Ръководство за учителя в Семинара: Старият завет

Съдържание
Заглавна страница
Въведение към Ръководство за учителя в Семинара: Старият завет
Уроци от Стария завет
- Добре дошли в Стария завет
- Моисей 1, Авраам 3
- Битие 1–2, Моисей 2–3, Авраам 4–5
- Битие 3–4, Моисей 4–5
- Битие 5, Моисей 6
- Моисей 7
- Битие 6–11, Моисей 8
- Битие 12–17, Авраам 1–2
- Битие 18–23
- Битие 24–33
- Битие 37–41
- Битие 42–50
- Изход 1–6
- Великден
- Изход 7–13
- Изход 14–18
- Изход 19–20, 24, 31–34
- Изход 35–40, Левит 1, 4, 16, 19
- Числа 11–14, 20–24, 27
- Второзаконие 6–8, 15, 18, 29–30, 34
- Исус Навин 1–8, 23–24
- Съдии 2–4, 6–8, 13–16
- Рут, 1 Царе 1–7
- 1 Царе 8–10, 13, 15–16
- 1 Царе 17–18, 24–26; 2 Царе 5–7
- 2 Царе 11–12; 3 Царе 3, 6–9, 11
- 3 Царе 12–13, 17–22
- 4 Царе 2–7
- 4 Царе 16–25
- 2 Летописи 14–20, 26, 30
- Ездра 1, 3–7; Неемия 2, 4–6, 8
- Естир
- Йов 1–3, 12–14, 19, 21–24, 38–40, 42
- Псалми 1–2, 8, 19–33, 40, 46
- Псалми 49–51, 61–66, 69–72, 77–78, 85–86
- Псалми 102–103, 110, 116–119, 127–128, 135–139, 146–150
- Притчи 1–4, 15–16, 22, 31; Еклисиаст 1–3, 11–12
- Исайя 1–12
- Исайя 13–14, 22, 24–30, 35
- Исайя 40–49
- Исайя 50–57
- Исайя 58–66
- Йеремия 1–3, 7, 16–18, 20
- Йеремия 31–33, 36–38; Плачът на Йеремия 1, 3
- Йезекиил 1–3, 33–34, 36–37, 47
- Даниил 1–7
- Осия 1–6, 10–14; Йоил
- Амос, Авдий, Йона
- Михей, Наум, Авакум, Софония
- Агей 1–2; Захария 1–4, 10–14
- Малахия
Уроци „Подготовка за живота“
- Овладяване на ученията: намиране на отговори на моите въпроси
- Умения за изучаване на Писанията
- За укрепването на младежите: правене на избори
- Развиване на способности за разчитане на собствените сили
- Физическо и емоционално здраве
- Подготовка за бъдещо образование и заетост
- Постигане на успехи в училище
- Подготовка на мисионери
- Подготовка за храма
- Учения на църковните ръководители
Приложение

Плачът на Йеремия 1, 3: „Понеже не чезнат щедростите Му“

„Плачът на Йеремия 1, 3: „Понеже не чезнат щедростите Му“, Ръководство за учителя в Семинара: Старият завет, 2026 г.

„Плачът на Йеремия 1, 3: „Понеже не чезнат щедростите Му“, Ръководство за учителя в Семинара: Старият завет

Йеремия 31–33, 36–38; Плачът на Йеремия 1, 3: Урок 136

Плачът на Йеремия 1, 3

„Понеже не чезнат щедростите Му“

A Hispanic man gives the Savior, Jesus Christ, a hug. Christ is wearing a white robe.

Тъй като Спасителят е изпълнен със състрадание, Той желае да изцелява, утешава и прощава, дори когато съгрешаваме против Него. След като Йерусалим е унищожен, поради грях и бунт, Йеремия се опитва да помогне на юдеите да разберат състраданието на Спасителя и да намерят надежда в него. Този урок може да помогне на учениците да почувстват състраданието на Спасителя към тях, дори когато грешат.

Подготовка на учениците: Поканете учениците да си припомнят история от Писанията, която представя състрадателната природа на Спасителя. Учениците ще имат възможност да се позоват на тази история в урока.

