„Готова да продължа да израствам“, Приятел, ноември 2025 г., с. 36–37.
Готова да продължа да израствам
Джуъл не искаше да оставя приятелите си в Неделното училище за деца!
Истинска история от Палау.
Джуъл седеше на пейката по време на събранието за причастие с родителите си и брат си. Тя правеше рисунки по истории от Писанията. Опита се да слуша говорителя, но се чувстваше много притеснена!
Днес беше първият ден, в който Джуъл щеше да е в Младите жени, вместо в Неделното училище за деца. Тя не искаше да остави приятелите си в Неделното училище за деца. Обичаше да пее и да чете Писанията с тях.
Но тази година Джуъл навършваше 12 години. Беше време да се премести в програмата на Младите жени.
Джуъл затвори очи и каза молитва наум. Небесни Отче, моля Те, помогни ми урокът в Младите жени да мине добре.
След закриващата молитва в събранието за причастие, Джуъл си пое дълбоко въздух и тръгна към класната стая. По-големите момичета вече бяха там. Бяха четири. Говореха си и се кикотеха.
„Здравейте“ – каза Джуъл.
Те се усмихнаха. „Здравей“.
Учителката влезе и приветства Джуъл. След това тя започна урока.
През по-голямата част от часа Джуъл се чувстваше самотна. Притесняваше се да говори, защото още не познаваше другите момичета. Трябваше да бъде в Младите жени за дълго време. Направо цяла вечност! Дали винаги щеше да се чувства самотна тук?
Тогава в ума ѝ се прокрадна една мисъл. Няма да бъдеш вечно в Младите жени. Просто си достатъчно голяма, за да продължиш напред и да учиш повече за това как да бъдеш ученик на Исус Христос.
Джуъл се утеши от тези думи. Тя разпозна, че са от Светия Дух, Който ѝ помага. Въпреки че все още нямаше много приятелки в Младите жени, тя не беше сама. Тя имаше Светия Дух.
След края на урока Джуъл намери семейството си.
„Как мина урокът в Младите жени?“ – попита мама.
Джуъл я прегърна. „Добре. Липсва ми Неделното училище за деца и още не познавам момичетата. Но почувствах как Светият Дух ме утешава.“
Мама се усмихна. „Чудесно! И може би следващия път ще бъде още по-добре.“
Джуъл кимна. Надяваше се мама да е права.
Следващия път, когато имаше урок в Младите жени, Джуъл отново поздрави момичетата.
„Здравей, Джуъл – каза едното от тях. – Трябва да седнеш до мен!“
Джуъл се усмихна и седна до момичето. Името ѝ беше Ели. Те разговаряха много преди началото на урока. Ели беше мила и я накара да се чувства добре дошла.
По време на урока учителката попита дали някой е имал преживяване със Светия Дух.
Джуъл вдигна ръка. „Чувствах как Светият Дух ми помага, когато се притеснявах да се присъединя към Младите жени – каза тя. – Светият Дух ми помага, когато израствам и се изправям пред трудности.“
Джуъл си мислеше за това как Светият Дух я утеши, когато се чувстваше сама. Беше приятно да сподели преживяването си с момичетата в Младите жени.
След като тя сподели, няколко други момичета също споделиха. Хареса ѝ да чуе какво имат да кажат.
На Джуъл все още понякога ѝ липсваше Неделното училище за деца. Но благодарение на Светия Дух, тя бе готова да продължи да израства.
Илюстрация от Лиз Бризи