Те са съдии на самите себе си
Ако сме упражнявали вяра в Исус Христос, сключили сме завети с Бог, спазвали сме ги и сме се покайвали за греховете си, тогава съдът ще бъде приятен.
Книгата на Мормон завършва с вдъхновяващите покани от Мороний „елате в Христа“, „станете съвършени в Него“, „отречете (се) от всякакво безбожие“ и „заобича(й)те Бога с цялата си мощ, ум и сила“. Интересно е, че последното изречение от неговите указания показва очакване както на възкресението, така и на Последния съд.
Той казва: „Скоро ще отида да почивам в рая Божий, докато моят дух и тяло не бъдат събрани отново и не бъда доведен тържествуващ през въздуха, за да ви посрещна пред приятния съд на Великия Йехова, Вечният Съдия на живи и на мъртви“.
Заинтригуван съм от това, че Мороний използва думата „приятния“, за да опише Последния съд. Други пророци от Книгата на Мормон също описват съда като „славен ден“ и нещо, което трябва да очакваме „с око на вяра“. И въпреки това, често, когато очакваме съдния ден, се сещаме за други описания на пророци, като например „срам и ужасна вина“, „страх и боязън“ и „безкрайна окаяност“.
Вярвам, че този рязък контраст в езика показва, че учението на Христос дава възможност на Мороний и други пророци да очакват този велик ден с нетърпение и надежда, вместо със страха, за който те предупреждават онези, които не са духовно подготвени. Какво разбира Мороний, което вие и аз имаме нужда да научим?
Моля се за помощта на Светия Дух, докато обмисляме плана на щастие и милост на Небесния Отец, единителната роля на Спасителя в него и начините, по които ще бъдем „отговор(ни) за собствените си грехове в съдния ден“.
Планът на щастие на Отца
Основните цели на плана на Отца са да осигури на Неговите духовни чеда възможности да получат физически тела, да се научат „да различават доброто от злото“ чрез земен опит, да израстват духовно и да напредват във вечността.
Това, което в Учение и завети е наречено нравствена свобода на избор, заема централно място в плана на Бог да се осъществят безсмъртието и вечният живот на Неговите синове и дъщери. Този съществен принцип е описан в Писанията и като свобода на избор и свобода да избираме и да действаме.
Понятието „нравствена свобода на избор“ е поучително. Сред синонимите на думата „нравствен“ са „добър“, „честен“ и „добродетелен“. Сред синонимите на израза „свобода на избор“ са „действие“, „активност“ и „работа“. Следователно нравствената свобода на избор може да се разбира като способността и привилегията да избираме и да действаме за себе си по начини, които са добри, честни, добродетелни и правилни.
Творенията на Бог включват както „нещата, които действат, (така) и нещата, на които се въздейства“. А нравствената свобода на избор представлява божествено проектираната „сила за независимо действие“, която ни дава възможност, като чеда на Бог, да станем действащи лица, а не само обекти, на които се въздейства.
Земята е създадена като място, на което чедата на Небесния Отец да могат да бъдат изпитани, за да се види дали ще вършат „всички неща, които Господ, техният Бог, ще им заповяда“. Основна цел на Сътворението и на нашето земно съществуване е да ни се даде възможността да действаме и да станем това, което Господ ни кани да станем.
Господ казва на Енох:
„Ето, тези твои братя, те са творение на ръцете Ми; Аз им дадох тяхното познание в деня, в който ги създадох; и в Едемската градина Аз дадох на човека неговата свобода на избор.
И на братята ти казах, и също дадох заповед, че трябва да се обичат един друг и че трябва да изберат Мен, Отца им“.
Основните цели на упражняването на свободата на избор са да се обичаме едни други и да избираме Бог. И тези две цели са в пълно съответствие с първата и втората голяма заповед да възлюбим Бог с цялото си сърце, душа и ум и да възлюбим ближния си, както себе си.
Обърнете внимание, че ни е заповядано – не сме просто увещавани или съветвани, а ни е заповядано – да упражняваме своята свобода на избор, за да се обичаме едни други и да избираме Бог. Позволете ми да предложа, че в Писанията допълващата дума „нравствена“ не е само прилагателно, а вероятно и божествено указание относно начина, по който следва да използваме нашата свобода на избор.
Един познат химн е озаглавен „Избери правилно“ с причина. Не сме благословени с нравствена свобода на избор, за да правим каквото си искаме и когато поискаме. Напротив, според плана на Отца, ние сме получили нравствена свобода на избор, за да търсим вечната истина и да действаме в съответствие с нея. Като „действа(щи) за самите себе си“, ние трябва да сме ревностно заети в добри начинания, „да върш(им) много неща според собствената си свободна воля и да осъществява(ме) много праведност“.
Вечната значимост на нравствената свобода на избор се подчертава в разказа от Писанията за доземния съвет. Луцифер се разбунтувал срещу плана на Отца за Неговите чеда и се опитал да унищожи силата на самостоятелните действия. Показателно е, че явното неподчинение на дявола е насочено директно към принципа за нравствената свобода на избор.
Бог обяснява: „Затова, тъй като Сатана се разбунтува срещу Мен и поиска да унищожи свободата на избор на човека (…) Аз сторих (…) той да бъде низвергнат“.
Егоистичният план на противника бил да отнеме от Божиите чеда способността да станат „действа(щи) за самите себе си“ и да могат да действат в праведност. Неговото намерение било да остави чедата на Небесния Отец да бъдат обекти, на които може само да се въздейства.
Да правим и да ставаме
Президент Далин Х. Оукс подчертава, че Евангелието на Исус Христос ни кани както да узнаем нещо, така и да станем нещо чрез праведно упражняване на нравствената свобода на избор. Той казва:
„Много стихове от Библията и съвременните Писания говорят за Последния съд, на който всички хора ще бъдат наградени според делата и действията си или желанията на сърцата си. Но други стихове добавят към това, като казват, че ще бъдем съдени според състоянието, което сме постигнали.