Предложения за дейности за изучаване

След като съгрешим

Представете си, че млад мъж е давал всичко от себе си, за да прави добри избори в живота си. Един ден, докато присъства на парти, той се поддава на натиска на връстниците си и пие алкохол, защото иска да се впише в средата. На следващата сутрин се събужда самотен, виновен и разочарован. Малко по малко започва да прави и други лоши избори и започва да губи надежда за бъдещето си.

Напишете на дъската отговорите на учениците на следните въпроси. Писмените отговори ще бъдат цитирани по време на целия урок.

Когато хората грешат, как може да виждат или чувстват себе си?
Какво биха могли да виждат или чувстват Небесния Отец и Исус Христос?

Поканете учениците да размишляват върху следните въпроси, за да оценят собствените си чувства.
Мислили ли сте някога за някое от твърденията на дъската?
Кои от тези твърдения знаете, че са неверни? За кои не сте сигурни?

Важно е да помним, че всички ние съгрешаваме и „не заслужава(ме) да се прослав(им) от Бога“ (Римляните 3:23). Докато днес изучавате Плачът на Йеремия, търсете впечатления от Светия Дух, които могат да ви помогнат да разпознаете отношението на Небесния Отец и Исус Христос към вас, дори когато допускате грешки.

Съжаление за греха

Бихте могли да покажете следното изображение. Поканете учениците да споделят какво виждат на това изображение или как то ги кара да се чувстват. Обяснете, че на това изображение са представени Йеремия и неговата голяма скръб. Учениците могат да споделят какво си спомнят за историята на Йеремия и защо той се чувства наскърбен. Ако е необходимо, споделете подробности от следващия абзац.

The Cry of Jeremiah. From an engraving done at the Nazareen School.

В продължение на около 40 години Господ е заповядвал на Йеремия да пророкува на дома Израилев за унищожението и пленничеството на Йерусалим, ако хората изберат да не се покаят и да не се обърнат отново към Бог (вж. Йеремия 16:1–13). По време на царуването на цар Седекия, вавилонците разрушават Йерусалим и отвеждат много хора в плен, изпълнявайки Господното пророчество (вж. Йеремия 52). Известно време след тези събития, Йеремия написва книгата Плачът на Йеремия.

Бихте могли да обясните, че думата плач се отнася за изрази на дълбока скръб или мъка.

Следната дейност може да помогне на учениците да разберат страданията, които изпитва Господният народ. Може да разделите учениците по двойки или на малки групи, за да изучават откъсите от Писанията. Обяснете, че Йеремия написва повечето от тези стихове, сякаш говори самият град Йерусалим.

Прочетете един или два от следните откъси и потърсете думи или изрази, които изразяват как се чувстват хората, след като страдат поради греховете си.

Плачът на Йеремия 1:1–4

Плачът на Йеремия 1:16–18

Плачът на Йеремия 1:20–22

Кои думи или изрази открихте?

За да помогнете на учениците да изследват от вечна перспектива това, което са открили, може да зададете следния въпрос.
Като знаем, че Небесният Отец и Исус Христос ни обичат, защо според вас Те ни позволяват да изпитваме този вид страдание, когато съгрешаваме?

Ако учениците се нуждаят от помощ, за да отговорят на този въпрос, може да ги поканите да прочетат откъси като 2 Коринтяните 7:9–10; Алма 42:18, 29; Учение и завети 95:1 и да потърсят възможни отговори.

Състраданието на Спасителя

Останалата част от урока може да помогне на учениците да чувстват състраданието, което Спасителят изпитва към нас, дори когато грешим.

Бихте могли да разпределите учениците по двойки, за да изучат следните откъси и да отговорят на придружаващите ги въпроси. Например един ученик може да изучава стихове 22–26, а другият стихове 31–33.

Размишлявайте върху твърденията на дъската от началото на урока. Прочетете Плачът на Йеремия 3:22–26, 31–33 и потърсете думи или изрази, които бихте споделили с някого, който се чувства по този начин.

Кои думи или изрази бихте споделили? Защо?
Коя истина от тези стихове бихте искали те да разберат?

