Простота в Христос

Преди тридесет и три години получих призованието си да служа като мисионер в мисия Юта Огдън. Разбира се, понеже идвах от Европа, някои местни традиции в Юта като „зелено желе с моркови“ и „погребални картофи“ ми се струваха леко необичайни!

Обаче бях силно впечатлен от отдадеността и ученичеството на много от светиите, огромния брой хора, посещаващи църковните събрания, и мащаба на напълно функциониращите църковни програми. Когато наближи краят на мисията ми, исках да се уверя, че радостта, която изпитвах, и духовната сила и зрялост, които наблюдавах, ще бъдат на разположение и на моето бъдещо семейство. Бях решен да се завърна бързо и да изживея живота си в „сенките на вечните планини“.

Обаче Господ имаше други планове. През първата неделя у дома моят мъдър епископ ме призова да служа като президент на Младите мъже в нашия район. Служейки на тази прекрасна група млади мъже, аз бързо научих, че радостта, която идва от това да си ученик на Христос, няма много общо с големината на църковните събрания или мащаба на програмите.

Така че, когато се ожених за красивата си съпруга, Маргрет, с радост решихме да останем в Европа и да отгледаме децата си в нашата родина – Германия. Заедно станахме свидетели на това, което президент Ръсел М. Нелсън преподаде преди много години: „… изпитваната от нас радост няма много общо с обстоятелствата на нашия живот, но напълно се определя от фокуса на живота ни“. Когато съсредоточаваме живота си върху Христос и Неговото евангелско послание, можем да изпитваме пълните благословии на ученичеството, където и да живеем.

Обаче в един все по-светски, сложен и объркан свят, с различни и често противоречиви послания и изисквания, как можем да избягваме очите ни да бъдат заслепявани, а сърцата ни – вкоравявани, и да останем съсредоточени върху „ясни(те) и ценни неща“ на Евангелието на Исус Христос? В момент, когато цари объркване, апостол Павел дава прекрасен съвет на светиите в Коринт, като им напомня да се съсредоточават върху „простотата и чистотата, която дълж(ат) на Христос“.

Учението на Христос и законът на Евангелието са толкова прости, че дори малките деца могат да ги разберат. Можем да имаме достъп до изкупващата сила на Исус Христос и да получаваме всички духовни благословии, които Небесният Отец е подготвил за нас, като упражняваме вяра в Исус Христос, покайваме се, бъдем кръстени, бъдем осветени чрез дара на Светия Дух и устоим до края. Президент Нелсън описва това пътуване толкова красиво като „заветната пътека“ и процеса на превръщането ни в „отдаден(и) учени(ци) на Исус Христос“.

Ако това послание е толкова просто, защо често ни се струва твърде трудно да живеем според закона на Христос и да следваме Неговия пример? Възможно е погрешно да тълкуваме простотата като нещо, което се постига лесно, без усилие или старание. Следването на Христос изисква постоянни усилия и непрестанна промяна. Ние трябва да отхвърлим естествения човек и да станем като малко дете. Това включва да се „уповава(ме) на Господа“ и да се освободим от сложността точно както правят малките деца. Прилагането на учението на Христос по опростен и съсредоточен начин ще ни помага да намираме радост в ежедневието си, ще ни дава напътствия в призованията, отговори на някои от най-сложните въпроси в живота и сила да се справяме с най-големите трудности.

Но как можем на практика да прилагаме тази простота в нашето пътуване в ученичеството, което продължава през целия ни живот? Президент Нелсън ни напомня да се съсредоточаваме върху чистата истина, чистото учение и чистото откровение, докато се стремим да следваме Спасителя. Честото задаване на въпроса „Какво би искал Исус Христос да върша?“ разкрива вдъхновяващо напътствие. Следването на Неговия пример осигурява безопасен път през несигурността и любяща напътстваща ръка, която да държим всеки ден. Той е Кназът на мира и Добрият Пастир. Той е нашият Утешител и Избавител. Той е наша канара и прибежище. Той е приятел – ваш и мой приятел. Той ни кани да обичаме Бог, да спазваме Неговите заповеди и да обичаме ближните си.

Когато избираме да следваме Неговия пример, да продължаваме напред с вяра в Христос, да приемаме силата на Неговото Единение и да помним сключените от нас завети, любовта изпълва сърцата ни, надеждата и изцелението повдигат духа ни, а горчивината и тъгата се заменят с благодарност и търпение да чакаме обещаните благословии. Понякога може да се наложи да се отдалечим от нездравословна ситуация или да потърсим професионална помощ. Но във всеки случай, прилагането на простите евангелски принципи ще ни помага да се справяме по Господния начин с трудностите в живота.

Понякога подценяваме силата, която получаваме от простички действия като молитва, пост, изучаване на Писанията, ежедневно покаяние, вземане от причастието всяка седмица и редовно поклонение в дома Господен. Но, когато осъзнаем, че не е нужно да извършваме нещо голямо и се съсредоточаваме върху прилагането на чистото и просто учение, започваме да разбираме как Евангелието „действа прекрасно“ за нас, дори и при най-трудните обстоятелства. Намираме сила и „увереност пред Бог“ дори и когато изпитваме душевна болка. Старейшина М. Ръсел Балард многократно ни напомня: „Именно в това опростяване ще нам(ираме) мира, радостта и щастието“.