Пророкът Нефи описва Последния съд през призмата на това какви сме станали: „… и ако делата им са били нечистотия, те трябва да бъдат нечисти; и ако те са нечисти, нужно е те да не могат да живеят в царството Божие“ (1 Нефи 15:33, курсив добавен). Мороний заявява: „… онзи, който е нечист, ще остане нечист; а онзи, който е праведен, ще остане праведен“ (Мормон 9:14, курсив добавен)“.
Президент Оукс продължава: „От такива учения заключаваме, че Последният съд не е само оценка на общия сбор от добри и лоши дела – на това, което сме извършили. Той е потвърждение на крайния резултат от делата и мислите ни – това, което сме станали“.
Единението на Спасителя
Нашите дела и желания сами по себе си не могат и няма да ни спасят. „След всичко, което можем да сторим“, ние се помиряваме с Бог само чрез милостта и благодатта, достъпни чрез безпределната и вечна единителна жертва на Спасителя.
Алма заявява: „… започнете да вярвате в Сина Божий, че Той ще дойде да изкупи Своя народ, и че ще страда и ще умре, за да извърши единение за греховете им; и че ще се вдигне от мъртвите, което ще осъществи възкресението, тъй че всички човеци да застанат пред Него, за да бъдат съдени според делата им в последния и съден ден“.
„Ние вярваме, че чрез Единението Христово цялото човечество може да бъде спасено чрез подчинение на законите и обредите на Евангелието.“ Колко благодарни следва да бъдем, че нашите грехове и нечестиви дела няма да бъдат свидетелство против нас, ако наистина сме „родени отново“, упражняваме вяра в Изкупителя, покайваме се с „искреност в сърцето“ и „истинско намерение“ и „устои(м) до края“.
Страх от Бог
Мнозина от нас може да очакват, че явяването ни пред съда на Вечния Съдия ще бъде подобно на процес в светски съд. Ще председателства съдия. Ще бъдат представени доказателства. Ще бъде произнесена присъда. И вероятно ще бъдем несигурни и уплашени, докато не разберем крайния резултат. Но смятам, че подобно описание е неточно.
Различно, но свързано със земните страхове, които често изпитваме, е така нареченото в Писанията „страхопочитание“ към Бог или „страх от Господа“. За разлика от светския страх, който поражда паника и безпокойство, страхът от Бог кани в живота ни мир, сигурност и увереност.
Праведният страх обхваща дълбокото чувство на почит и благоговение към Господ Исус Христос, подчинение на Неговите заповеди и очакване на Последния съд и справедливостта на Неговата ръка. Страхът от Бог произлиза от едно правилно разбиране на божествената същност и мисия на Изкупителя, желание да подчиним волята си на Неговата и знание, че всички мъже и жени ще бъдат отговорни за своите земни желания, мисли, думи и дела в съдния ден.
Страхът от Господ не е неохотно опасение за поява в Неговото присъствие, за да бъдем съдени. По-скоро той е перспективата в крайна сметка да признаем за себе си нещата такива, каквито са в действителност и каквито ще станат в действителност.
Всички хора, които са живели, които сега живеят и които някога ще живеят на земята, „ще бъдат доведени да застанат пред съдилището на Бога, за да бъдат съдени от Него според делата им, били те добри или били те зли“.
Ако желанията ни са били праведни, а делата ни – добри, т.е. ако сме упражнявали вяра в Исус Христос, сключили сме завети с Бог, спазвали сме ги и сме се покайвали за греховете си, тогава съдът ще бъде приятен. Както заявява Енос, ние ще „застане(м) пред (Изкупителя); тогава ще вид(им) лицето Му с удоволствие“. И в последния ден ние ще бъдем „възнаграден(и) в праведност“.
И обратното, ако желанията ни са били зли, а делата ни – нечестиви, тогава съдът ще е причина за страх. Ще имаме „съвършено знание“, „ясен спомен“ и „живо чувство за собствената (си) вина“. „… ние не ще посмеем да погледнем към нашия Бог; и ние бихме били много щастливи, ако можехме да заповядаме на канарите и планините да паднат върху ни, за да ни скрият от Неговото присъствие.“ И в последния ден ние ще „има(ме) своята награда от зло“.
В крайна сметка ние сме съдии на самите себе си. Няма нужда някой да ни казва къде да отидем. В Господното присъствие ние ще признаем какви сме избрали да станем в земния живот и ще знаем за себе си къде трябва да бъдем във вечността.
Обещание и свидетелство
Разбирането, че Последният съд може да бъде приятен, не е благословия, запазена само за Мороний.
Алма описва обещаните благословии, достъпни за всеки отдаден ученик на Спасителя. Той казва:
„… значението на думата възстановяване е да се върне отново зло за злото или плътско за плътското, дяволско за дяволското; добро за това, което е добро; праведно за това, което е праведно; справедливо за това, което е справедливо; милостиво за това, което е милостиво. (…)
Действай(те) справедливо, съд(ете) праведно и непрестанно върш(ете) добро; и ако прави(те) всички тези неща, тогава (вие) ще получи(те) наградата си; да, милостта ще (ви) бъде възстановена отново; правосъдието ще (ви) бъде възстановено отново; и праведното съдене ще (ви) бъде възстановено отново; и доброто (ви) ще бъде възнаградено отново“.
С радост свидетелствам, че Исус Христос е нашият жив Спасител. Обещанието на Алма е истинно и се отнася за вас и мен – днес, утре и за цялата вечност. За това свидетелствам в святото име на Господ Исус Христос, амин.