Всичко се подобрява, когато се уповаваме на Бог

През този период започнах да се съмнявам в истинността на Евангелието, в моето свидетелство и в това Кой е Исус Христос. В един момент дори поставих под въпрос Неговото съществуване и започнах да си мисля, че съм атеист. Сърцето ми беше вкоравено и студено като буца лед.

Този етап от живота ми беше невероятно труден и сложен. Мисля, че това е така, защото когато спрем да вярваме в Исус Христос и Неговата сила, животът ни губи смисъл и ставаме нещастни.

В крайна сметка баща ми ме подтикна отново да започна да ходя на църква. Направих го, въпреки че все още бях объркана и имах много въпроси.

Един ден в Църквата видях плакат за Семинара. Това предизвика интерес у мен. Обърнах се към моя епископ, за да го попитам за Семинара. Той веднага ме добави към груповия чат в Семинара и ми каза, че уроците започват в 5:30 ч. сутринта.

И така, започнах да посещавам Семинара. Това ми помогна да намеря нови приятели и в крайна сметка да получа свидетелство за Църквата и Писанията. Имах учител, който наистина насърчаваше моя клас и извличаше най-доброто от нас. Открих, че изучаването на Писанията наистина ни позволява да опознаваме Спасителя. Има разлика между това да чуем нечие свидетелство и да търсим свое собствено чрез учение и вяра.

Първоначално научавах за Небесния Отец и Исус Христос от другите и нещата, които те ми казваха. Но ние не можем винаги да разчитаме единствено на свидетелствата на другите. Необходимо е самите ние да опознаваме Спасителя.

Трябва да отделяме време за Спасителя и за божествени неща, за да можем да станем Негови ученици. Научих, че Го опознаваме, когато:

1. Целенасочено Го търсим.

2. Четем Писанията.

3. Се стремим да се усъвършенстваме духовно.

4. Се молим.

5. Посещаваме храма.

6. Служим на другите.

7. Постим.

8. Следваме Неговия пример.

9. Имаме добро сърце.

10. Отказваме да говорим лошо или да клюкарстваме за другите.

Тези действия ми помогнаха да опозная Спасителя и да стана един от Неговите ученици. Да бъдем ученици на Исус Христос, е много важно, защото чрез Неговата светлина можем да помагаме на другите. Нашият добър пример подтиква другите хора да видят колко голяма благословия е Евангелието.

Когато се върнах в Църквата, бях ударила дъното – изпълнена със съмнения, без приятели, без надежда, без да знам коя съм всъщност или каква е целта ми.

Сега, Евангелието е „пламъкът“, който осветява живота ми и ми помага да върша правилните неща, да ставам по-добър човек. Не знам къде щях да съм без Евангелието.

Всичко в живота се подобрява, когато се уповаваме на Бог. От момента, в който Го потърсите, ще започнете да излизате от дупката и нещата ще започнат да се подобряват. Разбира се, трудности все още ще има, но това упование и желание да вярвате постепенно ще ви издига. Може да отнеме време, но нещата ще се подобрят!

Когато се уповавате на Небесния Отец, ще можете да се справяте с всичко, през което преминавате – независимо дали това са трудности, съмнения, здравословни проблеми или самота. Ако Го търсите и се уповавате на Него, може например да получите добра оценка на тест, да подобрите здравето си или да получите отговори (понякога отговори, които търсите от 10-годишна възраст, какъвто беше моят случай).

Сигурна съм за тези неща. Мога да кажа, че съм се променила благодарение на Евангелието. Всъщност всичко се промени – моето сърце, мисли, поведение и принципи. Сега знам истината и така всичко е различно. Всичко се подобри благодарение на Евангелието на Исус Христос.