Блажени са миротворците

Представете си заедно с мен, че сте тийнейджър в Капернаум, близо до Галилейското езеро, по време на служението на Исус Христос. Разнася се мълвата за духовен наставник – учител – чието послание привлича множества. Съседите планират да пътуват до една планина близо до езерото, за да Го чуят.

Присъединявате се към други хора, които вървят по прашните пътища на Галилея. Когато пристигате, сте изненадани от огромната тълпа, събрала се да чуе този Исус. Някои тихо шепнат „Месията“.

Слушате. Словата Му докосват сърцето ви. По време на дългия път към дома избирате тишината пред разговорите.

Размишлявате над чудни неща – неща, които са отвъд дори закона на Моисей. Той е говорил да обръщаме и другата буза и да обичаме враговете си. Обещал е: „Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии синове“.

Във вашата действителност, докато усещате тежестта на трудните дни, изпълнени с несигурност и страх, мирът сякаш е нещо далечно.

Ускорявате крачка, пристигате у дома без дъх. Семейството ви се събира, баща ви пита: „Разкажи ни какво чу и изпита“.

Споделяте, че Той ви е поканил да правите така, че светлината ви да свети пред другите, да търсите праведност дори когато сте преследвани. Гласът ви потреперва, когато повтаряте: „Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии синове“.

Вие питате: „Мога ли наистина да стана миротворец, когато светът е в размирици, когато сърцето ми е изпълнено със страх и когато мирът сякаш е нещо толкова далечно?“.

Баща ви поглежда майка ви и отговаря нежно: „Да. Започваме на най-основното място – в сърцата си. След това в нашите домове и семейства. Докато се упражняваме там, миротворството може да се разпространява из нашите улици и села“.

Превъртаме 2000 години напред. Няма нужда да си представяме – това е нашата действителност. Макар че натискът, на който е подложено подрастващото поколение днес, е различен от този на младия човек в Галилея – поляризация, фокус върху материалното, отмъщение, ярост на пътя, възмущение и множество атаки в социалните медии – и двете поколения трябва да се справят в култура на конфликти и напрежение.

Благодарни сме, че нашите млади мъже и жени са привлечени към свои версии на Проповедта на планината – Семинара, конференциите „За укрепването на младежите“ и Следвайте Ме, елате с Мен. Тук те получават същите трайни покани от Господ: светлината им да свети пред другите, да търсят праведност дори когато са преследвани и да обичат враговете си.

Те също така приемат насърчителни слова от живите пророци на Възстановяването: „Нужни са миротворци“. Позицията им е различна от тази на другите, но не спорят. Заместват раздорите и гордостта с прошка и любов. Изграждат мостове на сътрудничество и разбирателство, а не стени от предразсъдъци или разделение. Имат същото обещание: „Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии синове“.

Сърцата на подрастващото поколение днес са изпълнени със свидетелство за Исус Христос и надежда за бъдещето. И все пак те също питат: „Мога ли наистина да стана миротворец, когато светът е в размирици, сърцето ми е изпълнено със страх, а мирът сякаш е нещо толкова далечно?“.

Категоричният отговор отново е „да“! Ние приемаме обещанието на Спасителя: „Мир ви оставям. Моя мир ви давам“. (…) Да не се смущава сърцето ви, нито да се бои“.

Днес миротворството все още започва на най-основното място – в сърцата ни. След това – в домовете и семействата. Като практикуваме там, миротворството ще се разпространява из нашите квартали и общности.

Нека разгледаме по-задълбочено тези три места, където съвременните светии от последните дни „внасят мир“.

Първото място са нашите сърца. Видим елемент от служението на Христос показва как децата са привлечени към Него. Това ни подсказва нещо. Да се вглеждаме в чистото и невинно сърце на едно дете, търсещо мир, може да бъде вдъхновение за нашите сърца. Ето как отговарят няколко деца от Неделното училище за деца на въпроса „Какво означава да сме миротворци?“.

Споделям отговори, които идват направо от сърцата им! Люк казва: „Винаги помагаме на другите“. Грейс споделя колко е важно да си прощаваме едни на други дори когато това не изглежда честно. Ана казва: „Видях момиче, което нямаше с кого да си играе, затова отидох да играя с нея“. Линди споделя размишления, че да бъдем миротворци означава да помагаме на другите. „След това предаваме нататък. Това просто ще продължава и продължава.“ Лиам казва: „Не бъдете груби с хората, дори и те да са груби с вас“. Ландън възкликва: „Ако някой ви дразни или се държи лошо с вас, му кажете: „Моля те, спри“. Тревър отбелязва: „Ако е останала само една поничка и всички я искат, вие споделяте“.

Отговорите на тези деца са доказателство за мен, че всички сме родени с божествена склонност към доброта и състрадание. Евангелието на Исус Христос подхранва и вплита тези божествени черти, включително това да сме миротворци, в сърцата ни, благославяйки ни в този живот и в следващия.

