Пионери във всяка земя
Подобно на рай
„Искаш ли да дойдеш на църква?“ – попита вуйчо Реза.
Истинска история от Индия и Канада.
Тахира сгъна последната риза и я сложи в куфара си. Тя приготвяше багажа си за пътуване, за да прекара лятото при вуйна си и вуйчо си в Канада. Тя беше развълнувана, но и малко притеснена. Канада беше далеч от дома ѝ в Индия.
„Готово ли е всичко?“ – попита мама.
„Мисля, че да.“ Тахира затвори куфара си.
„Ще си прекарате страхотно. Не забравяй да прегърнеш силно вуйчо Реза и вуйна Мису от мое име“ – каза мама.
Когато Тахира слезе от самолета в Канада, тя прегърна силно вуйчо Реза и вуйна Мису. „Тази прегръдка е от мама“ – каза тя.
Те прекараха следващите няколко дни в разглеждане на града и близките местности. Тя посети за първи път увеселителен парк и видя Ниагарския водопад. Беше много забавно!
В събота следобед Тахира помогна за приготвянето на пиле макхани за вечеря. След като се нахраниха, вуйчо Реза ѝ зададе въпрос.
„Искаш ли да дойдеш с нас на църква утре? – попита той. – Ние ходим в християнска църква. Там учим за Исус Христос и Неговото Евангелие.“
„Разбира се“ – отвърна Тахира. Мама и татко вярваха в друга религия, но Тахира ходеше в християнско пансионно училище в Индия. Посещението в нова църква нямаше да е толкова различно.
На следващия ден Тахира облече рокля, която нейната вуйна ѝ даде. Когато стигнаха до залата за събрания и влязоха вътре, всички пееха. Тахира спря и се загледа във всички хора. Имаше майки и бащи, които седяха с децата си. Всички изглеждаха щастливи. Пеенето беше толкова красиво.
„Подобно на рай е“ – помисли си Тахира.
Тахира седна на една от пейките заедно с вуйна Мису и вуйчо Реза. Тя наблюдаваше как се подават подноси с хляб и вода. Слушаше как говорителите говорят за Исус Христос. Чу и още една песен. Последната песен беше за семействата, които ще бъдат заедно завинаги. Хареса ѝ начина, по който думите я караха да се чувства.
След последната молитва Тахира се обърна към вуйчо Реза: „Какво означава да бъдем заедно завинаги?“.
Вуйчо Реза се усмихна: „Ние вярваме, че ако следваме Исус Христос, даваме обещания пред Бог и ги спазваме, един ден можем да живеем в небесата със семействата си – всички заедно“.
Тахира почувства вътре в себе си приятна топлина от главата до пръстите на краката си. Харесваше ѝ идеята да бъде със семейството си завинаги.
След църква Тахира продължаваше да мисли за красивата музика. Тя искаше да научи повече за Исус Христос и за вечните семейства. Реши да се срещне с мисионерите. През следващите седмици Тахира все повече осъзнаваше, че Евангелието е истина.
Тахира се обади на родителите си, за да им разкаже за това, което е научила. След това им зададе важен въпрос: „Мога ли да бъда кръстена?“. Те казаха „да“!
В деня на нейното кръщение Тахира, вуйчо Реза и вуйна Мису изпяха „Чедо на Бога съм“. Чичо Реза беше превел песента, за да могат да я изпеят на хинди. Хинди беше езикът, на който тя говореше у дома в Индия.
Докато Тахира пееше, тя усети топло чувство в сърцето си. Чувстваше се като в рай. Тахира знаеше, че благодарение на Исус Христос, ако спазва обещанията си към Небесния Отец, един ден ще може отново да живее с Тях.
Илюстрации от Еката Мандал