Прилагането на простотата, която е в Христос, ни кара да поставяме като по-важни хората пред процесите и вечните взаимоотношения пред краткосрочното поведение. Съсредоточаваме се върху „нещата, които са от най-голямо значение“ в Божието дело на спасение и възвисяване, вместо да се увличаме в това как се справяме с нашето служение. Ние сме свободни да поставяме на първо място нещата, които можем да правим, вместо да бъдем обременявани от нещата, които не можем. Господ ни напомня: „Затова да се не уморявате да вършите добро, защото вие полагате основата на велико дело. И от дребните неща произлиза онова, което е велико“. Какво въздействащо насърчение да действаме в простота и смирение, независимо от нашите обстоятелства!

Моята баба Марта Цийсла беше прекрасен пример как чрез „малки и прости средства“ се осъществят великите неща. С обич я наричахме ома Цийсла. Ома приела Евангелието в малкото селце Зелбонген в Източна Прусия на 30 май 1926 г. заедно с прабаба ми.

Марта Цийсла (вдясно) в деня на своето кръщение.

Тя обичала Господ и Неговото Евангелие и била решена да спазва заветите, които била сключила. През 1930 г. се омъжила за дядо ми, който не бил член на Църквата. В този момент за ома станало невъзможно да посещава църковните събрания, защото фермата на дядо ми била на далечно разстояние от най-близката конгрегация. Но тя се съсредоточила върху това, което можела да прави. Ома продължила да се моли, да чете Писанията и да пее песните на Сион.

Някои хора може да са си мислили, че тя вече не е активна в своята вяра, но това било далеч от истината. Когато леля ми и баща ми се родили, без свещеничество у дома и без църковни събрания или достъп до обреди наблизо, тя отново правела, каквото може, съсредоточавайки се върху това да учи децата си „да се молят и да ходят праведно пред Господа“. Тя им четяла от Писанията, пеела с тях песните на Сион и, разбира се, се молела с тях всеки ден. 100 процента съсредоточено върху дома църковно преживяване.

През 1945 г. дядо ми участвал във войната, далеч от дома. Когато враговете наближили фермата им, ома взела двете си малки деца и изоставила любимата ферма, за да потърси убежище на по-безопасно място. След трудно и животозастрашаващо пътуване, през май 1945 г. те най-накрая намерили убежище в Северна Германия. Нямали нищо останало, освен дрехите на гърба си. Но ома продължила да прави това, което можела: тя се молела с децата си – всеки ден. Тя пеела с тях песните на Сион, които била научила наизуст – всеки ден.

Животът бил изключително труден и в продължение на много години бил съсредоточен само върху осигуряването на храна на масата. Но през 1955 г. баща ми, тогава на 17 години, учел в търговско училище в град Рендсбург. Минавайки покрай една сграда, той видял отвън малка табела, на която пишело: „Kirche Jesu Christi der Heiligen der Letzten Tage“ – „Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни“. Той си помислил: „Интересно. Това е Църквата на майка ми“. И така, когато се прибрал у дома, той казал на ома, че е открил нейната църква.

Можете да си представите как се е почувствала тя след почти 25 години без контакт с Църквата. Била решена да отиде следващата неделя и убедила баща ми да я придружи. Рендсбург бил на повече от 32 км от малкото селце, където живеели. Но това не попречило на ома да отиде на църква. Следващата неделя тя се качила на велосипеда заедно с баща ми и карала до Църквата.

Когато събранието за причастие започнало, баща ми седнал на последния ред, надявайки се скоро да свърши. Това било църквата на ома, а не неговата. Нещата, които видял, не били много обнадеждаващи: присъствали само няколко възрастни жени и двама млади мисионери, които ефективно ръководели всичко в събранието. Но тогава те започнали да пеят и изпели песните на Сион, които баща ми слушал от малък: „Хайде, светии“, „О, мой Отче“, „Славим пророка, той с Бога говори“. Когато чул това малко стадо да изпълнява песните, познати му от детството, сърцето му било докоснато и той веднага и без съмнение разбрал, че Църквата е истинна.

Първото събрание за причастие, на което баба ми присъствала след 25 години, било събранието, на което баща ми получил лично потвърждение за истинността на възстановеното Евангелие на Исус Христос. Той бил кръстен три седмици по-късно, на 25 септември 1955 г., заедно с дядо ми и леля ми.

Изминали са повече от 70 години от онова малко събрание за причастие в Рендсбург. Често си мисля за ома, как трябва да се е чувствала през онези самотни нощи, вършейки малките и прости неща, които е можела, а именно: да се моли, да чете и да пее. Докато стоя днес тук, на общата конференция, и говоря за моята ома и за нейната решителност да спазва сключените завети и да се уповава на Господ, въпреки трудностите си, сърцето ми се изпълва със смирение и благодарност – не само към нея, но и към толкова много от нашите прекрасни светии по света, които се съсредоточават върху простотата в Христос насред своите трудни обстоятелства, вероятно без да виждат големи промени сега, но уповавайки се, че предстоят велики неща някой ден в бъдещето.

Научих от личен опит, че малките и прости средства в Евангелието и преданото съсредоточаване върху Христос ни водят към истинска радост и велики чудеса и ни дават увереност, че всички обещани благословии ще се осъществят. Това е толкова вярно за вас, колкото е вярно и за мен. Според думите на старейшина Джефри Р. Холанд „(някои) благословии идват скоро, някои късно, а някои не идват в този живот, но за онези, които приемат Евангелието на Исус Христос, те идват“. За това свидетелствам и аз в името на Исус Христос, амин.