Да открия сама за себе си

Наскоро видях как по-големите ми брат и сестра поемат по различни пътеки един от друг. Брат ми се подготвяше да отслужи мисия. А от друга страна, сестра ми напълно се отдръпваше от Църквата. Решението ѝ беше объркващо за мен и за известно време не можех да го осмисля.

Осъзнах, че вярата ми не е нещо, което съм избрала – тя е нещо, с което съм израснала. Трябваше да разбера сама за себе си в какво наистина вярвам. Дали вярвах в Евангелието, защото е истинно или защото е всичко, на което съм учена? И мога ли все още да съм добър член на Църквата, дори и да имам въпроси?

Обърнах се към Писанията с нова решителност. Започнах да чета с въпроси в ума си, търсейки отговори и разбиране. Осъзнах, че задаването на въпроси за вярванията ми не означава, че губя вяра. Напротив, то означава, че мога да изградя по-дълбока, по-лична основа.

Изграждането на свидетелство не е еднократно събитие, то е продължаващ цял живот процес на задаване на въпроси, търсене и утвърждаване. Чувствала съм Духа да ми свидетелства, че Евангелието е истинно, но също така съм имала и моменти, в които съм се чувствала отдалечена от Бог. Вярата не е статична – тя е нещо, което трябва да подхранваме ежедневно чрез молитва, изучаване на Писанията и служба.

Това, че израснах в Църквата, ми даде основа, но от мен зависи да градя върху нея. Като продължаваме да се обръщаме към Господ, Той ще укрепва вярата ни и ще ни помага да се справяме с несигурността в живота.