Второ, ние постигаме мир в домовете си, като следваме модела на Господ, за да влияем на взаимоотношенията помежду си: убеждаване, дълготърпение, благост, доброта, кротост и любов нелицемерна.

Ето една вдъхновяваща история, която показва как едно семейство превръща миротворството в семеен въпрос, като прилага тези принципи на практика.

Децата в това семейство имали проблеми във взаимоотношенията си с възрастен, който често бил кисел, държал се снизходително и рязко. Децата, наранени и обезсърчени, започнали да се чудят дали единственото решение не е да копират това злонамерено поведение.

Една вечер семейството си говорили открито за напрежението и какво им коствало то. И тогава се появила идея – не просто за решение, а за експеримент.

Вместо да мълчат или да отвръщат грубо, децата щели да правят нещо неочаквано – да отговарят любезно. Не просто с учтива сдържаност, а със съзнателно и сърдечно обсипване с мили думи и добри дела, независимо какво отношение са получили. Всички се съгласили да опитат за определен период, след което да се съберат отново и да обсъдят.

Въпреки че някои първоначално се колебаели, те приели плана с искрени сърца.

Случилото се след това било просто забележително.

Студените взаимоотношения започнали да се затоплят. Усмивки заменили киселото изражение. Възрастният, някога дистанциран и суров, започнал да се променя. Децата получили сили от избора си да действат с любов и намерили радост в тази промяна. Тя била толкова дълбока, че така и не се стигнало до планираното следващо събиране. Добротата тихо си свършила работата.

С времето се създали истински приятелства, а това въздигнало всички. За да бъдем миротворци, ние прощаваме на другите и съзнателно ги изграждаме, вместо да ги разрушаваме.

Трето, да постигаме мир в нашите общности. През тежките години на Втората световна война старейшина Джон А. Уидтсоу учи: „Единственият начин да изграждаме мирна общност е да изграждаме мъже и жени, които обичат мира и създават мир. Всеки отделен човек, чрез това учение на Христос (…) държи в ръцете си мира на целия свят“.

Следната история прекрасно илюстрира тази идея.

Преди няколко години двама мъже – мюсюлмански имам и християнски пастор от Нигерия – стояли на противоположните страни на болезненото религиозно разделение. Всеки от тях бил страдал много. При все това, чрез изцеляващата сила на прошката, те избрали да вървят напред заедно.

Имам Мохамед Ашафа и пастор Джеймс Вуйе станали приятели и невероятни партньори в търсенето на мир. Заедно те създали център за посредничество между вероизповеданията. Сега те учат другите да заменят омразата с надежда. Два пъти номинирани за Нобелова награда за мир, те наскоро станаха първите носители на наградата за мир на Общността на нациите.

Тези бивши врагове сега вървят рамо до рамо, възстановявайки разрушеното – живи свидетели, че поканата на Спасителя да бъдем миротворци е не само изпълнима, но и въздействаща.

Когато познаем Божията слава, „няма да има(ме) помисли да се наранява(ме) един друг, а да живе(ем) в мир“. Моля се в нашите конгрегации и общности да избираме да гледаме един на друг като на Божии чеда.

В обобщение, отправям покана. Миротворството изисква действия – какви може да са те за всеки от нас, започвайки от утре? Бихте ли обмислили едноседмичен план за миротворци в три стъпки?

1. Зона у дома без раздори: Когато започнат раздори, спрете и започнете отначало с мили думи и дела.

2. Изграждане на дигитален мост: Преди да публикувате нещо, да отговорите или коментирате онлайн, се запитайте: „Това ще изгради ли мост?“. Ако отговорът е „Не“, спрете. Не изпращайте нищо. Вместо това споделете нещо добро. Публикувайте послание на мир, а не на омраза.

3. Поправете и съберете отново: Всеки член на семейството може да потърси обтегнати взаимоотношения, за да се извини, да служи, да поправи и да събере отново.

Изминаха няколко месеца, откакто изпитах неоспоримо впечатление, което доведе до това послание: „Блажени са миротворците“. В заключение бих искал да споделя впечатленията, които получавах в сърцето си през това време.

Миротворството е Христово качество. Миротворците понякога са смятани за наивни или слаби – от всички страни. И все пак, да бъдем миротворци, не означава да бъдем слаби, а да бъдем силни по начин, който светът може да не разбере. Миротворството изисква смелост и компромиси, но не изисква да жертваме принципите си. Миротворците водят с отворено сърце, а не със затворен ум. Те се доближават до хората с протегнати ръце, а не със свити юмруци. Миротворството не е нещо ново, гореща новина. Преподавано е от самия Исус Христос както на хората в Библията, така и на тези в Книгата на Мормон. Съвременните пророци проповядват за миротворството от ранните дни на Възстановяването дори до днес.

Ние изпълняваме божествената си роля като чеда на любящ Небесен Отец, като се стремим да бъдем миротворци. Свидетелствам за Исус Христос, Който е Князът на мира, Синът на живия Бог, в името на Исус Христос, амин.