Докато учениците споделят, те може да открият следната истина: Господ изпитва състрадание към нас, дори когато грешим.

Ако учениците се нуждаят от помощ, за да разберат думата състрадание, може да споделите следното определение: „Съпричастност със страдащия; изразяване на съчувствие, съжаление и милост към някого“ (Ръководство към Писанията, „Състрадание“, Евангелска библиотека).

За да разберат по-добре състраданието на Спасителя, учениците биха могли да изпълнят следната дейност. Вместо да изучават един от следните варианти, може да измислят и изучат различна история от Писанията, която представя състраданието на Спасителя.

Изпълнете един от следните варианти за изучаване, като потърсите това, което ви помага да разберете по-добре как може да изпитвате състраданието на Спасителя в живота си.

Изучете една от следните истории, които показват състраданието на Спасителя: Матей 18:23–35, Йоан 8:1–11.
Изучете един или два от следните откъси от Писанията, които учат за състраданието на Спасителя: Мосия 15:7–9, Учение и завети 64:2–4, Учение и завети 101:9.

Бихте могли да поканите учениците да преподадат един на друг това, което са научили и почувствали. Може да поканите желаещите ученици да споделят с класа.

Следното свидетелство също може да помогне в това обсъждане.

Старейшина Дейл Г. Ренлънд от Кворума на дванадесетте апостоли свидетелства:

15:46

Исус Христос може да прощава, защото Той е платил цената за нашите грехове.

Нашият Изкупител избира да прощава, поради Своето несравнимо състрадание, милост и любов.

Нашият Спасител иска да прости, защото това е едно от Неговите божествени качества.

И бидейки Добрият Пастир, Той изпитва радост, когато ние се избираме да се покаем.

Когато изпитваме божествена скръб за нашите действия, когато избираме да се покайваме, ние незабавно каним Спасителя в нашия живот. („Покаянието: един радостен избор“, Лиахона, ноем. 2016 г., с. 123)

Да чувствам състраданието на Спасителя към мен

Кога вие или някой ваш познат сте изпитали състраданието на Спасителя? (Помнете да не споделяте за минали грехове или твърде лични неща.)

Напомнете на учениците за младия мъж от началото на урока.
Какво бихте споделили с този млад мъж въз основа на наученото днес?

Допълнителни източници

Ами ако чувствам, че изборите ми ме отдалечават твърде много от Небесния Отец и Исус Христос?

Старейшина Дитер Ф. Ухтдорф от Кворума на дванадесетте апостоли учи:

14:31

Може би някои дори са се питали: „Възможно ли е изобщо да се върна? Ще остана ли завинаги заклеймен/а, отхвърлен/а и винаги ли ще ме отбягват старите приятели? По-добре ли е да остана изгубен/а? Как ще реагира Бог, ако се опитам да се завърна?“ (…)

Нашият Небесен Отец ще се завтече към нас, сърцето Му ще прелива от любов и състрадание. (…)

Небесата ще се радват на нашето завръщане. („Блудният син и пътят, който води към дома“, Лиахона, ноем. 2023 г., с. 88)

Как състраданието на Спасителя може да ми помага?

Старейшина Дейл Г. Ренлънд от Кворума на дванадесетте апостоли обяснява:

Състраданието на Спасителя към нашите несъвършенства ни доближава към Него и ни мотивира в опитите ни да се покайваме и да Му подражаваме. („Нашият Добър Пастир“, Лиахона, май 2017 г., с. 29)

Старейшина Питър Ф. Мърс от Седемдесетте свидетелства:

10:2

Независимо дали носите бремето на неопростен грях, страдате поради обида, нанесена ви отдавна, или се мъчите да си простите за случайна грешка, вие имате достъп до изцеляващата и изкупваща сила на Спасителя Исус Христос.

Свидетелствам, че Той е жив. Той е нашият Спасител и Изкупител. Той ни обича. Той изпитва състрадание към нас, изпълнен е с милост и може да ни изцелява. („Той може да ме изцели!“, Лиахона, май 2023 г., с. 41)

Ами ако се опитвам да се покая, но въпреки това ми е трудно?

