С пари на пазара
„Този път ще направя точно това, което мама ми каза“ – помисли си Анане.
Истинска история от Гана.
Анане се ухили, докато вървеше по улицата. Миризмата на пържена риба и оживеното бъбрене на хората изпълваха пазара. Беше на път към дома на вуйчо. Мама беше дала на Анане пари, за да ги занесе на вуйчо.
Той огледа всички сергии, на които се продаваха хранителни продукти и други стоки. Тогава нещо привлече погледа му.
На една сергия предлагаха две от любимите му лакомства – дъвчащи бонбони и бисквити. Той погледна парите, които мама му даде. Сто седи са много – помисли си той. Любимите му лакомства струваха само 10 седи. Вуйчо вероятно дори нямаше да забележи, ако част от тях липсваха.
Анане купи лакомствата. Той пъхна в устата си един дъвчащ бонбон и продължи да върви към къщата на вуйчо.
Вуйчо стоеше пред дома си, когато Анане се приближи.
„Не е ли това малкият Ананe? Хайде, ела – каза вуйчо. – С какво мога да ти помогна?“
„Донесох ти малко пари от мама“. Анане му подаде парите, след което отново сложи ръце в джобовете си. Ще забележи ли вуйчо, че част от парите липсват? Той гледаше как вуйчо ги брои.
„Благодаря ти, че ги донесе“ – каза вуйчо.
Анане се зарадва, че вуйчо не забеляза липсващите пари. Той си взе довиждане и тръгна по дългия път към дома. По пътя доизяде дъвчащите бонбони и бисквитите.
„Как мина разходката до дома на вуйчо?“ – попита мама, когато Анане се прибра вкъщи.
Той сви рамене: „Добре“.
„Благодаря ти, че му занесе тези пари вместо мен“ – каза мама.
Анане гледаше към пода. Започна да се чувства виновен. Ами ако родителите му разберат, че е похарчил част от парите? Не искаше да загуби доверието им.
На следващата сутрин мама помоли Анане да купи някои неща от близкия магазин. „Ела направо вкъщи, след като свършиш в магазина, става ли?“
„Добре.“ Анане мина през пазара, но не спря да си купи нищо. Той смръщи вежди и си помисли: Този път ще направя точно това, което мама ми каза.
Веднага щом свърши, той се върна вкъщи. Даде на Мама всички останали пари.
Същата неделя Анане беше в класа си в Неделното училище за деца. „Добро утро! – каза неговата учителка. – Днес ще говорим за послушанието. За нас е важно да слушаме родителите си и да правим добри избори.“
Анане си помисли за парите, които похарчи за дъвчащи бонбони и бисквити. Почувства, че стомахът му се свива. Знаеше, че е направил погрешен избор.
След църква Анане поиска да разговаря с родителите си. Сърцето му биеше учестено.
„Мамо, тате? Помните ли парите, които ми дадохте, за да ги занеса на вуйчо? – попита Анане. – Ами, с част от парите си купих лакомства.“ Той гледаше към пода: „Съжалявам“.
„Благодаря ти, че си честен – каза татко. – Гордея се с теб.“
Анане се усмихна. Беше толкова щастлив, че каза истината. И се почувства добре, след като каза на родителите си. Той вече правеше по-добри избори.
Илюстрация от Александър Золотич