Мир в молитва

„По-нависоко, татко!“ – провикна се Мери.

Баща ѝ се засмя и още веднъж силно залюля люлката. Тя бе завързана за едно голямо дърво, надвесено над река Мисисипи. Мери обичаше вятъра в лицето си и чувството на вълнение, докато се люлееше напред-назад над водата.

„След това съм аз!“ – каза Елизабет.

Мери скочи от люлката, за да позволи на сестра си също да се полюлее.

Семейството на Мери живееше в Наву. Родителите ѝ се бяха присъединили към Църквата преди няколко години и бяха продали всичко, което имаха, за да се преместят там и да се присъединят към останалите светии.

Наву бе много оживено място. Всеки ден пристигаха нови хора. Изграждането на нов град изискваше много работа и дори децата помагаха. Оказването на помощ караше Мери да се чувства пораснала и важна. Понякога помагаше, като носеше на татко си обяд, докато той работеше по новия храм.

В неделя Мери обличаше най-хубавата си рокля и помагаше на братята и сестрите си да се подготвят за църква. Всички се събираха под дърветата, за да слушат пророка Джозеф Смит да ги учи за Исус Христос. На Мери ѝ харесваше да учи как един ден отново ще може да живее с Небесния Отец. Пророкът бе видял и чул толкова много прекрасни неща.

Други хора обаче не харесваха Пророка. Мери беше чувала истории за хора, които искат да го наранят.

Една лятна вечер, Мери помагаше на майка си да разтреби след вечеря. Тогава баща ѝ се прибра вкъщи. Очите му бяха изпълнени със сълзи.

„Какво се е случило?“ – попита мама.

„Пророкът Джозеф Смит е бил убит“ – каза татко.

Мама също започна да плаче. „Как може Църквата да продължи без него?“ – попита тя.

Мери се почувства много тъжна и уплашена. Тя знаеше, че пророкът е Божият избран служител. Как така Небесният Отец е позволил това да се случи?

Тя започна да плаче и изтича от къщата в градината. След като коленичи близо до едни храсти, Мери започна да се моли. „О, Небесни Отче, какво ще правим? Нашият пророк е бил убит.“ Сълзите се стичаха по лицето ѝ.

Тогава в ума си Мери чу нежен глас. Ще издигна друг пророк, който да води народа Ми.

Чувство на мир и радост изпълни сърцето ѝ. Тя избърса очите си и се затича с всички сили обратно към вкъщи.

„Мамо! Татко! – каза Мери. – Казах молитва и Небесният Отец ми отговори.“ Тя им разказа за гласа и чувството на мир, което бе почувствала.

Докато мама и татко я прегръщаха, Мери разбра, че всичко ще бъде наред. Все още беше тъжна и знаеше, че предстоят трудни времена. Но Небесният Отец щеше да продължава да ги напътства и да им помага.

Илюстрации от Кристин Сора