма заедно. Благословията едно семейство да отива заедно в храма има вечно значение и е в основата на това, което Господ иска за Своите чеда. Вярвам, че чрез усилията ни да се съсредоточаваме върху благословиите на дома Господен, ние можем да помагаме на повече младежи и пълнолетни младежи по целия свят да сключват завети с Господ и да ги спазват.

В заключение бих искал да споделя един прост нагледен урок. Мислех си за силата на заветите и как бихме могли да обясним това толкова ясно, че дори дете да го разбере. Тогава си спомних за нагледен урок, който някои от вас са виждали. Мисля, че за първи път видях брат Чад Уилкинсън да го използва.

Ако помоля някого от вас да дойде и да счупи този молив, всеки ще може да го направи. Но какво ще стане, ако взема молива и го залепя на тази бейзболна бухалка? В този случай ще можете ли да счупите молива? Какво или кой е моливът в този прост пример? Какво или кой е бухалката? И какво символизира тиксото? Нагледният урок загатва, че моливът символизира вас и мен, бухалката символизира Спасителя Исус Христос, а тиксото – нашите завети.

Силата на заветите е в това, че те ни обвързват с Исус Христос. Запомнете, нищо друго няма да ви защитава повече. Най-безопасното място е да живеем в рамките на нашите завети. Колкото по-често подновяваме нашите завети, толкова по-силна става връзката. И дори моливът да е счупен, чрез заветите Спасителят може да ни изцелява. И ако двама души искат да бъдат заедно завинаги, заветите ще ги свържат един с друг и с Господ.

Толкова съм благодарен, че Господ ни обича достатъчно, за да ни благославя със завети. Нека спазваме сключените завети и нека помагаме на все повече младежи и пълнолетни младежи да бъдат достойни за благословиите на дома Господен, където всеки, който искрено търси Исус Христос, ще Го намери. В името на Исус Христос, амин.

Сега за мен е привилегия да ви представя старейшина Кларк Г. Гилбърт. Старейшина Гилбърт е призован като висш ръководител седемдесетник през 2021 г. Понастоящем той служи като пълномощник на Образователната система на Църквата. Дипломира се от университетите Бригъм Йънг, Станфорд и Харвард и започва кариерата си като професор в университета Харвард. Работил е като главен изпълнителен директор на Deseret News и Deseret Digital Media. Също така е служил като президент на УБЙ – Айдахо и BYU–Pathway. Женен е за Кристин Калдър. Те имат осем деца.

Благодарен съм за старейшина Гилбърт. Той е забележителен ментор. Силно загрижен е за работата на Семинара и института. Оценявам неговата съгласуваност с президент Нелсън и другите ръководители на Църквата и как винаги търси възможности да набляга върху техните учения. Той обича Господ, работи неуморно, за да Му служи, и използва всяка възможност да свидетелства за Спасителя Исус Христос. Днес съм развълнуван и благодарен за възможността да се уча от него.