Старейшина Ричард Г. Скот (1928 – 2015) от Кворума на дванадесетте апостоли свидетелства:

15:26

Радостните вести за всеки, който желае да се освободи от последиците на неправилни избори в миналото, са следните: Господ гледа на слабостите по-различно, отколкото на бунта. Макар Господ да ни предупреждава, че всеки бунт, за който не сме се разкаяли, ще доведе до наказание, щом Господ говори за слабости, Той винаги го прави с милост. („Лична сила чрез Единението на Исус Христос“, Лиахона, ноем. 2013 г., с. 83)

Старейшина Нийл Л. Андерсън от Кворума на дванадесетте апостоли споделя:

Ако се получи така, че допускате едни и същи грешки, затруднявайки се да бъдете постоянни в желанието си да се промените, изразете пред Небесния Отец своята любов към Него и укрепете вярата си в Господ Исус Христос. Учете се от Него, изучавайте Неговото свещено Единение и мислете задълбочено какво е изстрадал Той за вас. Спазвайте заповедите Му с по-голяма точност. Като вършите своята част в изграждането на вярата си в Спасителя, аз ви обещавам, че небесата ще увеличават този дар на вяра и ще имате духовната сила да се покайвате за греховете си и да не се връщате към тях. (The Divine Gift of Forgiveness (2019 г.), с. 104)

Допълнителни дейности за изучаване

Алтернативно начало

Като алтернативен начин да започнете урока, бихте могли да покажете видеоклипа „Point of Safe Return“ („Точката на безопасно завръщане“) от 0:00 до 1:58 мин. В този видеоклип старейшина Дитер Ф. Ухтдорф от Кворума на дванадесетте апостоли споделя аналогия, с която учи относно способността на Спасителя да изцелява и прощава.

15:40

Поканете учениците да обсъдят следния въпрос:

По какви начини Сатана се опитва да ни убеди, че сме преминали „точката на безопасно завръщане“, когато извършим грях?

Поканете учениците да помислят дали са чувствали, че не може да бъдат опростени за допуснат грях или грешка. Бихте могли да покажете следното изказване.

Старейшина Ухтдорф продължава:

Христос дойде да ни спаси. Ако ние сме поели по грешен път, Единението на Исус Христос може да ни даде увереността, че грехът не представлява точка, от която няма връщане назад. Безопасното завръщане е възможно, ако следваме Божия план за наше спасение. („Точката на безопасно завръщане“, Лиахона, май 2007 г., с. 99)

Докато учат, учениците биха могли да търсят доказателства за способността на Спасителя да ни спаси от нашите грехове.

Нуждата от скръб по Бога

Учениците може да имат въпроси относно това защо се чувстваме виновни или страдаме, когато извършваме грях. Един от начините да отговорите на тези въпроси е да изучавате ролята на скръбта по Бога.

Поканете учениците да помислят за разликата между скръбта по Бога и светската скръб. Учениците може да изучават на какво учи апостол Павел в 2 Коринтяните 7:9–10. Също така биха могли да прочетат в Мормон 2:11–14 за нефитите, които изпитват скръб, поради греховете си. Учениците може да обсъдят въпрос, подобен на следния:

Какво научавате за скръбта по Бога и светската скръб?

Бихте могли да споделите и следното изказване на президент Дитер Ф. Ухтдорф, по онова време член на Първото президентство:

16:19

Скръбта по Бога ни вдъхновява към промяна и надежда чрез Единението на Исус Христос. Светската скръб ни разяжда, убива надеждата и ни убеждава да се отдаваме все повече на изкушенията.

Скръбта по Бога води до обръщане във вярата и промяна в сърцето. Тя ни кара да мразим греха и да обичаме доброто. Тя ни дава сили да се изправим и да вървим в светлината на Христовата любов. Истинското покаяние означава промяна, а не тормоз или изтезание. Да, прочувственото съжаление и истинското разкаяние за непослушанието са често болезнени, (но важни стъпки в свещения процес на покаянието). Но когато вината води до самонамразване или ни възпира отново да се изправим, тя по-скоро възпрепятства нашето покаяние, отколкото да го подбужда. („Сега можете да се справите!“, Лиахона, ноем. 2013 г., с. 56)